3 Царе 20
1 Тогава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея.
And Ben-hadad the king of Syria gathered all his army together. And there were thirty-two kings with him, and horses and chariots. And he went up and besieged Samaria, and fought against it.
2 И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад:
And he sent messengers to Ahab king of Israel, into the city, and said to him, Thus says Ben-hadad,
3 Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.
Thy silver and thy gold is mine, thy wives also and thy sons, even the best, are mine.
4 И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.
And the king of Israel answered and said, It is according to thy saying, my lord, O king, I am thine, and all that I have.
5 А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;
And the messengers came again, and said, Thus speaks Ben-hadad, saying, I indeed sent to thee, saying, Thou shall deliver to me thy silver, and thy gold, and thy wives, and thy sons.
6 обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.
But I will send my servants to thee tomorrow about this time, and they shall search thy house, and the houses of thy servants. And it shall be, that whatever is pleasant in thine eyes, they shall put it in their hand, and take it away.
7 Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси повод за зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.
Then the king of Israel called all the elders of the land, and said, Mark, I pray you, and see how this man seeks mischief, for he sent to me for my wives, and for my sons, and for my silver, and for my gold, and I did not deny him.
8 А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не го послушаш, нито да склониш.
And all the elders and all the people said to him, Do thou not hearken, nor consent.
9 Затова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор.
Therefore he said to the messengers of Ben-hadad, Tell my lord the king, All that thou sent for to thy servant at the first I will do, but this thing I may not do. And the messengers departed, and brought him word again.
10 Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват.
And Ben-hadad sent to him, and said, The gods do so to me, and more also, if the dust of Samaria shall suffice for handfuls for all the people that follow me.
11 Но Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Ония, който опасва оръжия, нека не се хвали както оня, който ги разпасва.
And the king of Israel answered and said, Tell him, Let not him who girds on his armor boast himself as he who puts it off.
12 А когато Венадад чу тая дума, той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите: и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града.
And it came to pass, when Ben-hadad heard this message as he was drinking, he and the kings, in the pavilions, that he said to his servants, Set yourselves in array. And they set themselves in array against the city.
13 И, ето, един пророк дойде против Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.
And, behold, a prophet came near to Ahab king of Israel, and said, Thus says Jehovah, Have thou seen all this great multitude? Behold, I will deliver it into thy hand this day, and thou shall know that I am Jehovah.
14 А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ. Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.
And Ahab said, By whom? And he said, Thus says Jehovah, By the young men of the rulers of the provinces. Then he said, Who shall begin the battle? And he answered, Thou.
15 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души;
Then he mustered the young men of the rulers of the provinces, and they were two hundred and thirty-two. And after them he mustered all the people, even all the sons of Israel, being seven thousand.
16 и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзници с него царе.
And they went out at noon. But Ben-hadad was drinking himself drunk in the pavilions, he and the kings, the thirty-two kings who helped him.
17 Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи, известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария.
And the young men of the rulers of the provinces went out first. And Ben-hadad sent out, and they told him, saying, There are men come out from Samaria.
18 А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак ги живи хванете.
And he said, Whether they come out for peace, take them alive, or whether they come out for war, take them alive.
19 И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града.
So these went out of the city, the young men of the rulers of the provinces, and the army which followed them.
20 И всеки уби човека насреща си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.
And they killed everyone his man. And the Syrians fled, and Israel pursued them. And Ben-hadad the king of Syria escaped on a horse with horsemen.
21 Тогава Израилевият цар излезе та порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.
And the king of Israel went out, and smote the horses and chariots, and killed the Syrians with a great slaughter.
22 След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се: размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.
And the prophet came near to the king of Israel, and said to him, Go, strengthen thyself. And mark, and see what thou do, for at the return of the year the king of Syria will come up against thee.
23 А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.
And the servants of the king of Syria said to him, Their god is a god of the hills, therefore they were stronger than we. But let us fight against them in the plain, and surely we shall be stronger than they.
24 Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници.
And do this thing: Take the kings away, every man out of his place, and put captains in their place.
25 После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така.
And number thee an army, like the army that thou have lost, horse for horse, and chariot for chariot. And we will fight against them in the plain, and surely we shall be stronger than they. And he hearkened to their voice, and did so.
26 Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля.
And it came to pass at the return of the year, that Ben-hadad mustered the Syrians, and went up to Aphek to fight against Israel.
27 И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.
And the sons of Israel were mustered, and were supported, and went against them. And the sons of Israel encamped before them like two little flocks of kids, but the Syrians filled the country.
28 Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова.
And a man of God came near and spoke to the king of Israel, and said, Thus says Jehovah, Because the Syrians have said, Jehovah is a god of the hills, but he is not a god of the valleys, therefore I will deliver all this great multitude into thy hand, and ye shall know that I am Jehovah.
29 И стояха разположени в стан един срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.
And they encamped one opposite the other seven days. And so it was, that in the seventh day the battle was joined. And the sons of Israel killed of the Syrians a hundred thousand footmen in one day.
30 А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, гдето се криеше из клет в клет.
But the rest fled to Aphek, into the city, and the wall fell upon twenty-seven thousand men who were left. And Ben-hadad fled, and came into the city, into an inner chamber.
31 Тогава слугите му му казаха: Ето, сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.
And his servants said to him, Behold now, we have heard that the kings of the house of Israel are merciful kings. Let us, we pray thee, put sackcloth on our loins, and ropes upon our heads, and go out to the king of Israel. Perhaps he will save thy life.
32 И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и туриха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е.
So they girded sackcloth on their loins, and put ropes on their heads, and came to the king of Israel, and said, Thy servant Ben-hadad says, I pray thee, let me live. And he said, Is he yet alive? He is my brother.
33 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.
Now the men observed diligently whether anything would come from him. And they quickly caught it, and they said, Thy brother Ben-hadad. Then he said, Go ye, bring him. Then Ben-hadad came forth to him, and he caused him to come up into the chariot.
34 Тогава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.
And Ben-hadad said to him, The cities which my father took from thy father I will restore, and thou shall make streets for thee in Damascus as my father made in Samaria. And I, said Ahab, will let thee go with this covenant. So he made a covenant with him, and let him go.
35 Тогава един човек от пророческите ученици рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.
And a certain man of the sons of the prophets said by the word of Jehovah to his fellow, Smite me, I pray thee. And the man refused to smite him.
36 Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.
Then said he to him, Because thou have not obeyed the voice of Jehovah, behold, as soon as thou are departed from me, a lion shall kill thee. And as soon as he was departed from him, a lion found him, and killed him.
37 Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.
Then he found another man, and said, Smite me, I pray thee. And the man smote him, smiting and wounding him.
38 Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си.
So the prophet departed, and waited for the king by the way, and disguised himself with his headband over his eyes.
39 И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.
And as the king passed by, he cried out to the king, and he said, Thy servant went out into the midst of the battle, and, behold, a man turned aside, and brought a man to me, and said, Keep this man. If by any means he is missing, then shall thy life be for his life, or else thou shall pay a talent of silver.
40 И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти: Ти сам си я изрекъл.
And as thy servant was busy here and there, he was gone. And the king of Israel said to him, So shall thy judgment be, thyself have decided it.
41 Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.
And he hastened, and took the headband away from his eyes, and the king of Israel discerned him that he was of the prophets.
42 А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде.
And he said to him, Thus says Jehovah, Because thou have let go out of thy hand the man whom I had devoted to destruction, therefore thy life shall go for his life, and thy people for his people.
43 И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.
And the king of Israel went to his house heavy and displeased, and came to Samaria.
