1 Царе 12
1 Тогава Самуил каза на целия Израил: Ето, послушах гласа ви за всичко, що ми казахте, и поставих цар над вас.
Then Samuel said to all of Israel, “I have paid attention to everything you asked from me, and I have given you a king to rule over you.
2 И сега, ето, царят ви предвожда; а аз съм стар и белокос, и, ето, синовете ми са с вас; и обходата ми от младостта ми до днес е пред вас.
Now your king is your leader. I am old and gray, and my sons are here with you. I have led you from the time I was a boy up to today.
3 Ето ме: свидетелствувайте против мене пред Господа и пред помазаника Му - Кому съм взел вола? или кому съм взел осела? или кого съм онеправдал? кого съм притеснил? или из ръката на кого съм взел подкуп, за да ослепя очите си с него, та да ви го върна?
I stand here before you. Bring any charges you have against me in the presence of the Lord and of his anointed one. Have I taken anyone's ox or donkey? Have I wronged anyone? Have I oppressed anyone? Have I accepted a bribe from anyone to turn a blind eye? Tell me, and I will repay you.”
4 А те рекоха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито се взел нещо от ръката на някого.
“No, you have never cheated or oppressed us,” they replied, “and you have never taken anything from anyone.”
5 И рече им: Свидетел ви е Господ, свидетел е и Неговият помазаник Днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е.
Samuel told them, “The Lord is a witness, and his anointed is a witness today, in this case involving you, that you have not found me guilty of anything.” “He is a witness,” they replied.
6 И рече Самуил на людете: Господ е, Който постави Моисея и Аарона и изведе бащите ви от Египетската земя.
“The Lord is a witness, he who appointed Moses and Aaron,” Samuel went on. “He led your forefathers out of the land of Egypt.
7 Сега, прочее, застанете, за да разсъждавам с вас пред Господа за всичките справедливи дела, които Господ направи вам и на бащите ви.
So stand here as I present to you in the presence of the Lord the evidence of all the good things the Lord has done for you and your forefathers.
8 Когато Яков дойде в Египет, и бащите ви извикаха към Господа, тогава Господ прати Моисея и Арона, които изведоха бащите ви из Египет и заселиха ги на това място.
After Jacob had gone to Egypt, your fathers cried out to the Lord for help, and he sent Moses and Aaron to lead your forefathers out of Egypt and settle them here.
9 Те обаче забравиха Господа своя Бог; затова ги предаде в ръката на Сисара, асорския военачалник, в ръката на филистимците и в ръката на моавския цар, които воюваха против тях.
But they forgot about the Lord their God, so he abandoned them to Sisera, the commander of the army of Hazor, to the Philistines, and to the king of Moab, who attacked them.
10 Тогава те извикаха към Господа, казвайки: Съгрешихме, понеже оставихме Господа та служихме на ваалимите и на астартите; но сега избави ни от ръката на неприятелите ни, и ще Ти служим.
They cried out to the Lord for help and said, ‘We have sinned, for we have rejected the Lord and worshiped the Baals and Ashtoreths. Please save us from the hands of our enemies, and we will worship you.’
11 И Господ изпрати Ероваала, Водана, Ефтая и Самуила та ви избави от ръката на неприятелите ви от всякъде; и вие живеехте в безопасност.
Then the Lord sent Gideon, Barak, Jephthah and Samuel, and he saved you from your enemies who surrounded you so you could live in safety.
12 Но когато видяхте, че Наас, царят на амонците, дойде против вас, рекохте ми: Не, но цар да царува над нас, - когато Господ вашият Бог ви беше цар.
But when you saw that Nahash, king of the Ammonites, was coming to attack you, you told me, ‘No, we want our own king,’ even though the Lord your God was your king.
13 Сега, прочее, ето царят, когото избрахте, когато искахте! и, ето Господ постави цар над вас.
So here's the king you have chosen, the one you asked for. Look—the Lord now gives him to you as your king!
14 Ако се боите от Господа и Му служите, и слушате гласът Му, и не въставате против Господното повеление, и следвате Господа вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, добре;
If you honor the Lord, worship him, do what he tells you, and don't rebel against the Lord's instructions, and if both you and your king follow the Lord your God, then good!
15 но, ако не слушате Господния глас, а въставате против Господното повеление, тогава Господната ръка ще бъде против, вас, както беше против бащите ви.
However, if you refuse to do what he tells you, and rebel against the Lord's instructions, then the Lord will be against you as he was against your forefathers.
16 Сега, прочее, застанете та вижте това велико дело, което Господ ще направи пред очите ви.
Now stand still and watch what the Lord is going to do, right before your very eyes.
17 Не е ли днес жетва на пшеницата? Ще призова Господа; и Той ще прати гръмове и дъжд, за да познаете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред Господа.
Isn't it the time of wheat harvest? Well, I will ask the Lord to send thunder and rain. Then you will realize how very evil you were in the Lord's sight when you demanded your own king.”
18 Тогава Самуил призова Господа; и Господ прати гръмове и дъжд през същия ден; и всичките люде се уплашиха твърде много от Господа и от Самуила.
Then Samuel prayed to the Lord, and that very day the Lord sent thunder and rain. Everyone was in absolute awe of the Lord and of Samuel.
19 И всичките люде казаха на Самуила: Помоли се за слугите си на Господа твоя Бог, за да не измрем; защото върху всичките си грехове притурихме и това зло, да искаме за себе си цар.
“Please pray to the Lord your God for us your servants, so we will not die!” they begged Samuel. “For we have added to all our sins the evil of asking for our own king.”
20 И Самуил каза на людете: Не бойте се; вие наистина сторихте всичко това зло; но да се не отклоните та да не следвате Господа, а служете Господу от все сърце;
“Don't be afraid,” Samuel replied. “Even though you have indeed done all these evil things, don't give up following the Lord, but dedicate yourselves completely to worshiping him.
21 и да се не отклоните, защото тогава ще идете след суетностите, които не могат да ползват, или да избавят, понеже са суетни.
Don't worship worthless idols that can't help you or save you, for they are nothing.
22 Защото Господ няма да остави людете Си заради великото Си Име, понеже Господ благоволи да ви направи Свои люде.
The fact is because of the kind of person the Lord is, he won't give up on his people, because he was happy to claim you as his own.
23 А колкото за мене, да не даде Бог да съгреша на Господа, като престана да се моля за вас! но ще ви уча добрия и правия път.
As for me, how could I sin against the Lord by no longer praying for you. I will also continue to teach you the way of goodness and right.
24 Само бойте се от Господа, и служете Му искрено от все сърце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас.
Make sure you honor God and worship him faithfully, with complete dedication. Think of all the tremendous things he has done for you.
25 Но ако следвате да струвате зло, това и вие и царят ви ще погинете.
But if you continue to do what is evil, you and your king will be wiped out.”
