1 Царе 14
1 А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си; Дойди да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.
Pea naʻe ai ʻae ʻaho, naʻe pehē ai ʻe Sonatane ko e foha ʻo Saula ki he talavou naʻe toʻo ʻene mahafutau, “Haʻu ke ta ō ki he kolo tau ʻae kau Filisitia ʻaia ʻoku ʻi he potu tukuʻuta na.” Ka naʻe ʻikai te ne tala ia ki heʻene tamai.
2 А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже.
Pea naʻe tatali ʻa Saula ʻi he potu ngataʻanga ʻo Kipea ʻi he lolo ʻakau ko e pomikanite ʻaia ʻoku ʻi Mikiloni: pea ko e kakai naʻe ʻiate ia ko e kau tangata ʻe toko onongeau nai;
3 И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.
Pea ko ʻAhia, ko e foha ʻo ʻAhitupe, ko e tokoua ʻo Ikapote, ko e foha ʻo Finiasi, ko e foha ʻo Ilai, ko e taulaʻeiki ʻa Sihova ʻi Sailo, ʻoku ne ʻai ʻae ʻefoti. Pea naʻe ʻikai ʻilo ʻe he kakai kuo ʻalu ʻa Sonatane.
4 А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.
Pea ʻi he vahaʻa ʻoe ʻaluʻanga, ʻaia naʻe fie ʻalu ai ʻa Sonatane ki he kolo tau ʻae kau Filisitia, naʻe ai ʻae maka māsila ʻi he potu ʻe taha, mo e maka māsila ʻi he potu ʻe taha: pea ko hono hingoa ʻoe taha ko Posese, pea ko e hingoa ʻoe taha ko Sene.
5 Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг от Гавая.
Ko e potu ʻoe taha naʻe hangatonu atu ki Mikimasi ki he tokelau, pea tonga ʻae taha ʻo hangatonu ki Kipea.
6 Ионатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господ да спаси чрез мнозина или чрез малцина.
Pea naʻe pehē ʻe Sonatane ki he talavou naʻe toʻo ʻene mahafutau, “Haʻu ke ta ō atu ki he kolo tau ʻae kau taʻekamu ni: ʻe pehē nai, ʻe ngāue ʻa Sihova maʻa kitaua: he ʻoku ʻikai faingataʻa kia Sihova ke fakamoʻui ʻi he tokolahi, pe ʻi he tokosiʻi.”
7 И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.
Pea naʻa pehē ʻae toʻo mahafutau kiate ia, “Fai ʻaia kotoa pē ʻoku ʻi ho loto: tafoki koe; vakai, ʻoku ou ʻiate koe ʻo hangē ko ho loto.”
8 Тогава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.
Pea pehē ai ʻa Sonatane, “Vakai, te ta ō atu ki he kau tangata, pea ke ta fakahā ʻakitaua kiate kinautolu.
9 Ако ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях.
Kapau tenau pehē mai kiate kitaua, Mo tatali ke ʻoua ke mau ʻalu atu kiate kimoua; pea te ta tuʻumaʻu ʻi hota potu, pea ʻe ʻikai te ta ō hake kiate kinautolu.
10 Но ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.
Pea kapau tenau lea pehē, Mo ō hake kiate kimautolu; pea ta ō hake: he kuo tuku ʻakinautolu ʻe Sihova ki hota nima: pea ko e fakaʻilonga ia kiate kitaua.”
11 И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.
Pea naʻa na fakahā fakatouʻosi pe ʻakinaua ki he kolo tau ʻae kau Filisitia: pea naʻe pehē ʻe he kau Filisitia, “Vakai ʻoku ʻalu atu ʻae kakai Hepelū mei he ngaahi luo naʻa nau toitoi ʻi ai ʻakinautolu.”
12 И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.
Pea naʻe lea ʻae kau tangata ʻoe kolo tau kia Sonatane mo ʻene toʻo mahafutau, ʻo pehē, “Mo ō hake kiate kimautolu, pea te mau fakahā ha meʻa kiate kimoua.” Pea pehē ʻa Sonatane ki hono hoa tau, “ʻAlu hake ʻo muimui ʻiate au: he kuo tukuange ʻakinautolu ʻe Sihova ki he nima ʻo ʻIsileli.”
13 И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.
Pea naʻe kaka hake ʻa Sonatane ʻo piki ʻaki hono nima, mo hono vaʻe, pea muimui ʻiate ia ʻa hono hoa tau: pea naʻa nau tō ki lalo ʻi he ʻao ʻo Sonatane; pea naʻe angimui ʻa hono hoa tau ʻo fai ʻae tāmate foki.
14 И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя.
Pea ko e fuofua tā naʻe fai ʻe Sonatane mo hono hoa tau, ko e kau tangata ʻe toko uofulu nai naʻe tō ʻi he potu kelekele, ko e vaeua ʻoe ʻeka ʻe taha, ʻaia ʻe faʻa keli ʻe he tauluaʻi pulu ʻe taha.
15 И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.
Pea naʻe tetetete lahi ʻae tau ʻi he ngoue, pea mo e kakai kotoa pē: ko e kolo tau mo e kau maumau naʻa nau tetetete foki, pea ngalulu mo e kelekele: ko ia ko e ngalulu lahi ʻaupito ia.
16 И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше тук таме.
Pea naʻe sio atu ʻe he kau tangata leʻo ʻa Saula ʻi Kipea ʻo Penisimani; pea vakai, naʻe matukutuku ʻae kakai ʻo mole, pea naʻa nau ʻalu pe mo fetāʻaki pe ʻakinautolu.
17 Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.
Pea pehē ai ʻe Saula ki he kakai naʻe ʻiate ia, “Ko eni, Mou lau, pea vakai pe ko hai kuo ʻalu meiate kitautolu.” Pea hili ʻenau lau, vakai naʻe ʻikai ʻi ai ʻa Sonatane mo hono hoa tau.
18 И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните).
Pea pehē ʻe Saula kia ʻAhia, “ʻOmi ki heni ʻae puha [ʻoe fuakava ]ʻoe ʻOtua.” He naʻe ʻi he fānau ʻa ʻIsileli ʻae puha [tapu ]ʻae ʻOtua ʻi he kuonga ko ia.
19 А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.
Pea naʻe hoko ʻo pehē, ʻi he kei alea ʻa Saula mo e taulaʻeiki, naʻe tupu pe ʻae longoaʻa ʻi he tau ʻae kakai Filisitia: pea fakaʻaʻau ʻo lahi, pea pehē ʻa Saula ki he taulaʻeiki, “Taʻofi ho nima.”
20 И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.
Pea ko Saula mo e kakai kotoa pē naʻe ʻiate ia naʻa nau fakataha ʻakinautolu ʻonau hoko atu ki he tau: pea vakai, ko e heletā ʻae tangata kotoa pē kuo hiki hake ki hono tokoua, pea naʻe ai ʻae maveuveu lahi ʻaupito.
21 И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, те също е обърнаха да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.
Pea koeʻuhi ko e kau Hepelū naʻe muʻaki nofo ki he kakai Filisitia, ʻaia naʻe ʻalu hake mo kinautolu ki he ʻapitanga mei he ngaahi potu fonua takatakai, naʻa nau liliu foki ʻo kau ki he kakai ʻIsileli naʻe ʻia Saula mo Sonatane.
22 Тоже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.
Pea mo e kau tangata kotoa pē ʻo ʻIsileli, ʻaia naʻa nau fufū ʻakinautolu ʻi he moʻunga ko ʻIfalemi, ʻi heʻenau ongoʻi kuo hola ʻae kakai Filisitia, naʻe tuli mālohi ʻekinautolu foki kiate kinautolu ʻi he tau.
23 Така в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.
Ko ia naʻe fakamoʻui ʻe Sihova ʻa ʻIsileli ʻi he ʻaho ko ia: pea naʻe ʻalu atu ʻae tau ʻo hoko ki Pete-ʻAveni.
24 А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.
Pea naʻe mamahi lahi ʻae kau tangata ʻIsileli ʻi he ʻaho ko ia: he naʻe fokotuʻu ʻae tapu ʻa Saula ki he kakai, ʻo pehē, “Malaʻia ʻae tangata ʻaia ʻe kai ha meʻa he ʻaho ni kaeʻoua ke efiafi, koeʻuhi ke u lavaʻi ʻae totongi ki hoku ngaahi fili.” Ko ia naʻe ʻikai kamata ʻe ha tokotaha ʻi he kakai ha meʻakai.
25 А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,
Pea naʻe hoko ʻakinautolu kotoa pē ʻoe fonua, ki he potu vao ʻakauʻia; pea naʻe ʻi ai ʻae hone ʻi he funga kelekele.
26 и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.
Pea ʻi he hoko ʻae kakai ki he vao ʻakau, naʻe toʻi ʻae honi; ka naʻe ʻikai ha tangata ʻe ʻai hono nima ki hono ngutu; he naʻe manavahē ʻae kakai ki he fuakava.
27 Ионатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.
Ka ko Sonatane naʻe ʻikai fanongo ia ki he fekau fakapapau ʻa ʻene tamai ki he kakai: ko ia naʻa ne ʻai ʻae muʻa tokotoko naʻe ʻi hono nima, ʻo ʻai ia ki hono toʻi ʻoe honi, pea ʻai hono nima ki hono ngutu; pea naʻe māmangia ai hono mata.
28 А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.
Pea lea ai ʻae tokotaha ʻi he kakai, ʻo pehē, “Naʻe lea fakapapau ʻa hoʻo tamai mo fuakava ki he kakai, ʻo pehē, ‘Malaʻia ʻae tangata ʻaia te ne kai meʻakai he ʻaho ni.’” Pea naʻe vaivai ʻae kakai.
29 А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;
Pea pehē ai ʻa Sonatane, “Kuo fai fakamamahi ʻa ʻeku tamai ki he fonua: ʻoku ou kole kiate kimoutolu, vakai, ki hono fakamaama ki hoku mata, ko e meʻa ʻi heʻeku kamata ʻae meʻa siʻi ʻi he hone ni.
30 колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?
Kae huanoa, ʻo ka ne kai lahi ʻe he kakai he ʻaho ni ʻi he vete ʻa honau fili kuo nau ʻilo? Ka ne pehē, ʻikai kuo lahi hake ʻaupito ʻae teʻia kuo hoko ki he kakai Filisitia?”
31 И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.
Pea naʻa nau taaʻi ʻae kakai Filisitia ʻi he ʻaho ko ia mei Mikimasi ʻo aʻu ki ʻAsaloni: pea naʻe vaivai lahi ʻae kakai.
32 Затова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.
Pea naʻe ʻoho atu ʻae kakai ki he vete, ʻo toʻo ʻae fanga sipi, mo e fanga pulu, mo e kosi, ʻo tāmateʻi ia ʻi he kelekele: pea naʻe kai ia ʻe he kakai mo e toto.
33 Тогава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене преди да се свърши денят.
Pea naʻa nau tala kia Saula, ʻo pehē, “ʻOku fai angahala ʻae kakai kia Sihova, koeʻuhi ʻi heʻenau kai mo e toto.” Pea pehē ʻe ia, Kuo mou fai angahala: filifilihi mai ha maka lahi kiate au he ʻaho ni.
34 И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.
Pea pehē ʻe Saula, Mou vahevahe ʻakimoutolu ʻo ʻalu ki he kakai, ʻo pehē kiate kinautolu, “Mou ʻomi kiate au taki taha ʻae tangata ʻene pulu, mo e tangata taki taha ʻene sipi, ʻo tāmateʻi ʻi heni, pea kai; pea ʻoua naʻa fai angahala kia Sihova ʻi hoʻomou kai mo e toto.” Pea naʻe ʻomi ʻe he tangata taki taha kotoa pē ʻi he pō ko ia ʻa ʻene pulu pea tāmateʻi ia ʻi ai.
35 И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.
Pea naʻe fokotuʻu ʻe Saula ʻae feilaulauʻanga kia Sihova; pea ko e ʻuluaki feilaulauʻanga ia naʻa ne langa kia Sihova.
36 Тогава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.
Pea naʻe pehē ʻe Saula, “Ke tau ʻalu hifo ʻo tuli poʻuli ki he kakai Filisitia ʻo maumauʻi ʻakinautolu ʻo aʻu ki he maʻa ʻae ʻaho, pea ʻoua naʻa tau tuku ke toe ha tangata ʻe tokotaha.” Pea naʻa nau pehē, “Ke ke fai ʻaia ʻoku mata lelei kiate koe.” Pea naʻe toki pehē ʻe he taulaʻeiki, “Ke tau ʻunuʻunu atu ni ki he ʻOtua.”
37 И Саул се допита до Бога: Да сляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.
Pea naʻe fehuʻi ʻa Saula ki he ʻOtua, ʻo pehē, “ʻE lelei ʻeku ʻalu hifo ʻo tuli ki he kau Filisitia?” Pea te ke tuku ʻakinautolu ki he nima ʻo ʻIsileli? Ka naʻe ʻikai te ne talia ia ʻi he ʻaho ko ia.
38 Тогава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;
Pea pehē ʻe Saula, “Mou ʻunuʻunu mai ki heni ʻae kau matāpule kotoa pē ʻoe kakai: pea mou ʻilo ʻo vakai pe kuo [tau ]angahala ʻi he ha nai he ʻaho ni.
39 защото заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.
Koeʻuhi, hangē ʻoku moʻui ʻa Sihova ʻoku ne fakamoʻui ʻa ʻIsileli, kapau ʻoku ʻi hoku foha ko Sonatane ko e moʻoni ʻe mate ia.” Ka naʻe ʻikai ai ha tangata ʻi he kakai kotoa pē naʻe lea kiate ia.
40 И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и синът ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.
Pea pehē ʻe ia ki ʻIsileli kotoa pē, “Ke ʻi he potu ʻe taha kimoutolu, pea ko au mo hoku foha ko Sonatane te ma ʻi he potu ʻe taha.” Pea pehē ʻe he kakai kotoa pē kia Saula, “Ke ke fai ʻaia ʻoku mata lelei kiate koe.”
41 Тогава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.
Ko ia naʻe pehē ai ʻe Saula kia Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻIsileli, “Fakahā ʻae tonuhia. Pea naʻe moʻua ʻa Saula mo Sonatane, ka naʻe hao ʻae kakai”
42 И рече Саул: хвърлете жребие между мене и сина ми Ионатана. И хвана се сина му Ионатан.
Pea pehē ʻe Saula, “Fai ʻae talotalo koeʻuhi ko au mo hoku foha ko Sonatane. Pea naʻe moʻua ʻa Sonatane.”
43 Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, който имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!
Pea pehē ʻe Saula kia Sonatane, “Fakahā mai pe ko e hā ia kuo ke fai.” Pea talaange ʻe Sonatane kiate ia, ʻo pehē, “Naʻaku kamata pe ki he hone siʻi ʻaki ʻae muʻa tokotoko naʻe ʻi hoku nima, pea vakai, te u mate ai.”
44 И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.
Pea pehē ʻe Saula kiate ia, “Ke fai pehē ʻe he ʻOtua kiate au mo lahi hake foki: he ko e moʻoni te ke mate Sonatane.”
45 А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не бъде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.
Pea naʻe pehē ʻe he kakai kia Saula, “ʻE mate ʻa Sonatane, ʻaia kuo ne fai ʻae fakamoʻui lahi pehē ni ʻi ʻIsileli? Ke taʻofi ʻe he ʻOtua: hangē ʻoku moʻui ʻa Sihova,” ʻe ʻikai tō ki he kelekele hano tuʻoni louʻulu ʻe taha; he naʻe ngāue ia mo e ʻOtua he ʻaho ni. Ko ia naʻe fakahaofi ʻa Sonatane ʻe he kakai, ke ʻoua naʻa mate ia.
46 Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.
Pea naʻe tuku ʻe Saula ʻene tuli ʻae kau Filisitia; pea naʻe ʻalu ʻae kau Filisitia ki honau potu ʻonautolu.
47 А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;
Ko ia naʻe lavaʻi ʻe Saula ʻae puleʻanga ki ʻIsileli, pea tauʻi hono ngaahi fili ʻi he ngaahi potu kotoa pē ʻo Moape, pea ki he fānau ʻa ʻAmoni, pea ki ʻItomi, pea ki he ngaahi tuʻi ʻo Sopa, pea ki he kakai Filisitia: pea ko e potu naʻa ne tafoki ʻo ʻalu ki ai naʻa ne fakamamahiʻi ʻakinautolu ʻi ai.
48 и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.
Pea naʻe fakakātoa ʻae tau, pea taaʻi ʻae kakai ʻAmaleki, pea naʻe fakamoʻui ʻa ʻIsileli mei he nima ʻokinautolu naʻe maumauʻi ʻakinautolu.
49 А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе: и имената на двете му дъщери бяха Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.
Pea ko eni ko e ngaahi foha ʻo Saula, ko Sonatane, mo Isui, mo Malikisua: pea ko e hingoa ʻo hono ongo ʻofefine, ko Melapi ko e ʻuluaki ia, mo Mikali ko e kimui ia:
50 А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.
Pea ko e hingoa ʻoe uaifi ʻo Saula ko ʻAhinoami, ko e ʻofefine ʻo ʻAhimeasi: pea ko e hingoa ʻoe ʻeiki ʻo ʻene tau ko ʻApina, ko e foha ʻo Nea, ko e tuʻasina ʻo Saula.
51 А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.
Pea ko e tamai ʻa Saula ʻa Kisi; pea ko Nea ko e tamai ʻa ʻApina, ko e foha ia ʻo ʻApieli.
52 И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.
Pea naʻe fai ʻae tau fakamamahi ki he kakai Filisitia ʻi he ʻaho kotoa pē ʻo Saula: pea ʻi he mamata ʻa Saula ki ha tangata mālohi, mo ha tangata toʻa, naʻa ne fili ia maʻana.
