3 Царе 8
1 Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.
Then Solomon assembled the elders of Israel, and all the heads of the tribes, the princes of the fathers of the sons of Israel, to king Solomon in Jerusalem, to bring up the ark of the covenant of Jehovah out of the city of David, which is Zion.
2 И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.
And all the men of Israel assembled themselves to king Solomon at the feast, in the month Ethanim, which is the seventh month.
3 А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.
And all the elders of Israel came, and the priests took up the ark.
4 Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.
And they brought up the ark of Jehovah, and the tent of meeting, and all the holy vessels that were in the tent; even these the priests and the Levites brought up.
5 А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.
And king Solomon and all the congregation of Israel, that were assembled to him, were with him before the ark, sacrificing sheep and oxen that could not be counted nor numbered for multitude.
6 Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.
And the priests brought in the ark of the covenant of Jehovah to its place, into the oracle of the house, to the most holy place, even under the wings of the cherubim.
7 Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.
For the cherubim spread forth their wings over the place of the ark, and the cherubim covered the ark and the staves of it above.
8 И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.
And the staves were so long that the ends of the staves were seen from the holy place before the oracle. But they were not seen outside. And there they are to this day.
9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.
There was nothing in the ark except the two tablets of stone which Moses put there at Horeb when Jehovah made a covenant with the sons of Israel, when they came out of the land of Egypt.
10 А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;
And it came to pass, when the priests came out of the holy place, that the cloud filled the house of Jehovah,
11 така щото поради облака свещениците на можеха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.
so that the priests could not stand to minister by reason of the cloud, for the glory of Jehovah filled the house of Jehovah.
12 Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.
Then Solomon spoke, Jehovah has said that he would dwell in the thick darkness.
13 Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.
I have surely built thee a house of habitation, a place for thee to dwell in forever.
14 После царят обърна лицето си та благоволи цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:
And the king turned his face around, and blessed all the assembly of Israel. And all the assembly of Israel stood.
15 Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с реката Си онова, което говори с устата Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:
And he said, Blessed be Jehovah, the God of Israel, who spoke with his mouth to David my father, and has with his hand fulfilled it, saying,
16 От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.
Since the day that I brought forth my people Israel out of Egypt, I chose no city out of all the tribes of Israel to build a house, that my name might be there, but I chose David to be over my people Israel.
17 И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;
Now it was in the heart of David my father to build a house for the name of Jehovah, the God of Israel.
18 но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.
But Jehovah said to David my father, Whereas it was in thy heart to build a house for my name, thou did well that it was in thy heart.
19 Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, кой ще построи дома за името Ми.
Nevertheless thou shall not build the house, but thy son that shall come forth out of thy loins, he shall build the house for my name.
20 Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.
And Jehovah has established his word that he spoke, for I have risen up in the place of David my father, and sit on the throne of Israel, as Jehovah promised, and have built the house for the name of Jehovah, the God of Israel.
21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.
And there I have set a place for the ark, in which is the covenant of Jehovah, which he made with our fathers when he brought them out of the land of Egypt.
22 Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:
And Solomon stood before the altar of Jehovah in the presence of all the assembly of Israel, and spread forth his hands toward heaven.
23 Господи Боже Израилев, няма гора на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;
And he said, O Jehovah, the God of Israel, there is no God like thee, in heaven above, or on earth beneath, who keeps covenant and loving kindness with thy servants, who walk before thee with all their heart,
24 Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както се вижда днес.
who have kept with thy servant David my father that which thou did promise him. Yea, thou spoke with thy mouth, and have fulfilled it with thy hand, as it is this day.
25 Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.
Now therefore, O Jehovah, the God of Israel, keep with thy servant David my father that which thou have promised him, saying, There shall not fail thee a man in my sight to sit on the throne of Israel, if only thy sons take heed to their way, to walk before me as thou have walked before me.
26 Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.
Now therefore, O God of Israel, let thy word, I pray thee, be verified, which thou spoke to thy servant David my father.
27 Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Ти поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!
But will God indeed dwell on the earth? Behold, heaven and the heaven of heavens cannot contain thee. How much less this house that I have built!
28 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,
Yet have thou respect to the prayer of thy servant, and to his supplication, O Jehovah my God, to hearken to the cry and to the prayer which thy servant prays before thee this day,
29 за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казвал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.
that thine eyes may be open toward this house night and day, even toward the place whereof thou have said, My name shall be there, to hearken to the prayer which thy servant shall pray toward this place.
30 Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.
And hearken thou to the supplication of thy servant, and of thy people Israel, when they shall pray toward this place. Yea, hear thou in heaven thy dwelling-place, and when thou hear, forgive.
31 Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,
If a man sins against his neighbor, and an oath be laid upon him to cause him to swear, and he comes and swears before thine altar in this house,
32 тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправяй праведния като му отдадеш според правдата му.
then hear thou in heaven, and do, and judge thy servants, condemning the wicked, to bring his way upon his own head, and justifying the righteous, to give him according to his righteousness.
33 Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,
When thy people Israel are smitten down before the enemy because they have sinned against thee, if they turn again to thee, and confess thy name, and pray and make supplication to thee in this house,
34 тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.
then hear thou in heaven, and forgive the sin of thy people Israel, and bring them again to the land which thou gave to their fathers.
35 Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,
When heaven is shut up, and there is no rain because they have sinned against thee, if they pray toward this place, and confess thy name, and turn from their sin when thou afflict them,
36 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.
then hear thou in heaven, and forgive the sin of thy servants, and of thy people Israel, when thou teach them the good way wherein they should walk, and send rain upon thy land, which thou have given to thy people for an inheritance.
37 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта,
If there be famine in the land, if there be pestilence, if there be blight, mildew, locust or caterpillar, if their enemy besiege them in the land of their cities, whatever plague, whatever sickness there be,
38 тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,
whatever prayer and supplication be made by any man, or by all thy people Israel, who shall know every man the plague of his own heart, and spread forth his hands toward this house,
39 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),
then hear thou in heaven thy dwelling-place, and forgive, and do, and render to every man according to all his ways, whose heart thou know (for thou, even thou only, know the hearts of all the sons of men),
40 за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.
that they may fear thee all the days that they live in the land which thou gave to our fathers.
41 Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,
Moreover concerning the foreigner who is not of thy people Israel, when he shall come out of a far country for thy name's sake
42 (защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом,
(for they shall hear of thy great name, and of thy mighty hand, and of thine outstretched arm), when he shall come and pray toward this house,
43 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.
hear thou in heaven thy dwelling-place, and do according to all that the foreigner calls to thee for, that all the peoples of the earth may know thy name, to fear thee, as does thy people Israel, and that they may know that this house which I have built is called by thy name.
44 Ако людете ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
If thy people go out to battle against their enemy, by whatever way thou shall send them, and they pray to Jehovah toward the city which thou have chosen, and toward the house which I have built for thy name,
45 тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.
then hear thou in heaven their prayer and their supplication, and maintain their cause.
46 Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,
If they sin against thee (for there is no man that sins not), and thou be angry with them, and deliver them to the enemy, so that they carry them away captive to the land of the enemy, afar off or near,
47 все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконстувахме, сторихме неправда,
yet if they shall rethink themselves in the land where they are carried captive, and turn again, and make supplication to thee in the land of those who carried them captive, saying, We have sinned, and have done perversely, we have dealt wickedly,
48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
if they return to thee with all their heart and with all their soul in the land of their enemies who carried them captive, and pray to thee toward their land, which thou gave to their fathers, the city which thou have chosen, and the house which I have built for thy name,
49 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,
then hear thou their prayer and their supplication in heaven thy dwelling-place, and maintain their case,
50 и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им прегрешения, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;
and forgive thy people who have sinned against thee, and all their transgressions by which they have transgressed against thee, and give them compassion before those who carried them captive, that they may have compassion on them
51 защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.
(for they are thy people, and thine inheritance, which thou brought forth out of Egypt, from the midst of the furnace of iron);
52 Нека прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;
that thine eyes may be open to the supplication of thy servant, and to the supplication of thy people Israel, to hearken to them whenever they cry to thee.
53 защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.
For thou separated them from among all the peoples of the earth, to be thine inheritance, as thou spoke by Moses thy servant when thou brought our fathers out of Egypt, O lord Jehovah.
54 И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.
And it was so, that, when Solomon had made an end of praying all this prayer and supplication to Jehovah, he arose from before the altar of Jehovah, from kneeling on his knees with his hands spread forth toward heaven.
55 И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:
And he stood, and blessed all the assembly of Israel with a loud voice, saying,
56 Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.
Blessed be Jehovah, who has given rest to his people Israel according to all that he promised. There has not failed one word of all his good promise, which he promised by Moses his servant.
57 Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!
Jehovah our God be with us as he was with our fathers. Let him not leave us, nor forsake us,
58 да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!
that he may incline our hearts to him, to walk in all his ways, and to keep his commandments, and his statutes, and his ordinances, which he commanded our fathers.
59 И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;
And let these my words, with which I have made supplication before Jehovah, be near to Jehovah our God day and night, that he maintain the cause of his servant, and the cause of his people Israel, as every day shall require,
60 така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.
that all the peoples of the earth may know that Jehovah, he is God; there is none else.
61 Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.
Let your heart therefore be perfect with Jehovah our God, to walk in his statutes, and to keep his commandments, as at this day.
62 Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.
And the king, and all Israel with him, offered sacrifice before Jehovah.
63 За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.
And Solomon offered for the sacrifice of peace offerings, which he offered to Jehovah, twenty-two thousand oxen, and a hundred and twenty thousand sheep. So the king and all the sons of Israel dedicated the house of Jehovah.
64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.
The same day the king hallowed the middle of the court that was before the house of Jehovah, for there he offered the burnt offering, and the meal offering, and the fat of the peace offerings, because the brazen altar that was before Jehovah was too little to receive the burnt offering, and the meal offering, and the fat of the peace offerings.
65 По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор събран из местностите от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.
So Solomon held the feast at that time, and all Israel with him, a great assembly, from the entrance of Hamath to the brook of Egypt, before Jehovah our God, seven days and seven days, even fourteen days.
66 А на осмия ден разпусна людете: и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.
On the eighth day he sent the people away. And they blessed the king, and went to their tents joyful and glad of heart for all the goodness that Jehovah had shown to David his servant, and to Israel his people.
