1 Царе 14

1 А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си; Дойди да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.

And it was the day and he said Jonathan [the] son of Saul to the young man [the] bearer of armor his come! so let us pass over to [the] garrison of [the] Philistines which [is] from [the] other side of this and to father his not he told.

2 А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже.

And Saul [was] remaining at [the] edge of Gibeah under pomegranate tree which [is] in Migron and the people which [was] with him [was] about six hundred man.

3 И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.

And Ahijah [the] son of Ahitub [the] brother of Ichabod - [the] son of Phinehas [the] son of Eli [the] priest of - Yahweh in Shiloh [was] bearing an ephod and the people not it knew that he had gone Jonathan.

4 А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.

And [were] between the passes which he sought Jonathan to pass over to [the] garrison of [the] Philistines [the] tooth of the rock from the other side from this and [the] tooth of the rock from the other side from this and [the] name of the one [was] Bozez and [the] name of the one [was] Seneh.

5 Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг от Гавая.

The tooth the one a pillar [was] from [the] north opposite to Micmash and the one [tooth] [was] from [the] south opposite to Geba.

6 Ионатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господ да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

And he said Jonathan to the young man - [the] bearer of armor his come! so let us pass over to [the] garrison of the uncircumcised [men] these perhaps he will act Yahweh for us for not [belongs] to Yahweh a limitation to save by many or by few.

7 И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.

And he said to him [the] bearer of armor his do all that [is] in heart your turn aside for yourself here I [am] with you according to heart your.

8 Тогава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.

And he said Jonathan here! we [are] about to pass over to the men and we will reveal ourselves to them.

9 Ако ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях.

If thus they will say to us be still until reach we you and we will remain in place our and not we will go up to them.

10 Но ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.

And if thus they will say come up to us and we will go up for he has given them Yahweh in hand our and this for us [will be] the sign.

11 И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.

And they revealed themselves [the] two of them to [the] garrison of [the] Philistines and they said [the] Philistines here! Hebrews [are] coming out from the holes where they have hidden themselves there.

12 И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.

And they answered [the] men of the garrison Jonathan - and [the] bearer of armor his and they said come up to us so let us make known to you something. And he said Jonathan to [the] bearer of armor his come up after me for he has given them Yahweh in [the] hand of Israel.

13 И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.

And he went up Jonathan on hands his and on feet his and [the] bearer of armor his [was] behind him and they fell before Jonathan and [the] bearer of armor his [was] killing behind him.

14 И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя.

And it was the slaughter first which he struck down Jonathan and [the] bearer of armor his about twenty man about in half of a furrow an acre of a field.

15 И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.

And it was trembling in the camp in the field and among all the people the garrison and the destroyer they trembled also they and it quaked the earth and it became a trembling of God.

16 И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше тук таме.

And they saw the watchmen of Saul at Gibeah of Benjamin and there! the multitude it melted away and it went and here.

17 Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.

And he said Saul to the people which [was] with him muster please and see who? has he gone from with us and they mustered and there! there not [were] Jonathan and [the] bearer of armor his.

18 И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните).

And he said Saul to Ahijah bring near! [the] ark of God for it was [the] ark of God on the day that and [the] people of Israel.

19 А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.

And it was until he spoke Saul to the priest and the tumult which [was] in [the] camp of [the] Philistines and it went continuously and great. And he said Saul to the priest withdraw hand your.

20 И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.

And he was called together Saul and all the people which [was] with him and they went to the battle and there! it was [the] sword of each man in neighbor his panic [was] great very.

21 И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, те също е обърнаха да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.

And the Hebrews they [who] were [belonging] to the Philistines as yesterday three days ago who they had gone up with them in the camp all around and also they to be with Israel which [was] with Saul and Jonathan.

22 Тоже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.

And every person of Israel who had hidden themselves in [the] hill country of Ephraim they heard that they had fled [the] Philistines and they pursued closely also they after them in the battle.

23 Така в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.

And he delivered Yahweh on the day that Israel and the battle it passed beyond Beth Aven.

24 А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.

And [the] man of Israel he was hard pressed on the day that and he had put under oath Saul the people saying [be] cursed the person who he will eat food until the evening and I will avenge myself from enemies my and not it tasted all the people food.

25 А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,

And all the land they went in the forest and it was honey on [the] surface of the field.

26 и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.

And it came the people into the forest and there! a flowing of honey and there not [was one who] reached hand his to mouth his for it feared the people the oath.

27 Ионатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.

And Jonathan not he had heard when made to swear an oath father his the people and he stretched out [the] end of the staff which [was] in hand his and he dipped it in [the] honeycomb of the honey and he brought back hand his to mouth his (and they brightened *Q(K)*) eyes his.

28 А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.

And he answered a person from the people and he said certainly he made to swear an oath father your the people saying [be] cursed the person who he will eat food this day and it was weary the people.

29 А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;

And he said Jonathan he has troubled father my the land see please that they brightened eyes my for I tasted a little of honey this.

30 колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?

Indeed? for certainly [if] it had eaten this day the people any of [the] plunder of enemies its which it found for now not it has been great defeat among the Philistines.

31 И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.

And they defeated on the day that the Philistines from Micmash Aijalon towards and it was weary the people exceedingly.

32 Затова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.

(And it rushed *Q(K)*) the people to (the plunder *Q(K)*) and they took sheep and cattle and [the] young of cattle and they slaughtered [them] [the] ground towards and it ate [them] the people with the blood.

33 Тогава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене преди да се свърши денят.

And people told to Saul saying there! the people [are] sinning to Yahweh by eating with the blood and he said you have acted treacherously roll to me this day a stone great.

34 И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.

And he said Saul be scattered among the people and you will say to them bring near to me each one ox his and each one sheep his and you will slaughter [it] in this [place] and you will eat [it] and not you will sin to Yahweh by eating with the blood and they brought near all the people each one ox his in hand his this night and they slaughtered [it] there.

35 И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.

And he built Saul an altar to Yahweh it he began to build an altar to Yahweh.

36 Тогава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.

And he said Saul let us go down after [the] Philistines - night and let us plunder them - until [the] light of the morning and not we will leave among them anyone and people said all the good in view your do. And he said the priest let us draw near here to God.

37 И Саул се допита до Бога: Да сляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.

And he enquired Saul by God ¿ will I go down after [the] Philistines ¿ will you give them in [the] hand of Israel and not he answered him on the day that.

38 Тогава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;

And he said Saul draw near here O all [the] corners of the people and know and see how? has it happened the sin this this day.

39 защото заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.

For [by] [the] life of Yahweh who delivers Israel for except there it [is] in Jonathan son my for certainly he will die and not [was] answering him any of all the people.

40 И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и синът ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.

And he said to all Israel you you will be to a side one and I and Jonathan son my we will be to a side one and they said the people to Saul the good in view your do.

41 Тогава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.

And he said Saul to Yahweh [the] God of Israel (why? not you did answer servant your the day if there in me or in Jonathan son my the iniquity this Yahweh [the] God [of] Israel give! Urim and if is it the iniquity this in people your [of] Israel *X*) give! Thummim and he was taken by lot Jonathan and Saul and the people they went out.

42 И рече Саул: хвърлете жребие между мене и сина ми Ионатана. И хвана се сина му Ионатан.

And he said Saul make fall between me and between Jonathan son my and he was taken by lot Jonathan.

43 Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, който имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!

And he said Saul to Jonathan tell! to me what? have you done and he told to him Jonathan and he said certainly I tasted with [the] end of the staff which [was] in hand my a little of honey here I I will die.

44 И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.

And he said Saul thus may he do God and thus may he add for certainly you will die O Jonathan.

45 А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не бъде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.

And it said the people to Saul ¿ Jonathan - will he die who he has done the deliverance great this in Israel far be it [by] [the] life of Yahweh if it will fall one of [the] hair[s] of head his [the] ground towards for with God he has acted the day this and they redeemed the people Jonathan and not he died.

46 Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.

And he went up Saul from after [the] Philistines and [the] Philistines they went to own place their.

47 А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;

And Saul he had taken the kingship over Israel and he waged war all around - against all enemies his against Moab - and against [the] people of Ammon and against Edom and against [the] kings of Zobah and against the Philistines and in every where he turned he acted wickedly.

48 и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.

And he did strength and he defeated Amalek and he delivered Israel from [the] hand of [those who] plundered it.

49 А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе: и имената на двете му дъщери бяха Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

And they were [the] sons of Saul Jonathan and Ishvi and Malki-Shua and [the] name of [the] two daughters his [the] name of the firstborn [was] Merab and [the] name of the young [one] [was] Michal.

50 А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.

And [the] name of [the] wife of Saul [was] Ahinoam [the] daughter of Ahimaaz and [the] name of [the] commander of army his [was] Abner [the] son of Ner [the] uncle of Saul.

51 А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

And Kish [was] [the] father of Saul and Ner [the] father of Abner [was] [the] son of Abiel.

52 И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.

And it was the war severe on [the] Philistines all [the] days of Saul and he saw Saul every man mighty and every son of strength and he gathered him to himself.