1 Царе 22
1 Тогава Давид излезе от там, та избяга в пещерата Одолам; и братята му и целият му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.
Dawut u yǝrdin ketip Adullamdiki ƣarƣa ⱪaqti. Uning ⱪerindaxliri bilǝn atisining pütkül jǝmǝti buni anglap uning ⱪexiƣa bardi.
2 И всички, които бяха в утеснение, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.
Ezilgǝn, ⱪǝrzdar bolƣan wǝ dǝrdmǝnlǝrning ⱨǝmmisi yiƣilip uning yeniƣa kǝldi wǝ u ularning sǝrdari boldi. Uningƣa ⱪoxulƣan adǝmlǝr bolsa tɵt yüzqǝ idi.
3 И от там Давид отиде в Масфа моавска, та рече на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мене.
Dawut u yǝrdin qiⱪip Moabdiki Mizpaⱨⱪa berip Moabning padixaⱨidin: — Hudaning meni nemǝ ⱪilidiƣinini bilgüqǝ, ata-anamning bu yǝrgǝ kelip aranglarda turuxiƣa yol ⱪoyƣayla, dǝp tǝlǝp ⱪildi.
4 И доведе ги пред моавския цар, та живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.
Dawut atisi wǝ anisini Moabning padixaⱨining ⱪexiƣa elip kǝldi. Dawut ⱪorƣanda turƣan pütkül künlǝrdǝ ata-anisi uning bilǝn billǝ turdi.
5 А пророк Гад каза на Давида: Не оставай в крепостта; излез, та иди в Юдовата земя, Тогава Давид отиде и влезе в дъбравата Арет.
Əmma Gad pǝyƣǝmbǝr Dawutⱪa: — Ⱪorƣanda turmay, bu yǝrdin qiⱪip, Yǝⱨuda zeminiƣa barƣin, dedi. Xuning bilǝn Dawut u yǝrdin ayrilip, Ⱨǝrǝt ormanliⱪiƣa bardi.
6 А като чу Саул, че Давид и мъжете, които бяха с него, се явили (в което време Саул седеше в Гавая под дъба в Рама, с копието си в ръка, и всичките му слуги стояха около него),
Saul Dawutning nǝdǝ turuwatⱪanliⱪidin hǝwǝr tapti. Saul bu waⱪitta Ramaⱨdiki Gibeaⱨda egiz bir jayda yulƣun dǝrihining tüwidǝ olturatti. Uning ⱪolida nǝyzisi bar idi, barliⱪ hizmǝtkarliri qɵrisidǝ turatti.
7 тогава Саул каза на слугите си, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци; Есеевият син ще даде ли на всички ви хилядници и стотници,
Saul qɵrisidǝ turƣan hizmǝtkarliriƣa: — I Binyaminliⱪlar, ⱪulaⱪ selinglar! Yǝssǝning oƣli ⱨǝr biringlarƣa etizlar bilǝn üzümzarlarni tǝⱪsim ⱪilip berǝmdu? Ⱨǝmminglarni ming bexi wǝ yüz bexi ⱪilamdu?
8 та вие всички да направите заговор против мене, и да няма кой да ми открие, че син ми е направил завет с Есеевия син, и да няма ни един от вас да го боли сърцето за мене, или да ми открие, че син ми е подигнал слугата ми против мене, да постави засада, както днес?
Silǝr ⱨǝmminglar manga ⱪǝst ⱪildinglar, ɵz oƣlumning Yǝssǝning oƣli bilǝn ǝⱨdǝ ⱪilixⱪinini ⱨeqkim manga uⱪturmidi. Ⱨeq ⱪaysinglar manga iq aƣritmidinglar yaki ɵz oƣlumning mening hizmǝtkarimni manga yoxurun ⱨujum ⱪilixⱪa ⱪutratⱪinidin manga hǝwǝr bǝrmidinglar, dedi.
9 Тогава едомецът Доик, който стоеше при Сауловите слуги, проговори, казвайки: Видях Есеевият син, че дойде в Ноб при Ахимелеха Ахитововия син,
Andin Saulning hizmǝtkarlirining iqigǝ kiriwalƣan Doǝg: — «Mǝn Yǝssǝning oƣlining Nobⱪa Ahitubning oƣli Ahimǝlǝkning ⱪexiƣa kǝlginini kɵrdüm,
10 който се допита до Господа за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.
— Ahimǝlǝk uning üqün Pǝrwǝrdigardin yol soridi wǝ uningƣa ozuⱪ-tülük bilǝn Filistiy Goliatning ⱪiliqini bǝrdi» — dedi.
11 Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелеха, Ахитововия син и целият му бащин дом, свещениците, които бяха в Ноб; и те всички дойдоха при царя.
Padixaⱨ adǝm ǝwǝtip Ahitubning oƣli kaⱨin Ahimǝlǝkni, xundaⱪla uning atisining pütkül jǝmǝtini, yǝni Nobdiki kaⱨinlarnimu qaⱪirtip kǝldi. Ularning ⱨǝmmisi padixaⱨning ⱪexiƣa kǝldi.
12 И рече Саул: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.
Saul: — I Ahitubning oƣli angliƣin, dedi. U: — I ƣojam, mana mǝn, dedi.
13 И рече му Саул: Защо заговорихте против мене, ти и Есеевият син, та си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се подигне против мене и да постави засада, както днес?
Saul uningƣa: — Nemixⱪa silǝr, sǝn bilǝn Yǝssǝning oƣli, manga ⱪǝst ⱪilisilǝr? Sǝn uningƣa nan wǝ ⱪiliq berip, uning üqün Hudadin yol soridingƣu? Mana ǝmdi u bügünkidǝk manga ⱨujum ⱪilmaⱪqi bolup paylap yürmǝktǝ! — dedi.
14 А Ахимелех в отговор рече на царя: А кой между всичките ти слуги е тъй верен както Давида, който е зет на царя, и има свободен вход при тебе и който е почитан в дома ти?
Ahimǝlǝk padixaⱨⱪa jawab berip: — Silining barliⱪ hizmǝtkarlirining arisida Dawutdǝk sadiⱪ kim bar? U padixaⱨning küy’oƣli, silining mǝhpiy mǝsliⱨǝtlirigǝ ixtirak ⱪilƣuqi wǝ ordiliri iqidǝ izzǝtlik ǝmǝsmidi?
15 Днес ли съм почнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом; защото слугата ти не знае нищо за всичко това, ни малко ни много.
Mǝn pǝⱪǝt uning üqün Hudadin yol soraxni bügünla baxlidimmu? [Asiyliⱪ] ⱪilix mǝndin neri bolsun! Padixaⱨ ɵz ⱪulini wǝ atamning pütkül jǝmǝtini ǝyibkǝ buyrumiƣayla, qünki ⱪullirining bu ixtin ⱪilqǝ hǝwiri yoⱪ, dedi.
16 Но рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.
Lekin padixaⱨ: — I Ahimǝlǝk, sǝn ɵlisǝn, sǝn wǝ atangning pütkül jǝmǝti qoⱪum ɵlisilǝr, dedi.
17 И царят заповяда на стражата, който стоеше около него: Обърнете се та убийте Господните свещеници, понеже са знаели, че той бягал, а не ми известиха. Но царевите слуги отказаха да дигнат ръцете си, за да нападнат Господните свещеници.
Padixaⱨ ɵz qɵrisidiki qaparmǝnlirigǝ: — Mang, Pǝrwǝrdigarning kaⱨinlirini ɵltürünglar! Qünki ular ⱨǝm Dawutⱪa ⱨǝmdǝm boldi ⱨǝm uning ⱪaqⱪinini bilip turup manga hǝwǝr bǝrmidi, dedi. Lekin padixaⱨning ⱪol astidikiliri Pǝrwǝrdigarning kaⱨinlirini ɵltürüxkǝ ⱪol kɵtürgili unimidi.
18 Тогава царят каза на Доика: Обърни се ти, та нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците, и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.
Əmdi padixaⱨ Doǝgkǝ: — Sǝn berip kaⱨinlarni ɵltürüwǝtkin, dedi. Edomluⱪ Doǝg berip kaⱨinlarni ɵltürdi; bu küni u kanaptin toⱪulƣan ǝfod kiygǝn sǝksǝn bǝx adǝmni ɵltürdi.
19 И Ноб, града на свещениците порази с острото на ножа; мъже и жени, деца и бозайничета, говеда, осли и овци порази с острието на ножа.
Andin u kaⱨinlarning xǝⱨiri Nobda olturƣuqilarni ⱪirdi, yǝni ǝr wǝ ayallar, balilar wǝ bowaⱪlar, kala, exǝk, ⱪoylar — ⱨǝmmisini ⱪiliqlidi.
20 Но един от синовете на Ахимелеха Ахитововия син, не име Авиатар, си избави, та побягна при Давида.
Əmma Ahitubning oƣli Ahimǝlǝkning Abiyatar degǝn bir oƣli ⱪutulup Dawutning ⱪexiƣa ⱪeqip kǝldi.
21 И Авиатар извести на Давида, че Саул изби Господните свещеници.
Abiyatar Dawutⱪa Saul Pǝrwǝrdigarning kaⱨinlirini ɵltürdi, dǝp hǝwǝr bǝrdi.
22 И Давид каза на Авиатара: Оня ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно щеше да яви работата на Саула. Аз станах причина за смъртта на всички човеци от бащиния ти дом.
Dawut Abiyatarƣa: — U küni Doǝgning u yǝrdǝ ikǝnlikini kɵrüp, uning jǝzmǝn Saulƣa hǝwǝr beridiƣinini bilgǝnidim. Mǝn atangning pütkül jǝmǝtining ɵltürülüxigǝ zamin boldum, dedi.
23 Остани с мене, но бой се; защото, който иска моя живот, онзи е който иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност.
Mǝn bilǝn billǝ turƣin, ⱨeq ⱪorⱪmiƣin. Qünki mening jenimni almaⱪqi bolƣanlar sening jeningnimu ⱨǝm almaⱪqi. Mening ⱪeximda bihǝtǝr turisǝn, dedi.
