3 Царе 9
1 Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и беше извършил всичко, което желаеше Соломон да направи.
And it came to pass, when Solomon had finished the building of the house of Jehovah, and the king's house, and all Solomon's desire which he was pleased to do,
2 яви се Господ на Соломона втори път, както бе му се явил в Гаваон.
that Jehovah appeared to Solomon the second time, as he had appeared to him at Gibeon.
3 Господ му каза: Чух молитвата ти и молението, с което се моли пред Мене. Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих за да настаня там името Си до века: и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.
And Jehovah said to him, I have heard thy prayer and thy supplication, which thou have made before me. I have hallowed this house, which thou have built, to put my name there forever. And my eyes and my heart shall be there perpetually.
4 А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,
And as for thee, if thou will walk before me, as David thy father walked, in integrity of heart, and in uprightness, to do according to all that I have commanded thee, and will keep my statutes and my ordinances,
5 тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж седящ на Израилевия престол.
then I will establish the throne of thy kingdom over Israel forever, according as I promised to David thy father, saying, There shall not fail thee a man upon the throne of Israel.
6 Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните,
But if ye shall turn away from following me, ye or your sons, and not keep my commandments and my statutes which I have set before you, but shall go and serve other gods, and worship them,
7 тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена.
then will I cut off Israel out of the land which I have given them. And this house, which I have hallowed for my name, will I cast out of my sight. And Israel shall be a proverb and a byword among all peoples.
8 А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки който минава покрай него, ще се зачуди и ще съска: и ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?
And though this house is so high, yet shall every man who passes by it be astonished, and shall hiss. And they shall say, Why has Jehovah done thus to this land, and to this house?
9 И ще отговарят: Понеже оставиха Господа своя Бог, Който изведе Бащите им из Египетската земя, та си избраха други богове, и им се поклониха и им послужиха, за това Господ нанесе на тях всичкото това зло.
and they shall answer, Because they forsook Jehovah their God, who brought forth their fathers out of the land of Egypt, and laid hold on other gods, and worshiped them, and served them; therefore has Jehovah brought all this evil upon them.
10 А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома, Господния дом и царската къща,
And it came to pass at the end of twenty years, in which Solomon had built the two houses, the house of Jehovah and the king's house
11 и тирският цар Хирам, като беше доставил на Соломона кедрови дървета и елхови дървета и злато, до колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирама двадесет града в галилейската земя.
(now Hiram the king of Tyre had furnished Solomon with cedar trees and fir trees, and with gold, according to all his desire), that king Solomon then gave Hiram twenty cities in the land of Galilee.
12 А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, не му се харесаха.
And Hiram came out from Tyre to see the cities which Solomon had given him. And they did not please him.
13 И рече: Що за градове са тия, които си ми дал, брате? И нарече ги земя Хавул както се нарича и до днес.
And he said, What cities are these which thou have given me, my brother? And he called them the land of Cabul to this day.
14 И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.
And Hiram sent to the king one hundred and twenty talents of gold.
15 И ето причината на набора, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, тоже и Мило, ерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.
And this is the reason for the conscription which king Solomon raised: to build the house of Jehovah, and his own house, and Millo, and the wall of Jerusalem, and Hazor, and Megiddo, and Gezer.
16 (Египетския цар Фараон беше възлязъл и превзел Гезер, и беше го изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града и беше го дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена).
Pharaoh king of Egypt had gone up, and taken Gezer, and burnt it with fire, and slain the Canaanites who dwelt in the city, and given it for a portion to his daughter, Solomon's wife.
17 А Соломон съгради, освен Гезер, и долния Ветерон,
And Solomon built Gezer, and Beth-horon the nether,
18 Ваалат, Тамар в пустата част на Юдовата земя,
and Baalath, and Tamar in the wilderness, in the land,
19 всичките градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.
and all the store-cities that Solomon had, and the cities for his chariots, and the cities for his horsemen, and that which Solomon desired to build for his pleasure in Jerusalem, and in Lebanon, and in all the land of his dominion.
20 А относно всичките люде, които останаха от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилтяните,
As for all the people who were left of the Amorites, the Hittites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites, who were not of the sons of Israel,
21 от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, каквито са и до днес.
their sons who were left after them in the land, whom the sons of Israel were not able utterly to destroy, of them Solomon raised a conscription of bondservants to this day.
22 Но от израилтяните Соломон не направи никого задължителен работник: а те бяха военни мъже, и неговите служители, неговите първенци, неговите военачалници и началниците на колесниците му и на конниците му.
But of the sons of Israel Solomon made no bondservants, but they were the men of war, and his servants, and his rulers, and his captains, and rulers of his chariots and of his horsemen.
23 Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началствуваха над людете, които вършеха работите.
These were the chief officers who were over Solomon's work, five hundred and fifty, who bore rule over the people that labored in the work.
24 А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, който Соломон беше построил за нея, тогава когато той съгради Мило.
But Pharaoh's daughter came up out of the city of David to her house which Solomon had built for her. Then he built Millo.
25 И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господ, и кажеше върху оня олтар, който бе пред Господа, след, като свърши дома.
And three times a year Solomon offered burnt offerings and peace offerings upon the altar which he built to Jehovah, burning incense therewith, upon the altar that was before Jehovah. So he finished the house.
26 Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при, Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя.
And king Solomon made a navy of ships in Ezion-geber, which is beside Eloth, on the shore of the Red Sea, in the land of Edom.
27 А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, да бъдат със Соломоновите слуги.
And Hiram sent in the navy his servants, shipmen who had knowledge of the sea, with the servants of Solomon.
28 Те отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.
And they came to Ophir, and fetched gold from there, four hundred and twenty talents, and brought it to king Solomon.
