1 Царе 21

1 Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давида с трепет, като му каза: Защо си сам, и няма никой с тебе?

And he went David Nob towards to Ahimelech the priest and he trembled Ahimelech to meet David and he said to him why? [are] you to alone you and [is] anyone there not with you.

2 И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и каза: Никой да не знае за тая работа, по която те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците, еди-кое и еди-кое място.

And he said David to Ahimelech the priest the king he commanded me a matter and he said to me anyone may not he know anything the matter which I [am] sending you and which I have commanded you and the young men I have directed to a place of a certain one a certain one.

3 А сега, що имаш на ръка? Дай в ръката ми пет хляба, или каквото се намира.

And therefore what? [is] there under hand your five bread[s] give! in hand my or that [which] may be found.

4 И свещеникът отговори на Давида казвайки: Нямам на ръка ни един обикновен хляб, но има свещени хлябове, - ако момците са се въздържали поне то жени.

And he answered the priest David and he said there not [is] bread of profaneness to under hand my that except [is] bread of holiness there if they have kept themselves the young men only from a woman.

5 И Давид отговори на свещеника, като му каза: Наистина жените са били далеч от нас около тия три дена откак тръгнах; и съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече понеже друг хляб се освещава днес в съда.

And he answered David the priest and he said to him that except woman [is] withheld to us as yesterday three days ago when go out I and they were [the] vessels of the young men holiness and it [is] a journey of profaneness and indeed? for this day it is holy in the vessel.

6 И тъй свещеникът му даде осветените хлябове; защото нямаше там друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха дигнали от пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато се дигнаха другите.

And he gave to him the priest a holy thing for not it was there bread that except [the] bread of the presence which had been removed from to before Yahweh to put bread of heat on [the] day was taken away it.

7 (А същия ден имаше там, задържан пред Господа, един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари)

And there a man one of [the] servants of Saul on the day that [was] detained before Yahweh and name his [was] Doeg the Edomite [the] mighty [one] of the shepherds who [belonged] to Saul.

8 Давид още каза на Ахимелеха: А нямаш ли тук на ръка някое копие или меч? защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царевата работа беше спешна.

And he said David to Ahimelech and where? there here under hand your [is] a spear or a sword for both sword my as well as weapons my not I took in hand my for it was [the] matter of the king urgent.

9 И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, обвит е в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид; Няма друг като него, дай ми го.

And he said the priest [the] sword of Goliath the Philistine whom you struck down - in [the] valley of Elah here! it [is] wrapped in the cloak behind the ephod if it you will take for yourself take [it] for there not [is] another except it in this [place] and he said David there not [is] like it give it to me.

10 Така в оня ден Давид стана, та побягна от Саула, и отиде при гетския цар Анхус.

And he arose David and he fled on the day that from before Saul and he went to Achish [the] king of Gath.

11 А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?

And they said [the] servants of Achish to him ¿ not [is] this David [the] king of the land ¿ not of this [one] do people sing with dances saying he has struck down Saul (thousands his *Q(K)*) and David (ten thousands his. *Q(K)*)

12 И Давид като пазеше тия думи в сърцето си си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

And he put David the words these in heart his and he was afraid exceedingly of Achish [the] king of Gath.

13 Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

And he changed it sense his in view their and he pretended to be mad in hand their (and he made marks *Q(k)*) on [the] doors of the gate and he made to flow down spittle his to beard his.

14 Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че тоя човек е луд; тогава защо го доведохте при мене?

And he said Achish to servants his there! you see a man behaving like a madman why? do you bring him to me.

15 Малко ли са моите луди, та сте довели тогова да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?

Lacking of madmen [am] I? that you have brought this one to behave like a madman on me ¿ this one will he come into house my.