3 Царе 22
1 И минаха се три години без война между Сирия и Израиля.
And they continued three years without war between Syria and Israel.
2 А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар,
And it came to pass in the third year, that Jehoshaphat the king of Judah came down to the king of Israel.
3 рече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим да си го вземем от ръката на сирийския цар?
And the king of Israel said to his servants, Know ye that Ramoth-gilead is ours, and we are still, and do not take it out of the hand of the king of Syria?
4 Рече и на Иосафата: Дохождаш ли с мена на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.
And he said to Jehoshaphat, Will thou go with me to battle to Ramoth-gilead? And Jehoshaphat said to the king of Israel, I am as thou are, my people as thy people, my horses as thy horses.
5 Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово.
And Jehoshaphat said to the king of Israel, Inquire first, I pray thee, for the word of Jehovah.
6 Тогава Израилевият цар събра прорците си, около четиристотин мъже, та из каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя.
Then the king of Israel gathered the prophets together, about four hundred men, and said to them, Shall I go against Ramoth-gilead to battle, or shall I forbear? And they said, Go up, for the Lord will deliver it into the hand of the king.
7 Обаче Иосафат каза: Няма ли тук освен тия, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
But Jehoshaphat said, Is there not here a prophet of Jehovah besides, that we may inquire of him?
8 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.
And the king of Israel said to Jehoshaphat, there is yet one man by whom we may inquire of Jehovah, Micaiah the son of Imlah, but I hate him, for he does not prophesy good concerning me, but evil. And Jehoshaphat said, Let not the king say so.
9 Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.
Then the king of Israel called an officer, and said, Fetch quickly Micaiah the son of Imlah.
10 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта: и всичките пророци пророкуваха пред тях.
Now the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah were sitting each on his throne, arrayed in their robes, in an open place at the entrance of the gate of Samaria. And all the prophets were prophesying before them.
11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.
And Zedekiah the son of Chenaanah made for him horns of iron, and said, Thus says Jehovah, With these thou shall push the Syrians until they be consumed.
12 Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на церя.
And all the prophets prophesied so, saying, Go up to Ramoth-gilead, and prosper, for Jehovah will deliver it into the hand of the king.
13 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.
And the messenger who went to call Micaiah spoke to him, saying, Behold now, the words of the prophets declare good to the king with one mouth. Let thy word, I pray thee, be like the word of one of them, and speak thou good.
14 А Михей рече: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми рече Господ, това ще говоря.
And Micaiah said, As Jehovah lives, what Jehovah says to me, that I will speak.
15 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му говори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
And when he came to the king, the king said to him, Micaiah, shall we go to Ramoth-gilead to battle, or shall we forbear? And he answered him, Go up and prosper, and Jehovah will deliver it into the hand of the king.
16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друга освен истината в Господното име!
And the king said to him, How many times shall I adjure thee that thou speak to me nothing but the truth in the name of Jehovah?
17 А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.
And he said, I saw all Israel scattered upon the mountains, as sheep that have no shepherd. And Jehovah said, These have no master, let them return every man to his house in peace.
18 Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?
And the king of Israel said to Jehoshaphat, Did I not tell thee that he would not prophesy good concerning me, but evil?
19 А Михей рече: Чуй, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.
And Micaiah said, Therefore hear thou the word of Jehovah. I saw Jehovah sitting on his throne, and all the host of heaven standing by him on his right hand and on his left.
20 И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.
And Jehovah said, Who shall entice Ahab, that he may go up and fall at Ramoth-gilead? And one said on this manner, and another said on that manner.
21 Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя.
And there came forth a spirit, and stood before Jehovah, and said, I will entice him.
22 И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.
And Jehovah said to him, With what? And he said, I will go forth, and will be a lying spirit in the mouth of all his prophets. And he said, Thou shall entice him, and shall also prevail. Go forth, and do so.
23 Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зла за тебе.
Now therefore, behold, Jehovah has put a lying spirit in the mouth of all these thy prophets, and Jehovah has spoken evil concerning thee.
24 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?
Then Zedekiah the son of Chenaanah came near, and smote Micaiah on the cheek, and said, Which way did the Spirit of Jehovah go from me to speak to thee?
25 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.
And Micaiah said, Behold, thou shall see on that day when thou shall go into an inner chamber to hide thyself.
26 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас.
And the king of Israel said, Take Micaiah, and carry him back to Amon the governor of the city, and to Joash the king's son,
27 И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода догде си дойда с мир.
and say, Thus says the king, Put this fellow in the prison, and feed him with bread of affliction and with water of affliction until I come in peace.
28 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.
And Micaiah said, If thou return at all in peace, Jehovah has not spoken by me. And he said, Hear, ye peoples, all of you.
29 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.
So the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah went up to Ramoth-gilead.
30 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.
And the king of Israel said to Jehoshaphat, I will disguise myself, and go into the battle, but put thou on thy robes. And the king of Israel disguised himself, and went into the battle.
31 А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.
Now the king of Syria had commanded the thirty-two captains of his chariots, saying, Fight neither with small nor great, except only with the king of Israel.
32 А колесниценачелниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.
And it came to pass, when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, that they said, Surely it is the king of Israel, and they turned aside to fight against him. And Jehoshaphat cried out.
33 И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
And it came to pass, when the captains of the chariots saw that it was not the king of Israel, that they turned back from pursuing him.
34 А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.
And a certain man drew his bow at a venture, and smote the king of Israel between the joints of the armor. Therefore he said to the driver of his chariot, Turn thy hand, and carry me out of the army, for I am severely wounded.
35 И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.
And the battle increased that day. And the king was propped up in his chariot against the Syrians. And he died at evening, and the blood ran out of the wound into the bottom of the chariot.
36 И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си!
And there went a cry throughout the army about the going down of the sun, saying, Every man to his city, and every man to his country.
37 Така царят умря, и донесоха в Самария, и погребаха царя в Самария.
So the king died, and was brought to Samaria, and they buried the king in Samaria.
38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.
And they washed the chariot by the pool of Samaria, and the dogs licked up his blood (now the harlots washed themselves there), according to the word of Jehovah which he spoke.
39 А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
Now the rest of the acts of Ahab, and all that he did, and the ivory house which he built, and all the cities that he built, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Israel?
40 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.
So Ahab slept with his fathers, and Ahaziah his son reigned in his stead.
41 А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.
And Jehoshaphat the son of Asa began to reign over Judah in the fourth year of Ahab king of Israel.
42 Иосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.
Jehoshaphat was thirty-five years old when he began to reign, and he reigned twenty-five years in Jerusalem. And his mother's name was Azubah the daughter of Shilhi.
43 Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса: не се отклони от него а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.
And he walked in all the way of Asa his father. He turned not aside from it, doing that which was right in the eyes of Jehovah. However the high places were not taken away; the people still sacrificed and burnt incense in the high places.
44 И Иосафат сключи мир с Израилевия цар.
And Jehoshaphat made peace with the king of Israel.
45 А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.
Now the rest of the acts of Jehoshaphat, and his might that he showed, and how he warred, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Judah?
46 Също той изтреби от земята останалите мъжеложци, които бяха останали от времето на баща му Аса.
And he put away out of the land the remnant of the sodomites, who remained in the days of his father Asa.
47 В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.
And there was no king in Edom; a deputy was king.
48 Иосафат построи кораби като тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есевон-гавер.
Jehoshaphat made ships of Tarshish to go to Ophir for gold, but they did not go, for the ships were broken at Ezion-geber.
49 Тогава Охозия Ахаавовият син каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа.
Then Ahaziah the son of Ahab said to Jehoshaphat, Let my servants go with thy servants in the ships. But Jehoshaphat would not.
50 И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Иорам.
And Jehoshaphat slept with his fathers, and was buried with his fathers in the city of David his father. And Jehoram his son reigned in his stead.
51 Охозия, Ахаавовия син, се възцари над Израиля в Самария, в седемдесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля.
Ahaziah the son of Ahab began to reign over Israel in Samaria in the seventeenth year of Jehoshaphat king of Judah, and he reigned two years over Israel.
52 Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши;
And he did that which was evil in the sight of Jehovah, and walked in the way of his father, and in the way of his mother, and in the way of Jeroboam the son of Nebat, how he made Israel to sin.
53 защото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.
And he served Baal, and worshiped him, and provoked to anger Jehovah, the God of Israel, according to all that his father had done.
