1 Царе 18
1 И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.
Quando ele terminou de falar com Saul, a alma de Jonathan foi tricotada com a alma de David, e Jonathan o amava como se fosse sua própria alma.
2 И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
Saul o levou naquele dia, e não o deixou mais voltar para casa de seu pai.
3 Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.
Então Jonathan e David fizeram um pacto, porque o amavam como se fosse sua própria alma.
4 Още Ионатан съблече мантията, който беше с него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.
Jonathan se despiu do manto que estava sobre ele e o deu a David com suas roupas, incluindo até mesmo sua espada, seu arco e sua faixa.
5 И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, о обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на Сауловите служители.
David saiu para onde Saul o enviou, e se comportou sabiamente; e Saul o colocou sobre os homens de guerra. Foi bom aos olhos de todo o povo, e também aos olhos dos servos de Saul.
6 А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.
Quando chegaram, quando Davi voltou da matança do filisteu, as mulheres saíram de todas as cidades de Israel, cantando e dançando, para encontrar o rei Saul com pandeiros, com alegria e com instrumentos de música.
7 И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките хиляди.
As mulheres cantaram umas para as outras enquanto tocavam, e disseram, “Saul matou seus milhares, e David seus dez mil”.
8 А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?
Saul estava muito irritado, e este ditado o desagradou. Ele disse: “Eles creditaram a David dez mil, e só me creditaram a mim milhares. O que ele pode ter mais a não ser o reino”?
9 И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давида с лошо око.
Saul observou Davi daquele dia em diante.
10 И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.
No dia seguinte, um espírito maligno de Deus veio poderosamente sobre Saul, e ele profetizou no meio da casa. David brincou com sua mão, como fazia dia após dia. Saul tinha sua lança na mão;
11 И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.
e Saul atirou a lança, pois disse: “Vou prender Davi à parede”. Davi escapou de sua presença duas vezes.
12 И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.
Saul tinha medo de Davi, porque Iavé estava com ele, e havia se afastado de Saul.
13 Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.
Therefore Saul o retirou de sua presença, e o fez seu capitão mais de mil; e ele saiu e entrou diante do povo.
14 И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
David comportou-se sabiamente em todos os seus modos; e Yahweh estava com ele.
15 Затова Саул, като гледаше, че Давид се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.
Quando Saul viu que ele se comportava muito sabiamente, ele ficou admirado com ele.
16 А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.
Mas todo Israel e Judá amavam Davi; pois ele saía e entrava diante deles.
17 Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.
Saul disse a Davi: “Eis minha filha mais velha, Merab. Eu a darei a você como esposa. Sede valentes somente para mim, e travai as batalhas de Iavé”. Pois Saul disse: “Não deixe que minha mão esteja sobre ele, mas que a mão dos filisteus esteja sobre ele”.
18 И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?
David disse a Saul: “Quem sou eu, e o que é minha vida, ou a família de meu pai em Israel, que eu deveria ser genro do rei”?
19 Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.
Mas na época em que Merab, filha de Saul, deveria ter sido dada a David, ela foi dada a Adriel, o Meholathite, como esposa.
20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.
Michal, a filha de Saul, amava David; e eles disseram a Saul, e a coisa o agradou.
21 И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.
Saul disse, eu a darei a ele, que ela pode ser uma armadilha para ele e que a mão dos filisteus pode estar contra ele. Por isso, Saul disse a Davi uma segunda vez: “Tu serás hoje meu genro”.
22 И Саул заповяда на слугите си, казвайки: Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя е към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.
Saul ordenou a seus servos: “Falai em segredo com Davi e dizei: 'Eis que o rei tem prazer em vós, e todos os seus servos vos amam'. Agora, portanto, sede genro do rei”.
23 И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.
Os criados de Saul pronunciaram essas palavras aos ouvidos de David. David disse: “Parece-lhe uma coisa leve ser genro do rei, já que sou um homem pobre e pouco conhecido”?
24 И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.
Os criados de Saul disseram a ele, dizendo: “David falou assim”.
25 А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вино, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.
Saul disse: “Diga a David: 'O rei não deseja nenhum dote, exceto cem prepúcios dos filisteus, para se vingar dos inimigos do rei'”. Agora Saul pensava que faria Davi cair pela mão dos filisteus.
26 А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат определените за това дни.
Quando seus servos disseram a Davi estas palavras, agradou bem a Davi ser genro do rei. Antes do prazo,
27 Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.
David levantou-se e foi, ele e seus homens, e matou duzentos homens dos filisteus. Então Davi trouxe seus prepúcios, e eles os deram em número total ao rei, para que ele pudesse ser genro do rei. Então Saul deu a ele Michal sua filha como esposa.
28 И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.
Saul viu e sabia que Yahweh estava com David; e Michal, filha de Saul, o amava.
29 И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.
Saul tinha ainda mais medo de Davi; e Saul era o inimigo de Davi continuamente.
30 И филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.
Então os príncipes dos filisteus saíram; e, tantas vezes quanto eles saíam, Davi se comportava mais sabiamente do que todos os servos de Saul, de modo que seu nome era muito estimado.
