< 1 Царе 2 >

1 Тогава Анна се помоли, като казваше: - Развесели се сърцето ми в Господа; Въздигна се рога ми чрез Господа; Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, Защото се развеселих в спасението Ти.
And Hannah prayed, and said, My heart rejoices in the LORD, my horn is exalted in the LORD: my mouth is enlarged over my enemies; because I rejoice in your salvation.
2 Няма свет какъвто е Господ; Защото няма друг освен Тебе, Нито канара като нашия Бог.
There is none holy as the LORD: for there is none beside you: neither is there any rock like our God.
3 Не продължавайте да говорите горделиво; Да не излезе високомерие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, И от него се претеглят делата.
Talk no more so exceeding proudly; let not arrogance come out of your mouth: for the LORD is a God of knowledge, and by him actions are weighed.
4 Лъковете на силните се строшиха; И немощните се препасаха със сила.
The bows of the mighty men are broken, and they that stumbled are girded with strength.
5 Ситите се пазариха за хляб; А гладните престанаха да гладуват. Ей, и не плодната роди седем, А многодетната изнемощя.
They that were full have hired out themselves for bread; and they that were hungry ceased: so that the barren has born seven; and she that has many children is waxed feeble.
6 Господ умъртвява, и съживява; Сваля в ада, и възвежда. (Sheol h7585)
The LORD kills, and makes alive: he brings down to the grave, and brings up. (Sheol h7585)
7 Господ осиромашава човека, и обогатява; Смирява човека, и въздига.
The LORD makes poor, and makes rich: he brings low, and lifts up.
8 Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от бунището, За да ги направи да седнат между князете, И да наследят славен престол; Защото стълбовете на земята са на Господа, Който и постави на тях вселената.
He raises up the poor out of the dust, and lifts up the beggar from the dunghill, to set them among princes, and to make them inherit the throne of glory: for the pillars of the earth are the LORD’s, and he has set the world on them.
9 Ще пази нозете на светиите Си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще надделее човек.
He will keep the feet of his saints, and the wicked shall be silent in darkness; for by strength shall no man prevail.
10 Противниците на Господа ще се сломят; Ще гръмне от небето против тях; Господ ще съди краищата на земята, И ще даде сила на царя Си, И ще въздигне рога на помазаника Си.
The adversaries of the LORD shall be broken to pieces; out of heaven shall he thunder on them: the LORD shall judge the ends of the earth; and he shall give strength to his king, and exalt the horn of his anointed.
11 Тогава Елкана си отида у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия.
And Elkanah went to Ramah to his house. And the child did minister to the LORD before Eli the priest.
12 А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познаваха Господа.
Now the sons of Eli were sons of Belial; they knew not the LORD.
13 Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка
And the priest’s custom with the people was, that, when any man offered sacrifice, the priest’s servant came, while the flesh was in seething, with a meat hook of three teeth in his hand;
14 и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там.
And he struck it into the pan, or kettle, or caldron, or pot; all that the meat hook brought up the priest took for himself. So they did in Shiloh to all the Israelites that came thither.
15 Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месото за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.
Also before they burnt the fat, the priest’s servant came, and said to the man that sacrificed, Give flesh to roast for the priest; for he will not have sodden flesh of you, but raw.
16 И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогава казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.
And if any man said to him, Let them not fail to burn the fat presently, and then take as much as your soul desires; then he would answer him, No; but you shall give it me now: and if not, I will take it by force.
17 Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.
Why the sin of the young men was very great before the LORD: for men abhorred the offering of the LORD.
18 А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.
But Samuel ministered before the LORD, being a child, girded with a linen ephod.
19 И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.
Moreover his mother made him a little coat, and brought it to him from year to year, when she came up with her husband to offer the yearly sacrifice.
20 И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си.
And Eli blessed Elkanah and his wife, and said, The LORD give you seed of this woman for the loan which is lent to the LORD. And they went to their own home.
21 И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.
And the LORD visited Hannah, so that she conceived, and bore three sons and two daughters. And the child Samuel grew before the LORD.
22 А като беше Илий много стар, чу всичко, що прави синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.
Now Eli was very old, and heard all that his sons did to all Israel; and how they lay with the women that assembled at the door of the tabernacle of the congregation.
23 И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.
And he said to them, Why do you such things? for I hear of your evil dealings by all this people.
24 Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.
No, my sons; for it is no good report that I hear: you make the LORD’s people to transgress.
25 Ако сгреши човек на човека ще стане моление Богу за него; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.
If one man sin against another, the judge shall judge him: but if a man sin against the LORD, who shall entreat for him? Notwithstanding they listened not to the voice of their father, because the LORD would slay them.
26 А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа и на човеците.
And the child Samuel grew on, and was in favor both with the LORD, and also with men.
27 Тогава дойде един Божий човек при Илия та му рече: Така казва Господ: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом когато те бяха в Египет у Фараоновия дом?
And there came a man of God to Eli, and said to him, Thus says the LORD, Did I plainly appear to the house of your father, when they were in Egypt in Pharaoh’s house?
28 И не съм ли избрал него измежду всичките Израилеви племена за Мой свещеник, за да принесе жертвата на олтара Ми, да гори темян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всичките приноси чрез огън от израилтяните?
And did I choose him out of all the tribes of Israel to be my priest, to offer on my altar, to burn incense, to wear an ephod before me? and did I give to the house of your father all the offerings made by fire of the children of Israel?
29 Защо, прочее, ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почитат синовете си повече от Мене, за да се гоите с по-доброто от всичките приноси на людете Ми Израиля?
Why kick you at my sacrifice and at my offering, which I have commanded in my habitation; and honor your sons above me, to make yourselves fat with the most chief of all the offerings of Israel my people?
30 Затова Господ Израилевият Бог каза: Аз наистина думах, че твоят дом и домът на баща ти ще да ходят пред Мене до века; но сега Господ каза: Далеч от Мене! защото ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз, а ония, които Ме презират, ще бъдат презрени.
Why the LORD God of Israel said, I said indeed that your house, and the house of your father, should walk before me for ever: but now the LORD says, Be it far from me; for them that honor me I will honor, and they that despise me shall be lightly esteemed.
31 Ето, идат дните, когато ще пресека мишцата на бащиния ти дом, така щото да няма старец в дома ти.
Behold, the days come, that I will cut off your arm, and the arm of your father’s house, that there shall not be an old man in your house.
32 И според всичките блага, които ще се дадат на Израиля, в жилището Ми ще видиш утеснение; и не ще има старец в дома ти до века.
And you shall see an enemy in my habitation, in all the wealth which God shall give Israel: and there shall not be an old man in your house for ever.
33 И оня от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде за изнуряване на очите ти и за огорчаване на душата ти; и всичките внуци на дома ти ще умират в средна възраст.
And the man of yours, whom I shall not cut off from my altar, shall be to consume your eyes, and to grieve your heart: and all the increase of your house shall die in the flower of their age.
34 И това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офния и Финееса, ще ти бъде знамение: в един ден и двамата ще умрат.
And this shall be a sign to you, that shall come on your two sons, on Hophni and Phinehas; in one day they shall die both of them.
35 И Аз ще си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми; и ще съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века.
And I will raise me up a faithful priest, that shall do according to that which is in my heart and in my mind: and I will build him a sure house; and he shall walk before my anointed for ever.
36 А всеки, който остане в твоя дом, ще дохожда да му се кланя за малко пари и за един хляб, и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб.
And it shall come to pass, that every one that is left in your house shall come and crouch to him for a piece of silver and a morsel of bread, and shall say, Put me, I pray you, into one of the priests’ offices, that I may eat a piece of bread.

< 1 Царе 2 >