1 Царе 2
1 Тогава Анна се помоли, като казваше: - Развесели се сърцето ми в Господа; Въздигна се рога ми чрез Господа; Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, Защото се развеселих в спасението Ти.
Ha: na da Godema amane sia: ne gadoi, “Hina Gode da na dogo ganodini hahawane hou nabalesi dagoi. Na da Ea nama hamoi amoga hahawane bagadedafa gala. Na da na ha lai dunu amoba: le ousa. Gode da nama bagade fidibiba: le, na da hahawane bagade.
2 Няма свет какъвто е Господ; Защото няма друг освен Тебе, Нито канара като нашия Бог.
Dunu afae da Hina Gode Ea hadigi agoai da hamedafa gala, E agoai hamedafa gala. Ea ouligibi agoane enoga da hamedafa ouligisa.
3 Не продължавайте да говорите горделиво; Да не излезе високомерие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, И от него се претеглят делата.
Dilia ha: gi hidabe go yolema! Amola dilia hidale nodosu sia: yolesili ouiya: ma! Bai Hina Gode da liligi huluanedafa dawa: Amola E da dunu ilia hamoi huluane defele fofada: nana.
4 Лъковете на силните се строшиха; И немощните се препасаха със сила.
Nimi bagade gegesu dunu ilia oulali da fili fasisa. Be asaboi dunu da bu gasa fisa.
5 Ситите се пазариха за хляб; А гладните престанаха да гладуват. Ей, и не плодната роди седем, А многодетната изнемощя.
Ha: su hame dawa: dunu da bu ha: beba: le, ha: i manu lama: ne hawa: hamosa. Be ha: su dunu da bu hame ha: sa. Dunuga lai aligime uda da wali mano fesuale lalelegesa. Be mano galusulu uda ea mano huluane da hagia: sa.
Hina Gode da fane legesa amola bu wa: lesisu dawa: E da dunu bogoi sogega asunasisa, amola amo bu sinidigima: ne oule maha. (Sheol h7585)
7 Господ осиромашава човека, и обогатява; Смирява човека, и въздига.
E da dunu oda liligi bagade gaguma: ne hamosa, amola oda mae gaguiwane esaloma: ne hamosa. E da oda fonobonesisa amola oda bagalesisa.
8 Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от бунището, За да ги направи да седнат между князете, И да наследят славен престол; Защото стълбовете на земята са на Господа, Който и постави на тях вселената.
Hina Gode da hame gagui dunu gulu dabolei dialu, amo gaguia gadolesisa, amola sugui dunu ilia da: i dioi fisima: ne wa: legadolesisa. Ea hamobeba: le, sugui dunu da hina bagade ea mano amoma na: iyado agoane esala amola dunu eno da ilima nodone dawa: digisa. Osobo bagade ea baidafa da Hina Gode Ea: Amo da: iya E da osobo bagade hahamoi.
9 Ще пази нозете на светиите Си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще надделее човек.
Hina Gode da Ema molole fa: no bobogesu dunu ilia esalusu noga: le ouligisa. Be wadela: i hamosu dunu da gasi ganodini alalolesisa. Amaiba: le, dunu da hi gasaga hasalimusa: hame dawa:
10 Противниците на Господа ще се сломят; Ще гръмне от небето против тях; Господ ще съди краищата на земята, И ще даде сила на царя Си, И ще въздигне рога на помазаника Си.
Hina Gode da Ema ha lai dunu huluane wadela: lesimu. Ilia da Ea ougi sia: gugelebe bagade agoane Hebene gadodili dabe nabimu. Hina Gode da osobo bagade fi dunu huluane ilima fofada: mu. E da Ea hina bagade dunu ilima gasa imunu. E da Ea ilegei hina bagade amo hasalima: ne hamomu.”
11 Тогава Елкана си отида у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия.
Amalalu, Elega: ina da La: ima moilaiga buhagi. Be goi Sa: miuele da Siailou moilaiga esalu. E da Hina Gode Ea hawa: hamosu, amola gobele salasu dunu Ilai da e ouligisu.
12 А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познаваха Господа.
Ilai egefela da wadela: i hamosu dunu. Elea da Hina Gode Ea sia: hamedafa nabasu.
13 Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка
14 и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там.
Amola sema gobele salasu dunu ilia enoma edegemusa: hamoi, elea da amoma hame fa: no bobogesu. Be amomane dunu da ilia Godema iasu gobele salaloba, amo gebo hu da ladalea, gobele salasu dunu ea hawa: hamosu ilia da misini ofodo gelaba gobei amo da gelaboga guili nasuga gadufili lale, gobele salasu dunu ilia fawane da amo nasu. Isala: ili dunu huluane da Siailou moilaiga gobele salasu ima: ne masu, da amo udigili wamolale nasu hou ba: i.
15 Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месото за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.
Amola, hamoma: ne sia: i eno gala da gobele salasu ohe ea sefe ofene fasili, laluma gobesisu. Be amo hamoma: ne sia: i mae dawa: le, gobele salasu hawa: hamosu dunu ela da Isala: ili dunuma amane sia: su, “Gobele salasu dunu da hu gahe hi houma: ne, nama ima. E da sosobenega gobei higamu.”
16 И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогава казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.
Be dunu da dabe bu adole iasea, “Ninia da sema defele, sefe hidadea suli sa: ima: ma, amasea fa: no dia hanai lama!” Be gobele salasu ea hawa: hamosu dunu elea amane sia: su, “Abola! Wahadafa nama ima! Dia amane hame hamosea, na da ni gasa fili logele samogemu.”
17 Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.
Goe Ilai egefela wadela: i hou hamosu amo Hina Gode da bagadewane higale ba: i. Bai elea da Hina Godema iasu liligi amo da bai hameyale dawa: beba: le, gugunufinisisu.
18 А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.
Wahamusu goihadi Sa: miuele da sema mida: gisa: gisu abula salawane, Hina Gode Ea hawa: hamonanu.
19 И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.
Ode huluane ea: me Ha: na da abula fonobahadi amunanu, amola egoala Godema odegamusu gobele sala ahoabe, amoga abula eagofe Sa: miuelegili gaguli ahoasu.
20 И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си.
Amalalu, Ilai da Elega: ina amola iduama Gode Ea Dioba: le nodoma: ne sia: su, amola Elega: inama amane sia: i, “Hina Gode da di amola dia uda alima mano alia Godema i, amo ea sogebi lama: ne, mano eno imunu da defea.” Amalalu Elega: ina amola Ha: nala da ela diasuga bu ahoasu.
21 И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.
Hina Gode da Ha: na hahawane dogolegele fidibiba: le, e da dunu mano udiana amola uda mano aduna eno lalelegei. Goihadi Sa: miuele da Hina Gode Ea hawa: hamonana asigilai.
22 А като беше Илий много стар, чу всичко, що прави синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.
Ilai da da: i hamone esalu. E da eso huluane ea mano elea Isala: ili dunuma wadela: le hamobe nabalusu. Elea da uda da Hina Gode Ea abula diasu logo holeiga hawa: hamonanu, amo amola gilisili golale, adole lasu.
23 И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.
Amaiba: le, Ilai da ea mano elama amane sia: i, “Abuliba: le alia da wadela: i hou agoane hamosala: ? Dunu huluane ilia da wadela: i hou alia hamobego huluane nama alofele iaha.
24 Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.
Ada alia: ! Go yolesima! Amo hou Hina Gode Ea fi dunu da sia: sia: dalebe da wadela: idafa.
25 Ако сгреши човек на човека ще стане моление Богу за него; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.
Dunu da dunu enoma wadela: le hamosea, Gode da amo dunu gaga: musa: dawa: Be dunu da Hina Godema wadela: le hamosea, nowa da gaga: ma: bela: ?” Be Ilai ea mano elea da eda sia: hame nabasu. Bai Hina Gode da ele fane legemusa: ilegei dagoi.
26 А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа и на човеците.
Be goihadi Sa: miuele da Hina Godema amola dunu enoma hahawane asaboiwane asigilalu.
27 Тогава дойде един Божий човек при Илия та му рече: Така казва Господ: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом когато те бяха в Египет у Фараоновия дом?
Balofede dunu (Gode Sia: Alofesu dunu) da Ilaima Hina Gode Ea adole iasu amane olelei, “Musa: dia aowa Elane amola ea sosogo fi ilia Idibidi hina bagade ea udigili hawa: hamonanoba, Na da Elanema Na hou olelei.
28 И не съм ли избрал него измежду всичките Израилеви племена за Мой свещеник, за да принесе жертвата на олтара Ми, да гори темян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всичките приноси чрез огън от израилтяните?
Na da Isala: ili fi ili huluane ba: lalu, Elane ea fi fawane ilia oloda hawa: hamoma: ne, amola gabusiga: manoma ulagima: ne, amola Na hanai dawa: ma: ne Ifode (Bidegi Ga: su) salima: ne, ea fi ilegei. Amola ilia da oloda gobele salasu ha: i manu la: idi lale manusa: , Na da logo doasi dagoi.
29 Защо, прочее, ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почитат синовете си повече от Мене, за да се гоите с по-доброто от всичките приноси на людете Ми Израиля?
Na da Na fi ilima ilia Nama gobele salasu amola udigili iasu ima: ne sia: i. Abuliba: le di da dia manoma nodone dawa: lala, be Nama hame dawa: sala: ? Bai ela da ela musu alema: ne, gobele salasu amo Na fi da Nama iaha, amoga hedesi ida: iwane fawane lale naha, amo di da elea logo hame hedofasa.
30 Затова Господ Израилевият Бог каза: Аз наистина думах, че твоят дом и домът на баща ти ще да ходят пред Мене до века; но сега Господ каза: Далеч от Мене! защото ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз, а ония, които Ме презират, ще бъдат презрени.
Na da Isala: ili fi ilia Hina Gode! Na da musa: dia sosogo amola dia fidafa da eso huluane Na gobele salasu hawa: hamonanumu ilegei dagoi. Be Na da waha agoane sia: sa, dia Nama gobele salabe bu hame hamomu. Be wali nowa da Nama nodone dawa: digisia, Na da amo dunuma nodone dawa: digimu. Amola nowa da Na higasea, Na da higamu.
31 Ето, идат дните, когато ще пресека мишцата на бащиния ти дом, така щото да няма старец в дома ти.
Nabima! Na da dia sosogo fi amola dia fidafa amo ganodini goimusu fane lelegemu eso da gadenesa. Amasea, dia fi ganodini dunu afae da esala hame da: i hamomu.
32 И според всичките блага, които ще се дадат на Израиля, в жилището Ми ще видиш утеснение; и не ще има старец в дома ти до века.
Amola di da da: i diomu, amola Na da Isala: ili fi dunu eno amo Na fidibi ba: sea, di da mudabe ba: mu. Be dia fi amo ganodini dunu afaega da esala hame da: i hamomu.
33 И оня от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде за изнуряване на очите ти и за огорчаване на душата ти; и всичките внуци на дома ти ще умират в средна възраст.
Be amomane Na da digaga afadafa esaloma: mu, amalu e da Nama gobele salasu dunu esaloma: mu. Be amomane e da si wadela: le amola baligiliwane da: i diomu. Amola dia sosogo fi huluane da se bagade nabawane bogogia: mu.
34 И това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офния и Финееса, ще ти бъде знамение: в един ден и двамата ще умрат.
Dia mano aduna amo Hofenai amola Finia: se ela da ele galu eso afaega bogomu. Amasea, dia da Na sia: i amo da dafawane galebeya dawa: mu.
35 И Аз ще си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми; и ще съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века.
Na da gobele salasu dunu afae ilegemu. E da eso huluane Nama molole fa: no bobogemu amola Na hanai huluane hamomu. Na da ema egaga fi imunu. Ilia da Na ilegei hina bagade ema noga: le hawa: hamomu.
36 А всеки, който остане в твоя дом, ще дохожда да му се кланя за малко пари и за един хляб, и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб.
Amola digaga fi dunu hame bogoi esala, da amo gobele salasu dunuma muni amola ha: i manu edegemusa: masunu. Amola ilia da ha: i manu lama: ne, gobele salasu dunuma fidima: ne, ha: giwane adole ba: mu.
