< 1 Царе 22 >

1 Тогава Давид излезе от там, та избяга в пещерата Одолам; и братята му и целият му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.
Hagi Deviti'a Gati kumatetira freno Adulamu have kantega vuno umani'ne. Hagi ananke'ma nefa'ene afuhe'zama nentahi'za anantega vu'naze.
2 И всички, които бяха в утеснение, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.
Hagi vahe'mo'zama knama nezamiza vahe'mo'zane, zamarimpa knazampima mani'naza vahe'mo'zane, nofi'ma hu'naza vahe'mo'za maka Devitinte e'za eme eri atruma hu'nazana 400'a vahe eme atru hazageno Deviti'a kegava huzmante'ne.
3 И от там Давид отиде в Масфа моавска, та рече на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мене.
Hagi anantetira Deviti'a Moapu kaziga Mizpa kumate vuno, ana kumate kini nera ome antahigeno, muse hugantoanki knare nenfane nenareranena kegava huzanante'nesankeno mani'nenake'na, nagritera Ra Anumzamo'a na'a hunantegahifi ka'neno,
4 И доведе ги пред моавския цар, та живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.
higeno ana kini ne'mo'a izo hu'ne. Hagi Deviti'a nererane nefanena zanavreno Moapu kini ne'mofo kvafi eme neznanteno, agra have kampi ufrakino umani'ne.
5 А пророк Гад каза на Давида: Не оставай в крепостта; излез, та иди в Юдовата земя, Тогава Давид отиде и влезе в дъбравата Арет.
Hianagi mago zupa kasnampa ne' Gati'a Devitina asamino, Kagra ama have kana atrenka Juda kaziga vuo. Higeno Deviti'a anampintira atreno Hereti zafafi vu'ne.
6 А като чу Саул, че Давид и мъжете, които бяха с него, се явили (в което време Саул седеше в Гавая под дъба в Рама, с копието си в ръка, и всичките му слуги стояха около него),
Hagi mago zupa Soli'a Gibea agonare tamaris zafamofo tonapinka keve'a erineno mani'nege'za, eri'za vahe'amo'za manigagi ante'naze. Anante mago'a vahe'mo'za Deviti'ma ke'za eri fore'ma hu'nazankea Solina eme asami'naze.
7 тогава Саул каза на слугите си, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци; Есеевият син ще даде ли на всички ви хилядници и стотници,
Hagi Soli'a ana kema nentahino'a ana vahezaga zamasamino, Benzameni naga'mota antahiho, Jesi nemofo'a witi hoza tamigahifi, waini hoza tamamigahio? Hifi agra amne 1tauseni'a sondia vahete kvao, 100'a sondia vahete kva vahe manigahaze huno nagrama nehuaza huno huvempagea huramantegahio?
8 та вие всички да направите заговор против мене, и да няма кой да ми открие, че син ми е направил завет с Есеевия син, и да няма ни един от вас да го боли сърцето за мене, или да ми открие, че син ми е подигнал слугата ми против мене, да постави засада, както днес?
Hianagi ha'ma renantea ne' Deviti'enema nenamofo Jonatanima huvempagema hia nanekea nahigeta tamagranena onasami'naze. Tamage magomoke hunka nagrikura tamagesa antahinamita tamasunkura huonanteta, Deviti'ma kafonteno'ma vano nehia nanekea onasami mani'nageno, eno ama knarera ehanatie.
9 Тогава едомецът Доик, който стоеше при Сауловите слуги, проговори, казвайки: Видях Есеевият син, че дойде в Ноб при Ахимелеха Ахитововия син,
Hagi Edomu nagapinti ne' Doeki'a ana vahepinti otino ranke huno, Nagra Nobi kumate mani'nena negogeno, Deviti'a pristi ne' Ahitupu nemofo Ahimeleki'ene nanekea nehige'na ke'noe.
10 който се допита до Господа за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.
Hagi Ahimelekia Deviti agi erino Ra Anumzamofona nazanoma hania zankura antahinegeno, Filistia ne' Goliati bainati kazine ne'zanena erimi'ne.
11 Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелеха, Ахитововия син и целият му бащин дом, свещениците, които бяха в Ноб; и те всички дойдоха при царя.
Anage higeno kini ne'mo'a Ahitubu nemofo Ahimelekine maka agri naga'ma Nobu kumate'ma seli mono nompima pristi eri'zama eneri'za naga'anena, zamavareta eho huno huzmante'ne. Hige'za miko'mokizmia kini nete zamavare'za e'naze.
12 И рече Саул: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.
Anante Soli'a huno, Ahitubu nemofoga antahio. Ahimeleki'a huno, ramoka nentahue.
13 И рече му Саул: Защо заговорихте против мене, ти и Есеевият син, та си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се подигне против мене и да постави засада, както днес?
Higeno Soli'a asamino, Na'a higeta kagrane Jesi ne'mofo'enena nahenakura nanekea retro nehutna, na'a agafare Jesi nemofona ruotgema hu'nea bretia eri neminka, bainati kazina eri neminka, Deviti'ma azama hanigura Ra Anumzamofona antahige'nane? E'ina hunka azahankeno kafona anteno vano nehigeno, eno ama knarera ehanatie.
14 А Ахимелех в отговор рече на царя: А кой между всичките ти слуги е тъй верен както Давида, който е зет на царя, и има свободен вход при тебе и който е почитан в дома ти?
Hianagi Ahimeleki'a kini ne'mofo kenona huno, Iza kagri eri'za vahepintira mago'mo'a knarera huno negagaru Deviti'ma nehiaza huno fatgo eri'za vahe ka'a mani'neno, kagrira kamage ante'ne? Agra kavate'ma kegava hunegantaza sondia vahe'mokizmi kva mani'nege'za, maka vahe'ma nonkafima nemaniza vahe'mo'za antahimiza ra agi nemiza ne' mani'ne.
15 Днес ли съм почнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом; защото слугата ти не знае нищо за всичко това, ни малко ни много.
Hagi ese knani'a amanara hu'na Devitima azama hanigura Ra Anumzamofona antahigenofi? I'o. Hagi kini ne'moka, nagri'ene naga'nimofona ama ana kegagafina tavrentenka kna oramio. Tagra mago nanekea retro huta kagrira kazeri haviza hu nanekea osuta, ama anazana keta antahita osu'none.
16 Но рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.
Hianagi kini ne'mo'a huno, Ahimelekiga kagrane mika nagaka'anena frigahaze.
17 И царят заповяда на стражата, който стоеше около него: Обърнете се та убийте Господните свещеници, понеже са знаели, че той бягал, а не ми известиха. Но царевите слуги отказаха да дигнат ръцете си, за да нападнат Господните свещеници.
Anante kini ne'mo'a avate'ma kegava hunentaza sondia vaheku huno, Ra Anumzamofo pristi eri'za vahera zamahe friho, na'ankure zamagra Deviti kaziga mani'ne'za, Devitima freno vu'nea zamofona antahi'za ke'za hu'nazanagi, eme onasami'naze. Hianagi kini nemofo eri'za vahe'mo'za Ra Anumzamofo pristi vahera ozmahe'naze.
18 Тогава царят каза на Доика: Обърни се ти, та нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците, и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.
Hagi ana hazageno kini ne'mo'a pristi vahera zamahe frio huno Idomu ne' Doekina huntegeno, Doeki'a ana miko pristi vahera za'za kukenama hu'naza pristi vahera 85fu'a zamahe fri'ne.
19 И Ноб, града на свещениците порази с острото на ножа; мъже и жени, деца и бозайничета, говеда, осли и овци порази с острието на ножа.
Hagi pristi vahe kumapima Nopuma mani'naza vahera, veneneo, a'neo, mofavreo, bulimakao afuro donki afuro sipisipi afura bainati kazinknonteti maka zamahe fri vagare'ne.
20 Но един от синовете на Ахимелеха Ахитововия син, не име Авиатар, си избави, та побягна при Давида.
Hianagi Ahimeleki nemofo Ahitubu negeho Abiata'a anampintira freno Deviti'ene umani'ne.
21 И Авиатар извести на Давида, че Саул изби Господните свещеници.
Hagi Soli'ma Ra Anumzamofo pristi vahe'ma zamahe fri'nea nanekea Abiata'a Devitina eme asami'ne.
22 И Давид каза на Авиатара: Оня ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно щеше да яви работата на Саула. Аз станах причина за смъртта на всички човеци от бащиния ти дом.
Hagi Deviti'a ana nera asamino, Idomu ne' Doekima anampima mani'nege'na nege'na, tamage Solina ome asamigahie hu'na nagra ko antahi'noe. Hagi negafa naga'ma mika frizana, nagri knaza eri'za fri'naze.
23 Остани с мене, но бой се; защото, който иска моя живот, онзи е който иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност.
Hagi korora osunka nagrane manio. Kagri'ma kahe'zama nehia nemo'a nagri'ene nahe'naku nehie. Hagi nagrane emaninankinka, knare hunka manigahane.

< 1 Царе 22 >