1 Царе 14
1 А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си; Дойди да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.
И бысть во един день, и рече Ионафан сын Саулов отрочищу носящему оружие его: гряди, и прейдем в мессаву иноплеменников иже на оней стране. И отцу своему не возвести сего.
2 А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже.
И Саул седяше на верху холма под древом яблонным еже в Магдоне, и бяше с ним яко шесть сот мужей.
3 И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.
И Ахиа сын Ахитов, брата Иохаведова, сына Финеесова, сына Илии, иерей Божий в Силоме нося ефуд: и людие не ведяху, яко отиде Ионафан.
4 А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.
Посреде же прехода, идеже хотяше Ионафан прейти в стан иноплеменничь, бысть камень острый отсюду и камень острый отюнуду: имя единому Васес и другому Сенна:
5 Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг от Гавая.
камень един стояше от севера противу Махмаса, и камень вторый от юга противу Гаваи.
6 Ионатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господ да спаси чрез мнозина или чрез малцина.
И рече Ионафан ко отрочищу носящему оружие его: гряди, прейдем в мессаву необрезанных сих, негли что сотворит нам Господь, яко несть Господу не удобно спасти во многих или в малых.
7 И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.
И рече ему носяй оружие его: твори все, на неже сердце твое склоняется: се, аз с тобою есмь, якоже сердце твое сердце мое.
8 Тогава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.
И рече Ионафан: се, мы прейдем к мужем и явимся к ним:
9 Ако ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях.
аще сия рекут к нам: помедлите тамо, дондеже возвестим вам: то постоим сами на месте своем и не пойдем к ним:
10 Но ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.
аще же к нам сице рекут: взыдите к нам: то взыдем, яко предаде их Господь в руки нашя: сие нам знамение (да будет).
11 И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.
И внидоста оба в мессаву иноплеменников. И глаголаша иноплеменницы: се, Еврее исходят из разселин своих, идеже скрышася.
12 И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.
И отвещаша мужие мессавли ко Ионафану и к носящему оружие его, и реша: взыдите к нам, и явим вам глагол. И рече Ионафан к носящему оружие его: гряди по мне, яко предаде их Господь в руки Израилевы.
13 И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.
И взыде Ионафан (ползущь) на руках и на ногах своих, и носяй оружие его за ним. И узреша иноплеменницы лице Ионафане, и порази их: и носяй оружие его идяше вслед его.
14 И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя.
И бысть язва первая, еюже порази Ионафан и носяй оружие его, яко двадесять мужей копийцами и каменовержением и кремением полевым.
15 И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.
И бысть ужас в полце и на селе: и вси людие иже в мессаве и губящии ужаснушася, и тии не хотяху братися: и вострепета земля, и бысть ужас от Господа.
16 И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше тук таме.
И видеша соглядатае Сауловы в Гаваи Вениамини, и се, полк смятеся семо и онамо.
17 Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.
И рече Саул людем сущым с ним: разсмотрите ныне и видите, кто отиде от вас. И разсмотриша, и се, не обретеся Ионафан и носяй оружие его.
18 И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните).
И рече Саул ко Ахии: принеси ефуд, яко бе кивот Божий в той день с сынми Израилевыми.
19 А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.
И бысть егда глаголаше Саул ко иерею, и шум в полце иноплеменничи ходя идяше и множашеся. И рече Саул ко иерею: пригни руки твоя.
20 И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.
И изыде Саул и вси людие иже с ним, и изыдоша до сечи. И се, бысть оружие коегождо на ближняго своего, (и бысть) мятеж велик зело.
21 И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, те също е обърнаха да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.
Но и раби, иже быша со иноплеменники вчера и третияго дне, вшедшии в полк, обратишася и тии еже быти им со Израилтяны сущими с Саулом и со Ионафаном.
22 Тоже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.
И вси Израилтяне скрывшиися в горе Ефремли услышаша, яко отбегоша иноплеменницы: приложишася и тии вслед их на брань.
23 Така в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.
И спасе Господь в той день Израиля: брань же пройде даже до Вамофа: и вси людие бяху с Саулом, яко десять тысящ мужей, и бе брань разсыпана во весь град на горе Ефремли.
24 А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.
И Саул сотвори безумие велие в день той, и закля люди, глаголя: проклят человек, иже ясти будет хлеб даже до вечера, дондеже отмщу врагом моим. И не вкусиша людие вси хлеба:
25 А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,
и вся земля обедаше: и се, бяше дубрава пчелная пред лицем села:
26 и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.
и внидоша людие во пчелник, и се, исхождаху глаголюще: (яко истече мед, ) и не бе возвращающаго руки своея ко устом своим, яко убояшася людие клятвы Господни.
27 Ионатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.
Ионафан же не слышаше, егда заклинаше отец его люди: и простре конец жезла своего, иже в руку ему, и омочи его в соте медвене, и обрати руку свою во уста своя, и прозреша очи его.
28 А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.
И рече един от людий, глаголя: кленый прокля отец твой люди, глаголя: проклят человек, иже ясти будет хлеб в день сей: и изнемогоша людие.
29 А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;
И уразуме Ионафан и рече: смути отец мой землю: виждь, яко прозреша очи мои, егда вкусих мало от меда сего:
30 колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?
о, дабы яли ядуще днесь людие от корыстей врагов своих, ихже обретоша, множайшая бы днесь язва была во иноплеменницех.
31 И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.
И поразиша в день той от иноплеменников множае нежели в Махмасе: и утрудишася людие зело.
32 Затова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.
И устремишася людие на корысти, и пояша людие стада и буйволы и говяда: и закалаху на земли, и ядоша людие с кровию.
33 Тогава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене преди да се свърши денят.
И возвестиша Саулу, глаголюще: согрешиша людие ко Господу, ядуще с кровию. И рече Саул: от гефема привалите мне семо камень велий.
34 И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.
И рече Саул: шедше к людем рцыте им: да принесет кийждо семо телца своего и кийждо овцу свою, и да заколют на камени сем, и ядите я, и не согрешайте Господу ядуще с кровию. И приведоша нощию вси людие свое кийждо, еже имяше в руце своей, и закалаху тамо.
35 И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.
И созда Саул тамо олтарь Господу: сей нача Саул созидати олтарь Господу.
36 Тогава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.
И рече Саул: снидем вслед иноплеменник нощию, и расхитим их, дондеже заря будет, и не оставим от них мужа. И реша: все еже благо пред очима твоима, твори. И рече иерей: приступим семо к Богу.
37 И Саул се допита до Бога: Да сляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.
И вопроси Саул Бога: сниду ли вслед иноплеменников? Предаси ли их в руки Израилтяном? И не отвеща ему Господь в день той.
38 Тогава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;
И рече Саул: приведите семо вся колена Израилева, и уразумейте и увеждьте, на ком бысть грех сей днесь,
39 защото заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.
яко жив Господь спасый Израиля, яко аще ответ будет на Ионафана сына моего, смертию да умрет. И не бе отвещающаго от всех людий.
40 И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и синът ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.
И рече Саул всему Израилю: вы станите на едину страну, аз же и Ионафан сын мой станем на другую страну. И реша людие к Саулу: еже благо пред тобою, твори.
41 Тогава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.
И рече Саул: Господи Боже Израилев, что яко не отвещал еси рабу Твоему днесь? Или моя есть, или сына моего Ионафана неправда? Господи Боже Израилев, даждь знамение: и аще речеши сия, даждь ныне людем Твоим Израилю, даждь ныне преподобие. И паде жребий на Ионафана и Саула, и людие изыдоша.
42 И рече Саул: хвърлете жребие между мене и сина ми Ионатана. И хвана се сина му Ионатан.
И рече Саул: верзите жребий на мя и на Ионафана сына моего: егоже объявит Господь, смертию да умрет. И реша людие к Саулу: несть сей глагол. И преможе Саул люди, и вергоша о нем и Ионафане сыне его, и паде на Ионафана жребий.
43 Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, който имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!
И рече Саул ко Ионафану: возвести ми, что сотворил еси? И возвести ему Ионафан и рече: вкушая вкусих мало меду омочив конец жезла, иже в руку моею, и се, аз умираю.
44 И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.
И рече ему Саул: сия да сотворит ми Бог, и сия да приложит ми, яко смертию умреши днесь.
45 А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не бъде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.
И реша людие к Саулу: еда днесь умрет сотворивый спасение сие велие во Израили? Не буди то, жив Господь, аще падет влас главы его на землю, яко милость Божию сотвори в день сей. И помолишася людие о Ионафане в день той, и не умре.
46 Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.
И не иде Саул вслед иноплеменников: иноплеменницы же отидоша в место свое.
47 А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;
И Саул укрепися царствовати во Израили, и побеждаше окрест вся враги своя в Моаве и в сынех Аммоних и в сынех Едомлих и в Вефоре и в царствии Сувани и во иноплеменницех: и аможе аще обращашеся, спасашеся.
48 и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.
И сотвори силу, и победи Амалика, и избави Израиля из руки попирающих его.
49 А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе: и имената на двете му дъщери бяха Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.
И беша сынове Сауловы Ионафан и Иисуй и Мелхисуе: имена же двою дщерию его, имя первородней Мерова и имя вторей Мелхола:
50 А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.
имя же жене его Ахиноома, дщерь Ахимаасова: и имя старейшине вой его Авенир сын Нира сына ужика Саулова:
51 А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.
Кис же отец Саулов, и Нир отец Авениров сын иамина сына Авиилева.
52 И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.
И бе брань крепка на иноплеменники во вся дни Сауловы: и видев Саул всяка мужа сильна и всяка мужа сына силы, собираше их к себе.
