1 Царе 14

1 А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си; Дойди да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.

Бир күни Саулниң оғли Йонатан ярақ көтәргүчисигә: — Кәлгин, удулимиздики Филистийләрниң қаравуллар әтритиниң йениға чиқайли, деди. Амма у атисиға һеч немә демиди.

2 А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже.

Саул болса Гибеаһниң четидики Мигрондики анар дәриғиниң тегидә қалди. Униң қешидики хәлиқ алтә йүзчә еди

3 И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.

(у вақитта әфодни Ахитубниң оғли, Ихабодниң акиси Ахияһ кийәтти; у Шилоһда туруватқан, Пәрвәрдигарниң каһини еди. Ахитуб Финиһасниң оғли, Финиһас Әлиниң оғли еди). Хәлиқ болса Йонатанниң кәткинлигини билмигән еди.

4 А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.

Йонатан Филистийләрниң қаравуллар әтрити тәрәпкә өтмәкчи болған даванниң икки тәрипидә түврүктәк тик қия ташлар бар еди. Бириниң нами Бозәз, йәнә бириниң нами Сәнәһ еди.

5 Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг от Гавая.

Бир қия таш шималий тәрипидә болуп, Миқмаш билән қаришип туратти, йәнә бири җәбуб тәрипидә Гебаниң удулида еди.

6 Ионатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господ да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

Йонатан ярақ көтәргүчисигә: — Кәл, бу хәтнисизләрниң қаравуллар әтритигә чиқайли; Пәрвәрдигар биз үчүн бир иш қилса әҗәб әмәс, чүнки Пәрвәрдигарниң қутқузуши үчүн адәмләрниң көп яки аз болуши һеч тосалғу болмайду, деди.

7 И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.

Униң ярақ көтәргүчиси униңға: — Көңлүңдә һәр немә болса шуни қилғин; барғин, мана, көңлүң немини халиса мән сән билән биллимән, деди.

8 Тогава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.

Йонатан: — Мана, биз у адәмләр тәрәпкә чиқип өзимизни уларға көрситәйли;

9 Ако ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях.

әгәр улар бизгә: — Биз силәрниң қешиңларға барғичә туруп туруңлар, десә уларниң қешиға чиқмай өз җайимизда туруп турайли;

10 Но ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.

лекин улар: — Бизниң қешимизға чиқиңлар, десә, чиқайли. Чүнки шундақ болса Пәрвәрдигар уларни қолимизға берипту, дәп билимиз; мошундақ иш бизгә бир бешарәт болиду, деди.

11 И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.

Иккилән өзини Филистийләрниң қаравуллар әтритигә көрсәтти. Филистийләр: — Мана, Ибранийлар өзини йошурған азгаллардин чиқиватиду, деди.

12 И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.

Әтрәттикиләр Йонатан билән ярақ көтәргүчисигә: — Бизгә чиқиңлар, биз силәргә бир нәрсини көрситип қойимиз, деди. Йонатан ярақ көтәргүчисигә: — Маңа әгишип чиққин; чүнки Пәрвәрдигар уларни Исраилниң қолиға бәрди, деди.

13 И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.

Йонатан қол-путлири билән өмүләп чиқти, ярақ көтәргүчиси кәйнидин униңға әгәшти. Филистийләр Йонатанниң алдида жиқилишти; ярақ көтәргүчиси кәйнидин келип уларни қәтл қилди.

14 И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя.

Шу тунҗа һуҗумда Йонатан билән ярақ көтәргүчиси тәхминән йерим қошлуқ йәрдә өлтүргәнләр жигирмидәк адәм еди.

15 И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.

Андин ләшкәргаһдикикәрни, далада туруватқанларни, барлиқ әтрәтләрдикиләрни вә булаң-талаң қилғучиларни титрәк басти. Улар һәм титрәп қорқти, йәрму тәвринип кәтти; чүнки бу чоң қорқунуч Худа тәрипидин кәлгән еди.

16 И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше тук таме.

Әнди Бинямин зиминидики Гибеаһда туруватқан пайлақчилар көрдики, мана, ләшкәр топлири тар мар болуп уян-буян жүгүрүшүп кәтти.

17 Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.

Саул қешидики хәлиққә: Адәмлиримизни санап кимниң бу йәрдин кәткәнлигини ениқлаңлар, деди. Улар санивиди, мана, Йонатан билән ярақ көтәргүчиси йоқ чиқти.

18 И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните).

Саул Ахияһқа: — Худаниң әһдә сандуғини елип кәлгин, деди. Чүнки у вақитта Худаниң әһдә сандуғи Исраилниң арисида еди.

19 А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.

Саул каһинға сөз қиливатқанда Филистийләрниң ләшкәргаһида болған ғәлвә барғансери күчийип кәтти. Саул каһинға: — Қолуңни жиққин, деди.

20 И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.

Андин Саул вә униң билән болған һәммә хәлиқ жиғилип җәңгә чиқти; вә мана, Филистийләрниң һәр бири өз сәпдишиға қарши қилич көтирип зор паракәндилик болди.

21 И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, те също е обърнаха да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.

У вақиттин илгири Филистийләрниң арисида болған, улар билән биллә ләшкәргаһниң әтрапиға чиққан Ибранийлар бар еди; уларму Саул вә Йонатан билән биллә болған Исраилларға қошулди.

22 Тоже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.

Шуниңдәк Әфраим тағлирида өзини йошурған Исраиллар Филистийләрниң қачқинини аңлиғанда соқушқа чиқип уларни қоғлиди.

23 Така в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.

Шуниң билән Пәрвәрдигар у күни Исраилға нусрәт бәрди. Соқуш Бәйт-Авәнниң у тәрипигә өтти.

24 А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.

Лекин Исраилниң адәмлири у күни зор бесим астида қалди. Чүнки Саул уларға қәсәм ичкүзүп: — Мән дүшмәнлиримдин интиқам алмиғичә кәч болуштин илгири таам йегән кишигә ләнәт болсун, дәп ейтқан еди. Шуниң үчүн хәлиқтин һеч ким таам йемиди.

25 А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,

Амма барлиқ зиминдики қошун бир орманлиққа киргәндә йәр йүзидә һәсәл бар еди.

26 и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.

Хәлиқ орманлиққа киргәндә, мана бу һәсәл еқип туратти; лекин һеч ким қолини ағзиға көтәрмиди, чүнки хәлиқ қәсәмдин қорқатти.

27 Ионатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.

Лекин Йонатан атисиниң хәлиққә қәсәм ичкүзгәнлигини аңлимиған еди. Шуңа у қолидики һасини сунуп учини һәсәл көнигигә тиқип қоли билән ағзиға салди. Шундақ қилип көзлири нурланди.

28 А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.

Амма хәлиқтин бири: Сениң атаң хәлиққә чиң қәсәм ичкүзүп: — Бүгүн таам йегән кишигә ләнәт болсун! дәп ейтқан еди. Шуниң үчүн хәлиқ һалсизлинип кәтти, деди.

29 А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;

Йонатан: — Мениң атам зиминға азар бәрди; қараңлар, бу һәсәлдин кичиккинә тетишим биләнла көзлиримниң шунчә нурланғинини көрмидиңларму?

30 колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?

Хәлиқ бүгүн дүшмәнләрдин тартивалған олҗидин халиқинини йегән болса Филистийләрниң арисидики қирғинчилиқ техиму зор болмасмиди? — деди.

31 И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.

Әшу күни улар Микмаштин тартип Филистийләрни қоғлап Айҗалонғичә уруп қиришти; хәлиқ тола һерип кәткән еди.

32 Затова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.

Шуниң билән хәлиқ олҗа үстигә етилип берип, қой, кала вә мозайларни тутуп шу йәрдила сойди. Андин хәлиқ гөшни қанни адаливәтмәйла йеди.

33 Тогава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене преди да се свърши денят.

Саулға хәвәр келип: Мана, хәлиқ қанни адаливәтмәйла гөшни йәп Пәрвәрдигарға гуна қиливатиду, дәп ейтилди. У: Силәр Пәрвәрдигарға асийлиқ қилдиңлар! Әнди бу йәргә йенимға чоң бир ташни домилитип келиңлар, деди.

34 И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.

Саул йәнә: Силәр хәлиқниң арисиға чиқип уларға: Һәр бири өз калисини, өз қойини қешимға елип келип бу йәрдә союп йесун; лекин гөшни қанни адаливәтмәй йәп, Пәрвәрдигарға гуна қилмаңлар, дәңлар, деди. Бу кечә хәлиқниң һәммиси һәр бири өз калисини елип келип у йәрдә сойди.

35 И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.

Саул болса Пәрвәрдигарға бир қурбангаһ ясиди. Бу униң Пәрвәрдигарға ясиған тунҗа қурбангаһи еди.

36 Тогава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.

Саул: — Бу кечидә Филистийләрниң пейигә чүшүп, әтә таң атқичә уларни талап һеч бирини тирик қоймайли, деди. Хәлиқ: — Немә саңа яхши көрүнсә шуни қилғин, дәп җавап бәрди. Лекин каһин сөз қилип: — Пәрвәрдигарниң йениға кирип [йолйоруқ сорап] чиқайли, деди.

37 И Саул се допита до Бога: Да сляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.

Саул Худадин: — Я Филистийләрниң кәйнидин чүшүйму? Сән уларни Исраилниң қолиға тапшурамсән? — дәп сориди. Лекин у күни У униңға һеч җавап бәрмиди.

38 Тогава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;

Саул: — И хәлиқниң һәммә чоңлири, бу йәргә чиқиңлар. Бүгүн ким гуна қилғанлиғини ениқлап беқиңлар.

39 защото заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.

Чүнки Исраилға нусрәт бәргән Пәрвәрдигарниң һаяти билән қәсәм қилимәнки, бу гуна һәтта оғлум Йонатанда тепилсиму у җәзмән өлтүрүлсун, деди. Лекин пүткүл хәлиқтин һеч ким униңға җавап бәрмиди.

40 И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и синът ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.

Андин у пүткүл Исраилға: — Силәр бир тәрәптә туруңлар, мән оғлум Йонатан йәнә бир тәрәптә турайли, деди. Хәлиқ униңға: — Немә саңа яхши көрүнсә, шуни қилғин, деди.

41 Тогава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.

Саул Исраилниң Худаси Пәрвәрдигарға: — Бу чәк билән әйни әһвални ашкарә қилғайсән, деди. Чәк болса Саул билән Йонатанни көрсәтти, хәлиқ қутулди.

42 И рече Саул: хвърлете жребие между мене и сина ми Ионатана. И хвана се сина му Ионатан.

Саул: — Мениң билән оғлум Йонатанниң оттурисиға чәк ташлаңлар, деди. Шундақ қиливиди, чәк Йонатанға чиқти.

43 Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, който имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!

Саул Йонатанға: — Қилғиниңни маңа ейтқин, деди. Йонатан униңға: — Қолумдики һаса билән кичиккинә һәсәл елип тетип бақтим вә мана, шуниң үчүн мән өлүмгә мәһкүм болдум! — дәп җавап бәрди.

44 И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.

Саул: — Сән чоқум өлүшүң керәк, и Йонатан; ундақ қилмисам, Худа маңа сениң бешиңға чүшкәндинму артуқ чүшүрсун! — деди.

45 А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не бъде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.

Лекин хәлиқ Саулға: — Исраилда бу улуқ нусрәтни қазанған Йонатан өлтүрүләмду? Бундақ иш биздин нери болғай! Пәрвәрдигарниң һаяти билән қәсәм қилимизки, униң бешидин бир тал чач йәргә чүшмәйду; чүнки бүгүнки ишни у Худаниң ярдими билән әмәлгә ашурди, деди. Шундақ қилип хәлиқ Йонатанни өлүмдин халас қилди.

46 Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.

Андин Саул Филистийләрни қоғлаштин тохтиди; Филистийләрму өз җайиға қайтип кәтти.

47 А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;

Шундақ қилип Саул Исраилниң сәлтәнитини өзиниң қилди; андин у чөрисидики дүшмәнлиригә, йәни Моаблар, Аммонийлар, Едомийлар, Зобаһдики падишалар вә Филистийләргә һуҗум қилди. У қайси тәрәпкә йүзләнсә ғалип келәтти.

48 и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.

У зор җасарәт көрситип Амаләкләрни уруп Исраилни булаң-талаң қилғучилардин қутқузди.

49 А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе: и имената на двете му дъщери бяха Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

Саулниң оғуллири Йонатан, Йишви вә Малқи-Шуа еди; униң икки қизиниң исми болса — чоңиниң Мераб, кичигиниң Миқал еди.

50 А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.

Саулниң аялиниң исми Аһиноам болуп, у Ахимаазниң қизи еди. Саулниң қошуниниң сәрдари Абнәр еди; у Саулниң тағиси Нәрниң оғли еди.

51 А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

Саулниң атиси Киш вә Абнәрниң атиси Нәр болса, иккиси Абиәлниң оғуллири еди.

52 И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.

Саул пүткүл өмридә Филистийләр билән қаттиқ җәңдә болуп турди. Саул өзи һәр қачан батур я палванларни көрсә, уни өз хизмитигә салатти.