1 Царе 17
1 След това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин, и разположиха стан в Ефес-дамим, между Сокхот и Азика.
Mwet Philistia elos solani un mwet mweun lalos nu Socoh, sie siti srisrik in acn Judah, ac akola nu ke mweun. Elos tulokinya lohm nuknuk selos in acn se pangpang Ephes Dammim, su oan inmasrlon Socoh ac Azekah.
2 А Саул и Израилевите мъже се събраха та разположиха стан в долината Ила, и се опълчиха за бой против филистимците.
Saul ac mwet Israel elos toeni ac tulokinya lohm nuknuk selos Infahlfal Elah, na elos akoo pac in mweun lain mwet Philistia.
3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна, и долината беше помежду им.
Mwet Philistia elos takla tu ke soko eol uh, ac mwet Israel ke soko pac eol, ac infahlfal se oan inmasrlolos.
4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.
Oasr sie mwet pangpang Goliath, el mwet in siti Gath. El illa liki nien aktuktuk lun mwet Philistia ac solsol anwuk nu sin mwet Israel. Lusal alukela fit eu,
5 Той имаше меден шлем на главата си, и бе облечен с люспеста броня, тежината на бронята беше пет хиляди сикли мед,
ac el nukum nuknuk orek ke osra bronze, toasriya akuran sun paun siofok longoul limekosr, ac mwe susu lal orek pac ke osra bronze.
6 и с медни ногавки на пищялите си и медно щитче между рамената си.
Nial nukla pac ke osra bronze, ac el us osra in fakfuk soko finpisal.
7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него.
Fungin osra soko natul yohk oana sak ke mwe otwot nuknuk, ac mutun osra soko ah orek ke osra iron su toasriya akuran paun singoul limekosr. Sie mwet mweun el fahsr meet lukel ac us mwe loang lal uh.
8 И той застана та извика към Израилевите редове, като им каза: Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз филистимец, и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мене.
Goliath el tu ac wowo nu sin mwet Israel ac fahk, “Mea kowos oru ingan? Ya kowos takla akola in mweun? Nga sie mwet Philistia, ac kowos mwet kohs lal Saul! Sulela sie mwet lowos an in tuku lainyu.
9 Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.
El fin kutangla ac uniyuwi, na kut ac fah mwet kohs lowos. A nga fin kutangla ac unilya, na kowos ac fah mwet kohs lasr.
10 Филистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама.
Inge misenge nga tuyak ac akola in lain un mwet mweun lun mwet Israel. Nga tia sensen in fahkot: sulela sie mwet an nga el in anwuk!”
11 А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много.
Ke Saul ac mwet lal elos lohng kas inge, elos arulana sangeng.
12 А Давид беше син на оня ефратянин от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни тоя човек имаше старейшински чин между хората.
David el wen natul Jesse, sie mwet Ephrathah su muta Bethlehem in acn Judah. Oasr wen oalkosr natul Jesse, ac in pacl se Saul el tokosra, Jesse el arulana matuoh.
13 И тримата по-големи сина на Есея бяха отишли подир Саула във войната; и имената на тримата му сина, които отидоха на войната, бяха - на първородния Елиав, на другия след него, Авинадав и на третия Сама.
Wen tolu natul Jesse ma matu eltal welul Saul oasr ke nien mweun uh. Ma se ma matu uh pa Eliab, ma se akluo uh pa Abinadab, ac aktolu pa Shammah.
14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саула.
David pa fusr emeet, ac ke pacl tamulel tolu ma matu uh welul Saul,
15 А Давид отиваше от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем и се връщаше.
na David el ac folok nu Bethlehem kais kutu pacl in karingin sheep nutin papa tumal.
16 И филистимецът се приближаваше заран и вечер и се представяше четиридесет дена.
Goliath el kusen mukul nu sin mwet Israel lotutang ac eku nukewa ke lusen len angngaul.
17 В това време Есей каза на сина си Давида: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тия десет хляба та ги занеси бърже на братята си в стана;
Sie len ah Jesse el fahk nu sel David, “Us tafun bushel in fiten wheat manman inge ac lof singoul inge, ac sulaklak nu yurin tamulel wiom in nien aktuktuk uh.
18 а тия десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж, здрави ли са братята ти, и вземи ми белег от тях.
Ac us ipin cheese singoul inge nu sin captain lun un mwet mweun an. Srike liye lah tamulel lom ah fuka, na kom fah foloko ac use sie ma in akpwayeye lah kom sonoltal ac lah eltal ku na.
19 Саул и те и всичките Израилеви мъже са в долината Ила, дето се бият с филистимците.
Tokosra Saul, ac tamulel lom, ac mwet Israel nukewa elos muta Infahlfal Elah ac mweuni mwet Philistia.”
20 Прочее, на сутринта Давид стана рано, остави овците на пазач, и взе нещата та отиде както Иесей му бе заповядал; и той отиде при оградата от коли когато войската, при излизането си да се опълчи, извикваше гръмогласно за битката.
Len tok ah David el toangna tukakek ac el sap sie pac mwet in muta karingin sheep uh. Na el eis mwe mongo ma akoeyuk, ac som oana Jesse el tuh fahk nu sel. Ke el sun nien aktuktuk lun mwet mweun Israel, falyang na nu ke pacl se elos sasa, illa ac takla in mweun.
21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.
Un mwet mweun lun mwet Philistia ac mwet Israel elos tuyak ac ngetani nu sie akola nu ke mweun.
22 А Давид остави товара си под грижата на товаропазача, и като се завтече към войската, дойде та попита братята си за здравето им.
David el filiya mwe mongo el us yurin mwet se ma liyaung kufwen mwe mweun, na el kasrusr nu ke acn se mwet mweun takla we ah, ac suk mwet wial ah. Na el siyuk seltal lah eltal fuka.
23 И като се разговаряше с тях, ето юнакът, филистимецът от Гет, на име Голиат, излизаше от филистимските редове та говореше според същите думи; и Давид го чу.
Ke el srakna sramsram nu seltal, Goliath el fahsryak nu meet, ac el sifilpa kusen mukul nu sin mwet Israel oana ke el oru meet ah. Ac David el lohng ma Goliath el fahk inge.
24 А всичките Израилеви мъже, като видяха тоя мъж, побягнаха от него и много се уплашиха.
Ke mwet Israel elos liyal Goliath elos sangeng ac kaing.
25 И Израилевите мъже думаха: Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля; обаче, който го убие, него царят ще обогати с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израиля.
Elos fahk nu sin sie sin sie, “Liyalwin! Lohng kusen mukul lal ingan! Tokosra Saul el wulela mu el ac sang moul na yohk nu sin mwet se su ac uniya mwet Philistia sacn. El ac sang acn natul in payukyak sin mukul sac, ac sou lun papa tumun mukul sac ac tia enenu in moli mwe takma lalos.”
26 И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото коя е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?
David el siyuk sin mwet ma tu siskal ah, “Mea ac orek nu sin mwet se su uniya mwet Philistia se ingo, ac tulala mwet Israel liki mwe mwekin se inge? Ac su win mwet Philistia pegan se ingan, ku elan orek tungak nu sin mwet mweun lun LEUM GOD moul?”
27 И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ща се направи на мъжа, който би го поразил.
Na elos fahk nu sel David ma ac tufah orek nu sin mwet se ac unilya Goliath.
28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.
Eliab, tamulel matu se wial David, el lohng sramsram lal David nu sin mwet inge, na el kasrkusrak sel ac fahk, “Mea kom tuku oru uh? Ac su muta liyaung sheep ekasr nutum oe yen mwesis ah? Kom ekak! Kom akna kom in intoein mweun uh, pa sis kom tuku an!”
29 И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина?
Na David el fahk, “Ku mea nga oru? Ya nga kofla in kusen siyuk?”
30 И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи.
David el forla nu sin sie pac mwet ac siyuk kusen siyuk sac pacna, ac pacl nukewa el ac siyuk ma sac, na top sefanna mwet uh ac topkol kac.
31 И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си.
Kutu mwet inge lohng ma David el tuh fahk, na elos som fahk nu sel Saul, ac Saul el sapla solal.
32 И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец.
Na David el fahk nu sel Saul, “O Tokosra, wangin sripa mwet uh in sangeng sin mwet Philistia se inge! Nga fah som anwuk nu sel.”
33 Но Саул каза на Давида: ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.
Ac Saul el fahk, “Ku kom ac lainul fuka? Kom srakna tulik, a funu el, el nuna mwet mweun se in moul lal nufon!”
34 А Давид рече на Саула: Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото,
Ac David el fahk, “O Tokosra, nga pa liyaung sheep nutin papa tumuk. Pacl nukewa lion soko ku bear soko fin tuku sruokya sheep fusr soko ac usla liki un sheep uh,
35 аз го подгонвах та го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах.
nga ac ukwal ac onel, ac molela sheep uh liki inwalul. Na lion soko ku bear soko fin forma nu sik, nga sruokya inkwawal ac puokol nwe ke el misa.
36 Слугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войската на живия Бог.
Nga uniya lion ac bear tari, ac nga ac oru oapana nu sin mwet Philistia pegan se inge, su tuku funmwet nu sin mwet mweun lun God moul.
37 Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец. И Саул каза на Давида: Иди: и Господ да бъде с тебе.
LEUM GOD El moliyula liki lion ac bear, ac El ac fah moliyula liki mwet Philistia se pac inge. Na Saul el fahk, “Wona. Fahsrot, ac LEUM GOD Elan wi kom.”
38 Тогава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня.
Saul el sang mwe loeyuk lal sifacna nu sel David elan nokomang: mwe susu osra se el sang nu fin sifal David, oayapa nuknuk osra se.
39 И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саула: Не мога да ходя с тия оръжия, защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече.
David el kapriya cutlass natul Saul nu ke nuknuk osra sac, ac el srike in fahsr tuh el tia ku, mweyen el supah kac. Na el fahk nu sel Saul, “Nga tia ku in mweun ke ma inge oan keik uh. Nga supah kac.” Na el sarukla nufon.
40 И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка.
El srukak sikal soko natul, ac el sulela eot fwel limekosr infacl ah, ac isongya nu in pak lal ah. El akola fuht natul ah inpaol, na el som in sonol Goliath.
41 И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давида; и щитоносецът вървеше пред него.
Mwet Philistia sac mutawauk in fahsr nu yorol David, ac mwet us mwe loang natul ah fahsr meet lukel. Ke fototoeni inmasrloltal
42 И когато филистимецът погледна наоколо и видя Давида, презря го, защото беше дете и рус и красив на лице.
Goliath el ngetla liyal David, ac el israsrinkusrael mweyen David el tulik na kulang ac kato se.
43 И филистимецът каза на Давида: Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давида с боговете си.
Ac Goliath el fahk nu sel David, “Mwe mea sak soko an? Kom nunku mu kosro ngalngul soko pa nga?” Na el pang nu sin god lal tuh elan selngawel David.
44 Филистимецът още каза на Давида: Дойди при мене, и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове.
Goliath el kusen mukul nu sel David ac fahk, “Fahsru na, ac nga fah sang monum tuh won yen engyeng uh ac kosro lemnak in kang.”
45 А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.
Ac David el fahk, “Kom tuku lainyu ke cutlass ac osra ac mwe fakfuk, a nga tuku lain kom ke Inen LEUM GOD Kulana, God lun un mwet mweun lun Israel, su kom orek funmwet nu se.
46 Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израиля,
Misenge LEUM GOD El ac fah eiskomme nu inpouk, ac nga fah unikomi ac pakela sifom. Nga fah sang monin mwet mweun lun mwet Philistia tuh won yen engyengu ac kosro lemnak in kang. Na faclu nufon fah etu tuh oasr sie God in Israel.
47 и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка.
Ac mwet nukewa inge fah liye lah LEUM GOD El tia enenu cutlass ku osra in molela mwet lal. Kutangla se inge ma na lal, ac El ac fah filikowosme nu inpaosr.”
48 И като стана филистимецът та идваше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца.
Goliath el mutawauk in sifil fahsr nu yorol David, ac David el kasrusr nu ke lain in mweun lun mwet Philistia tuh elan lainul.
49 И Давид тури ръката си в торбата си та взе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му; и той падна по лицето си на земята.
David el isongya paol nu in pak lal ah, olak sie eot loac ah, furokang nu kacl Goliath. Eot sac sunna motonsrol twe fukulya ahlunsifal Goliath, na el ikori oankiyuki infohk ah.
50 Така Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида;
Ouinge wangin cutlass inpaol David a el kutangulla Goliath ac unilya ke fuht se ac eot srisrik se!
51 затова Давид се завтече та застана над филистимеца, и хвана меча му и го изтръгна из ножницата му и като го уби отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха.
David el yuyang nu yorol Goliath ac fanyak tu facl. El eisla cutlass natul Goliath liki mwe neinyuk la ah, ac sang pakela sifal ac unilya. Ke mwet Philistia elos liye lah mwet se elos finsrak kac el misa, elos kaing.
52 Тогава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци паднаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон.
Mwet Israel ac Judah elos sasa ac ukwe mwet Philistia nwe ke elos sun acn Gath ac mutunpot in Ekron. Mwet Philistia elos ikor ac kinetneta inkanek ma fahla nu Shaaraim, nwe ke sun acn Gath ac Ekron.
53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.
Ke mwet Israel elos folok ke ukok lalos, elos tui ke nien aktuktuk lun mwet Philistia, ac eisani ma wap nukewa we.
54 И Давид взе главата на филистимеца та я занесе в Ерусалим, а оръжията му тури в шатъра си.
David el usla sifal Goliath nu Jerusalem, a el sruokya mwe mweun natul Goliath in lohm nuknuk sel sifacna.
55 А Саул, когато видя Давида, че излизаше против филистимеца, каза на военачалника Авенира: Авенире, чий син е тоя момък? А Авенир рече: Заклевам се в живота на душата ти, царю не зная.
Ke Saul el liyal David ke el fahla in mweunel Goliath, el siyuk sel Abner, captain lun un mwet mweun lal, ac fahk, “Abner, nutin su tulik se ingan?” Abner el fahk, “O Tokosra, nga tiana etu.”
56 И царят каза: Попитай чий син е тоя момък.
Na Saul el fahk, “Fahla siyuk lah nutin su.”
57 И като се връщаше Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе та го доведе пред Саула; и главата на филистимеца беше в ръката му.
Ke David el folok nu ke nien aktuktuk uh tukun el unilya Goliath, Abner el usalla nu yorol Saul. David el srakna us sifal Goliath.
58 И Саул му рече: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти витлеемеца Есей.
Saul el siyuk sel David, “Mwet fusr, nutin su kom an?” David el topuk, “Nga ma nutin mwet kulansap lom, Jesse, mwet Bethlehem se.”
