1 Царе 25
1 В това време Самуил умря; и целият Израил се събра та го оплакаха, и погребаха го в къщата му в Рама. И Давид стана та слезе в пустинята Фаран.
Pea naʻe pekia ʻa Samuela; pea naʻe kātoa fakataha ai ʻae kakai ʻIsileli kotoa pē, ʻonau tēngihia ia, pea naʻe tanu ia ʻi hono fale ʻi Lama. Pea naʻe hiki ʻa Tevita ʻo ʻalu hifo ki he toafa ʻo Palani.
2 И имаше в Маон един човек, чиято работа беше на Кармил; и тоя човек беше много богат, и имаше три хиляди овци и хиляда кози; и стрижеше овците си на Кармил.
Pea naʻe ai ʻae tangata ʻi Maoni, ka naʻe ʻi Kameli ʻa hono tofiʻa; pea ko e tangata lahi ia, pea naʻe tolu afe ʻene fanga sipi, pea mo e kosi ʻe taha afe: pea naʻe kosi ʻe ia ʻa ʻene fanga sipi ʻi Kameli.
3 Името на човека беше Навал, а името на жена му Авигея; и жената беше благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род.
Pea ko hono hingoa ʻoe tangata ko Napale; pea ko e hingoa ʻo hono uaifi ko ʻApikale: pea ko e fefine loto fakapotopoto, mo mata hoihoifua ia: ka naʻe angakovi ʻae tangata, pea kovi ʻi heʻene faianga; pea naʻe ʻoe fale ʻo Kelepi ia.
4 И като чу Давид в пустинята как Навал стрижел овците си,
Pea naʻe fanongo ʻa Tevita ʻi he toafa ʻoku fai ʻene kosi sipi ʻe Napale.
5 изпрати десет момъка; и Давид каза на момците: Качете се на Кармил та идете при Навала, и поздравете го от мое име като кажете:
Pea naʻe fekau ʻe Tevita ʻae kau talavou ʻe toko hongofulu, ʻo ne pehē ki he kau talavou, “Mou ʻalu hake ki Kameli, pea ʻalu kia Napale, ʻo lea ʻofa kiate ia ʻi hoku hingoa:
6 Здравей! мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко що имаш!
pea mou lea pehē kiate ia ʻoku moʻui monūʻia, Ke ʻiate koe ʻae fiemālie, ke ʻi ho fale ʻae fiemālie, pea ke ʻi he meʻa kotoa pē ʻoku ke maʻu ʻae fiemālie,
7 И сега чух, че си имал стригачи; ето, не повредихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, което бяха на Кармил.
pea ko eni, kuo u fanongo, ʻoku ke maʻu ʻae kau kosi sipi: pea ko eni naʻe ʻiate kimautolu ʻa hoʻo kau tauhi sipi, naʻe ʻikai te mau fai ha meʻa kovi kiate kinautolu, pea naʻe ʻikai ha meʻa naʻe mole ʻiate kinautolu, ʻi he ngaahi ʻaho kotoa pē ʻo ʻemau nofo ʻi Kameli.
8 Попитай момците си, и ще ти кажат. Прочее, нека придобият моите момци твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме; дай, моля, на слугите си и на сина си Давида каквото ти дава ръка.
Ke ke fehuʻi ki hoʻo kau talavou, pea tenau fakahā kiate koe. Ko ia, tuku ke maʻu ʻe he kau talavou ʻae ʻofa ʻi ho ʻao: he ʻoku mau hoko ʻi he ʻaho lelei: ʻoku ou kole kiate koe, foaki mai ʻaia kotoa pē ʻoku faʻa ʻomi ʻe ho nima ki hoʻo kau tamaioʻeiki, pea ki ho foha ko Tevita.”
9 И тъй, Давидовите момци дойдоха та говориха на Навала според всички тия думи от името на Давида, - и млъкнаха.
Pea ʻi he hoko atu ʻae kau talavou ʻa Tevita, naʻa nau lea kia Napale ʻi he hingoa ʻo Tevita ʻo fakatatau ki he ngaahi lea ni kotoa pē, pea ngata.
10 Но Навал отговори на Давидовите слуги, казвайки: Кой е Давид? и кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат всеки от господаря си.
Pea naʻe lea ʻa Napale ki he kau tamaioʻeiki ʻa Tevita, ʻo ne pehē, “Ko hai ʻa Tevita? Pea ko hai ʻae foha ʻo Sese? ʻOku ai ʻae kau tamaioʻeiki tokolahi ʻi he ngaahi ʻaho ni ʻoku motuhi mo hola taki taha mei heʻene ʻeiki.
11 И така, да взема ли хляба си, и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, та да ги дам на човеци, които не знам от къде са?
Pea ʻe pehē koā ʻa ʻeku toʻo ʻeku mā mo ʻeku vai, mo ʻeku fanga manu kuo tāmateʻi maʻa ʻeku kau kosi sipi, pea foaki ia ki he kau tangata ʻaia ʻoku ʻikai te u ʻilo pē ʻoku mei fē ʻakinautolu?”
12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, та си отидоха, и като дойдоха известиха на Давида всичките тия думи.
Ko ia naʻe tafoki ai ʻae kau talavou ʻa Tevita ʻo toe ʻalu ʻi honau hala, ʻo hoko ʻo fakahā kiate ia ʻae ngaahi tala ni kotoa pē.
13 Тогава Давид каза на мъжете си: Препашете всеки меча си; и препасаха всеки меча си; и излязоха подир Давида около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.
Pea naʻe pehē ʻe Tevita ki hono kau tangata, “Mou nonoʻo taki taha ʻae tangata ʻene heletā.” Pea naʻa nau nonoʻo taki taha ʻae tangata ʻene heletā: pea naʻe nonoʻo foki mo Tevita ʻene heletā: pea naʻa nau ʻalu hake ʻo muimui ʻia Tevita, ko e kau tangata ʻe toko fāngeau; pea naʻe nofo ʻae toko uangeau mo ʻenau ngaʻotoʻota.
14 А един от момците извести на Наваловата жена Авигея, казвайки: Ето, Давид прати човеци от пустинята за да поздравят нашия господар; а той се спусна върху тях.
Ka naʻe tala kia ʻApikale ko e uaifi ʻo Napale ʻe he talavou ʻe taha, ʻo pehē, “Vakai, naʻe fekau ʻe Tevita ʻae kau talavou mei he toafa mo e lea ʻofa ki homau ʻeiki; ka naʻa ne taukae ʻakinautolu.
15 Но тия мъже бяха много добри към нас; ние не бяхме повредени, нито изгубихме нещо, докато дружехме с тях, когато бяхме в полето;
Ka naʻe fai angalelei lahi ʻae kau tangata kiate kimautolu, pea naʻe ʻikai hamau lavea ʻiate kinautolu, pea naʻe ʻikai haʻamau meʻa ʻe mole ʻi he ʻemau nonofo mo kinautolu, ʻi heʻemau ʻi he ngaahi vao:
16 те бяха като стена около нас и денем и нощем през всичкото време, докато бяхме с тях и пасяхме овците.
Ko e ā ʻakinautolu kiate kimautolu ʻi he pō mo e ʻaho, ʻi he kuonga kotoa pē naʻa mau ʻiate kinautolu ʻi he tauhi ʻae fanga sipi.
17 Прочее, знай това и размисли, какво ще направиш; защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом; понеже той е толкоз злонрав човек, щото никой не може да му продума.
Pea ko eni, ke ke ʻilo, pea fifili pe ko e hā ia te ke fai; he kuo tuʻutuʻuni ʻae kovi ki hotau ʻeiki, pea ki hono fale kotoa pē: he ʻoku pehē fau ʻa ʻene angakovi, ʻoku ʻikai faʻa lea ha tangata kiate ia.”
18 Тогава Авигея побърза та взе двеста хляба, два меха вино, пет сготвени овни, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини, и ги натовари на осли.
Ko ia naʻe fai fakatoʻotoʻo ai ʻe ʻApikale, ʻo ne toʻo ʻae mā kotoa ʻe uangeau, mo e hina uaine ʻe ua, mo e sipi ʻe nima kuo ngaohi, mo e fua uite tunu ʻe nima, mo e fuhi kālepi ʻe teau, mo e mā fiki ʻe uangeau, pea naʻa ne fakaheka ia ki he fanga ʻasi.
19 И рече на момчетата си: Вървете пред мене; ето аз ида след вас. Но на мъжа си Навала не каза нищо.
Pea pehē ʻe ia ki heʻene kau tamaioʻeiki, “Mou ʻalu ʻo muʻomuʻa ʻiate au: vakai te u muimui atu.” Ka naʻe ʻikai te ne tala ki hono husepāniti ko Napale.
20 И като седеше тя на осела и слизаше под сянката на гората, ето, Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.
Pea naʻe pehē, ʻi heʻene heka ʻi he ʻasi, pea hoko atu ia ki he malumalu ʻoe moʻunga, vakai, ko Tevita mo hono kau tangata ʻoku ʻalu hifo fakahangatonu mai kiate ia; pea naʻe fakafetaulaki atu ia kiate kinautolu.
21 А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко що имаше тоз човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко що имаше; но пак той ми въздаде зло за добро.
Ka kuo ʻosi ʻene lau ʻe Tevita, ʻo pehē, “Ko e moʻoni kuo taʻeʻaonga ʻeku leʻohi ʻae koloa kotoa pē ʻae siana ni ʻi he toafa, ko ia naʻe ʻikai ha meʻa ʻe taha ʻe mole ʻi heʻene ngaahi meʻa kotoa pē, pea kuo ne totongi kovi ʻe ia kiate au ʻi he lelei.
22 Така да направи Бог на Давидовите неприятели, да! и повече да притури, ако до утрешната зора оставя едно мъжко от всичко що е негово.
Ke fai pehē mo lahi hake foki ʻe he ʻOtua ki he ngaahi fili ʻo Tevita, ʻo kapau te u tuku ʻo feʻunga mo e maʻa hake ʻae ʻaho ʻapongipongi ha tamasiʻi tangata ʻe tokotaha.”
23 И Авигея, като видя Давида побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лицето си, та се поклони до земята.
Pea ʻi he mamata ʻa ʻApikale kia Tevita, naʻe fakatoʻotoʻo ia, pea hifo mei he ʻasi, pea fakatōmapeʻe ia kia Tevita ʻi hono mata, ʻo ne punou hifo ki he kelekele,
24 И, като припадна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си.
Pea naʻe fakatōmapeʻe ia ki hono vaʻe, ʻo ne pehē, “ʻE hoku ʻeiki, tuku kiate au, tuku kiate au ʻae hia ni: pea ʻoku ou kole kiate koe, tuku ke lea ʻa hoʻo kaunanga ʻi ho ʻao, pea ke fanongo ki he lea ʻa hoʻo kaunanga.
25 Моля, нека господарят ми не обръща никакво внимание на тоя злонрав човек Навала; защото каквото е името му такъв е и той; Навал е името му, и безумие обитава в него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.
ʻOku ou kole kiate koe, ke ʻoua naʻa tokanga ʻe hoku ʻeiki ki he tangata angakovi ni ko Napale; he ʻoku hangē ko hono hingoa, ʻoku pehē pe ia; ko Napale hono hingoa, pea ʻoku ʻiate ia ʻae vale: ka ko au ko hoʻo kaunanga naʻe ʻikai te u mamata ki he kau talavou ʻa hoku ʻeiki, ʻaia naʻa ke fekau.
26 Сега, прочее, господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ти, то вразите ти, и тия, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навала.
Pea ko eni, ʻE hoku ʻeiki, ʻoku moʻui ʻa Sihova, pea moʻui mo ho laumālie, ko e meʻa ʻi he taʻofi koe ʻe Sihova, mei he haʻu ke lingi ʻae toto, pea mei he fai totongi ʻe koe ʻaki ho nima ʻoʻou, ko ia, ke hoko ho ngaahi fili mo kinautolu kotoa pē ʻoku kumi ke fai kovi ki hoku ʻeiki, ke hangē ko Napale.
27 И сега тоя подарък, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.
Pea ko eni, ko e meʻaʻofa ni ʻaia kuo ʻomi ʻe hoʻo kaunanga ki hoku ʻeiki, ke ʻatu ia ki he kau talavou ʻoku muimui ki hoku ʻeiki.
28 Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми твърд дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога.
ʻOku ou kole kiate koe, ke ke fakamolemole ʻae hala ʻa hoʻo kaunanga: he ko e moʻoni ʻe ngaohi ʻe Sihova ki hoku ʻeiki ʻae fale tuʻumaʻu; koeʻuhi ʻoku fai ʻe hoku ʻeiki ʻae ngaahi tau ʻa Sihova, pea naʻe ʻikai ʻilo ha kovi ʻiate koe ʻi ho ngaahi ʻaho kotoa pē.
29 И при все, че се е дигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като отсред прашка.
Ka kuo tuʻu hake ʻae tangata ke tuli koe, pea ke kumi ho laumālie: ka ko e laumālie ʻo hoku ʻeiki ʻe fakataha ia ʻi he ū moʻui ʻa Sihova ko ho ʻOtua; ka ko e laumālie ʻo ho ngaahi fili ʻe lisingi ʻe ia ʻakinautolu kituaʻā, ʻo hangē ko e lisingi mei he loto makatā.
30 И когато Господ постъпи към господаря ми според всичките благости, които е говорил за тебе, и те постави управител за тебе, и те постави управител над Израиля,
Pea ʻe hoko ʻo pehē, ʻoka hili hono fai ʻe Sihova ki ai kiate koe, mo ne fokotuʻu koe ko e pule ki ʻIsileli;
31 тогава това не ще ти бъде причина за съжаление, нито причина да се спъва сърцето на господаря ми, гдето си пролял невинна кръв, или гдето господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си.
ʻE ʻikai hoko ai ʻae meʻa ni ko e meʻa te ke koviʻia ai, pe fakamamahi ki he loto ʻo hoku ʻeiki, koeʻuhi ʻi hoʻo lingi taʻetotonu ʻae toto, pe ko e langomakiʻi ia, ʻa hoku ʻeiki: ka ʻoka hili ʻene fai lelei ʻa Sihova ki hoku ʻeiki, pea ke toki manatuʻi ai hoʻo kaunanga.
32 Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш;
Pea naʻe pehē ʻa Tevita kia ʻApikale, “Fakafetaʻi kia Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻIsileli, ʻaia naʻa ne fekau koe he ʻaho ni ke fakafetaulaki kiate au:
33 и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми.
Pea fakafetaʻi koeʻuhi ko hoʻo tokoni, pea ke monūʻia pe koe, ʻa koe kuo ke taʻofi au he ʻaho ni ke ʻoua naʻaku ʻalu atu ʻo lingi ʻae toto, pea mei he langomakiʻi au ʻaki hoku nima.
34 Защото действително, заклевам се в живота на Господа Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остани на Навала нито едно мъжко.
He ko e moʻoni ʻaupito, hangē ʻoku moʻui ʻa Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻIsileli, ʻaia kuo ne taʻofi au ke ʻoua naʻaku fai ha kovi kiate koe, ka ne taʻeʻoua hoʻo fakatoʻotoʻo pea ke haʻu ke fakafetaulaki kiate au, ko e moʻoni ʻe ʻikai toe kia Napale ʻo feʻunga mo e maʻa hake ʻae ʻaho ʻapongipongi ha tangata ʻe tokotaha.”
35 И така Давид взе от ръката й онова, що му бе донесла; и рече й: Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех.
Ko ia naʻe maʻu ʻe Tevita mei hono nima ʻaia naʻa ne ʻomi kiate ia, pea pehē ʻe ia kiate ia, “ʻAlu fiemālie ki ho fale, vakai kuo u tokanga ki ho leʻo, pea kuo u leleiʻia ʻiate koe.”
36 А Авигея дойде при Навала, и, ето, той имаше в дома си гощавка, като царска гощавка; и Наваловото сърце беше весело в него, понеже той беше крайно пиян, затова, до утрешната зора тя не му извести нищо, ни малко, ни много.
Pea naʻe haʻu ʻa ʻApikale kia Napale; pea vakai, naʻe fai ʻe ia ʻae kātoanga ʻi hono fale, ʻo hangē ko e kātoanga ʻae tuʻi; pea naʻe fiefia lahi ʻae loto ʻo Napale, he naʻe kona lahi ia: ko ia naʻe ʻikai te ne tala ai ha meʻa siʻi pe ha meʻa lahi, kaeʻoua ke ʻaho hake.
37 Но на утринта, като изтрезня Навал, жена му му разказа тия работи; и сърцето му премря в него, и той стана като камък.
Pea pongipongi ai ʻi he ʻalu ʻae uaine meia Napale, pea ʻi he ʻosi hono tala ʻe hono uaifi ʻae ngaahi meʻa ni, naʻe pongia hono loto ʻiate ia, pea naʻe hoko ia ʻo hangē ko e maka.
38 И около десет дена подир това Господ порази Навала, та умря.
Pea hili ia ko e ʻaho ʻe hongofulu nai, naʻe taaʻi ʻe Sihova ʻa Napale, pea naʻe mate ai ia.
39 А когато чу Давид, че умрял Навал, рече: Благословен да бъде Господ, Който отсъди съдбата ми за обидата ми от Навала, и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навала върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.
Pea kuo fanongo ʻa Tevita kuo mate ʻa Napale, pea pehē ʻe ia, “Fakafetaʻi kia Sihova ʻaia kuo langomekina ʻe ia ʻa hoku manukiʻi mei he nima ʻo Napale, pea kuo ne taʻofi ʻene tamaioʻeiki mei he kovi: he kuo fakahoko ʻe Sihova ʻae angakovi ʻa Napale ki hono ʻulu ʻoʻona.” Pea naʻe ʻave ʻae lea ʻa Tevita kia ʻApikale koeʻuhi ke ne maʻu ia ko hono uaifi.
40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, говориха й казвайки: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.
Pea ʻi he hoko atu ʻae kau tamaioʻeiki kia ʻApikale ki Kameli naʻa nau lea kiate ia ʻo pehē, “Kuo fekau mai ʻakimautolu ʻa Tevita kiate koe, ke mau ʻave koe kiate ia ko hono uaifi.”
41 И тя стана та се поклони с лицето си до земята и рече: Ето, слугинята ти е служителка да мие нозете на господаревите си слуги.
Pea naʻe tuʻu hake ia, ʻo ne fakapunou hifo hono mata ki he kelekele, ʻo ne pehē, “Vakai, ke hoko ʻa hoʻomou kaunanga ko e kaunanga ke kaukau ʻae vaʻe ʻoe kau tamaioʻeiki ʻa hoku ʻeiki.”
42 Тогава Авигея побърза та стана и се качи на осел, заедно с пет нейни момичета, които отиваха подир нея; и отиде след пратениците на Давида, и му стана жена.
Pea naʻe fakatoʻotoʻo ʻe ʻApikale, pea naʻe tuʻu hake pea heka ia ʻi he ʻasi, mo ʻene kau taʻahine ʻe toko nima naʻe muimui ʻiate ia; pea naʻa ne ʻalu ʻo muimui atu ʻi he kau tangata fekau ʻa Tevita, pea naʻe hoko ia ko hono uaifi.
43 Давид взе още и Ахиноам от Езраел; и тия двете му станаха жени.
Pea naʻe ʻomi ʻe Tevita ʻa ʻAhinoami mei Sesilili, pea naʻa na hoko fakatouʻosi pē ko hono ongo uaifi.
44 А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтия Лаисовия син, който беше от Галим.
Ka kuo foaki ʻe Saula hono ʻofefine ko Mikale, ko e uaifi ʻo Tevita, kia Faliteli ko e foha ʻo Leisi, ʻaia naʻe ʻo Kalimi.
