1 Царе 27
1 Тогава Давид каза в сърцето си: Най-сетне ще загина един ден от Сауловата ръка: няма по-добро за мене отколкото да избягам по-скоро във филистимската земя; тогава Саул ще се отчая и няма вече да ме търси по всичките предели на Израиля; така ще се отърва от ръката му.
David loh a lungbuei ah, “Hnin at atah Saul kut neh ka khoengvoep uh pawn ni. Kai ham a then pawt lakah tah Philisti kho la ka poeng ka hal mai eh. Te daengah ni Israel khorhi khui boeih atah kai tlap ham akhaw Saul loh kai taeng lamkah vi uh vetih a kut te ka poeng ka hal eh,” a ti.
2 Затова, Давид стана с шестте стотин мъже, които бяха с него и отиде при гетския цар Анхуса Маоховия син.
Te phoeiah David te thoo tih, a taengkah hlang ya rhuk neh Gath manghai Maoch capa Akhish te a paan.
3 И Давид остана да живее при Анхуса в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си, и Давид с двете си жени, езраелката Ахиноам, и кармилката Авигея, Наваловата жена.
David amah neh a hlang rhoek khaw, a hlang kah a imkhui khaw, David neh a yuu rhoi Jezreel nu Ahinoam, Karmel Nabal yuu Abigal khaw, Gath kah Akhish taengah kho a sak.
4 И когато известиха на Саула, че Давид побягнал в Гет, той не го потърси вече.
Gath la David a yong te Saul taengla a puen pah ngawn dae David tlap koep ham te khoep rhoe khoep voel pawh.
5 И Давид каза на Анхуса: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се даде място в някой от полските градове, да живея там: защо да живее слугата ти при тебе в царския град?
Te vaengah David loh Akhish taengah, “Na mikhmuh ah mikdaithen ni ka dang atah, khohmuen kah khopuei pakhat ah kai he hmuen m'pae mai lamtah pahoi ka om mai eh. Ram kah khopuei khuiah na sal loh namah taengah kho a sak te ba ham lae?” a ti nah.
6 И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова, Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес.
Tekah khohnin ah anih te Akhish loh Ziklag kho te a paek. Te dongah Ziklag he tihnin hil Judah manghai rhoek kah la om.
7 А времето, което Давид прекара в земята на филистимците бе една година и четири месеца.
David loh Philisti khohmuen ah kho a sak te a khohnin khaw amah tarhing atah kum at neh hla li lo coeng.
8 И Давид и мъжете му възлязоха та нападнаха гесурийците, гезерейците и амаличаните (защото те бяха жителите на земята от старо време), до Сур и дори до Египетската земя.
Te vaengah David neh a hlang rhoek loh cet uh tih Geshuri neh Gezari te a cuuk thil uh. Tedae te khohmuen kah khosa rhoek Gezari neh Amalek rhoek tah khosuen lamloh Shur neh Egypt kho duela na paan tangtae ni.
9 Давид опустошаваше земята, и не оставаше жив ни мъж, ни жена; и грабеше овци, говеда, осли, камили и дрехи; и като се връщаше, дохождаше при Анхуса.
Khohmuen te David loh a ngawn tih huta khaw tongpa khaw hing sak pawh. Tedae boiva, saelhung, laak, kalauk neh himbai te a loh tih a mael daengah Akhish te a paan.
10 И Анхус казваше на Давида: Где нападнахте днес? А Давид казваше: Южната част на Юда, и южната земя на ерамеилците и южната земя на кенейците.
Te vaengah Akhish loh, “Tihnin atah na muk mahpawt a?” a ti nah hatah David loh, “Judah tuithim neh Jerahmeli tuithim, Keni tuithim a?” a ti nah.
11 Давид не оставаше жив ни мъж ни жена, които да бъдат доведени в Гет, понеже си думаше: Да не би да долагат против нас, казвайки: Така направи Давид, и такъв е бил обичаят му през цялото време откак е живял във филистимската земя.
Tedae David kah a saii neh a thui soah, “Kaimih kawng he Gath la a khuen vetih puen ve,” a ti dongah David loh huta khaw tongpa khaw hlun pawh. Tekah khosing nen ni Philisti kho kah a om tue khuiah kho a sak.
12 И Анхус вярваше на Давида и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на людете си Израиля; затова ще ми бъде слуга за винаги.
Te vaengah Akhish loh David te a tangnah tih, “A pilnam Israel taengah a bo rhim la rhim coeng tih kamah taengah kumhal sal la om saeh,” a ti.
