3 Царе 20
1 Тогава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея.
[本哈達得進攻阿哈布]阿蘭王本哈達得召集了自己所有的軍隊，帶同三十二個王子，乘坐戰馬戰車，前去圍攻撒瑪黎雅。
2 И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад:
他先派使者進城，來見以色列王阿哈布，
3 Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.
對他說：「本哈達得這樣說：你的金銀全應歸我，只是你的妻子兒女，仍歸於你。」
4 И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.
以色列王回答說：「我主大王，就依照你的話，我和我的一切都歸於你。」
5 А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;
不料，使者們又回答說：「本哈達得這樣說：我已派人通知你：將你的金銀和你的妻子兒女全交給我。
6 обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.
須知，明天這時，我必派我的僕人到你這裏來，搜索你和你僕人的房屋，凡他們看中的東西，都要隨手拿去。」
7 Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси повод за зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.
以色列王將國內所有長老召來，說：「你們想想看：這人要求是多麼無理! 他先派人要我的金銀，我沒有拒絕他；現在竟又派人來我這裏，要我的妻子兒女。」
8 А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не го послушаш, нито да склониш.
眾長老和全體人民對他說：「你不要聽從，也不要應允! 」
9 Затова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор.
因此，他對本哈達得的使者說：「你們回去告訴我主大王說：你第一次派人向你僕人所要求的，我必全照辦；至於這另一要求，我卻不能照辦。」使者遂回去，向本哈達得回話。
10 Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват.
本哈達得於是派人對阿哈布說：「如果撒瑪黎雅的塵土，足夠跟隨我的人每人抓一把，願眾神明嚴厲，且加倍嚴厲地懲罰我! 」
11 Но Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Ония, който опасва оръжия, нека не се хвали както оня, който ги разпасва.
以色列王回答說：「有句俗話說：佩帶武器的人，不可像卸去了武器的人那樣自負。」
12 А когато Венадад чу тая дума, той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите: и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града.
本哈達得和眾王正在帳內飲酒，一聽見這話，就對他的臣僕說：「列隊進攻! 」他們即刻列隊攻城。阿哈布賴主獲勝
13 И, ето, един пророк дойде против Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.
這時，忽然有一個先知，來見以色列王阿哈布說：「上主這樣說：你不是看見這支強大的軍隊嗎﹖今天，我要將他們交在你手中，叫你知道我是上主。」
14 А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ. Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.
阿哈布問說：「藉著誰﹖」先知回答說：「上主這樣說：藉著眾省長的少年軍人。」阿哈布又問說：「誰指揮作戰﹖」先知回答說：「你自己。」
15 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души;
於是阿哈布檢閱了眾省長的少年人，計有二百三十二人；然後又檢閱了所有軍人，即全體以色列子民，共七千人。
16 и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзници с него царе.
到了中午，他們出發，那時，本哈達得正和協助他的三十二個王子在帳中飲酒。
17 Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи, известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария.
眾省長的少年軍人首先出發，本哈達得派出的探子回報他說：「有人從撒瑪黎雅出來了。」
18 А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак ги живи хванете.
他遂吩咐說：「如果他們前來，是為求和，將他們活活捉住；如果他們前來，是為交戰，也將他們活活捉住。」
19 И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града.
眾省長的少年軍人和跟隨他們的軍隊衝出城來，
20 И всеки уби човека насреща си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.
個個見人便殺，阿蘭人逃走，以色列人在後面乘勝追趕；阿蘭王本哈達得急速上馬與騎兵一起逃走。
21 Тогава Израилевият цар излезе та порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.
那時，以色列王出來，擄掠了許多戰馬和戰車，使阿蘭人大敗。
22 След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се: размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.
那為先知前來對以色列王說：「你要發奮圖強，留心認清你當作的事，因為明年春季，阿蘭王必要再來攻擊你。」阿蘭王整軍再戰
23 А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.
阿蘭王的臣僕對阿蘭王說：「以色列的神是山神，所以他們必我們強；但如果我們在平原上與他們交戰，我們必會得勝。
24 Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници.
這是大王應該作的事：廢除眾王子各人的職位，另立軍長代替，
25 После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така.
召募新軍，補充所損失的軍隊，照數補充戰馬戰車；然後在平原上與他們會戰，我們定能戰勝他們。」阿蘭王聽從了他們的建議，就這樣進行。本哈達得在戰再敗
26 Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля.
過年以後，本哈達得檢閱了阿蘭人上到阿費克，進攻以色列。
27 И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.
以色列子民也動員起來，攜帶軍糧，出來迎戰；以色列子民在他們對面紮營，好像兩群山羊；至於阿蘭人卻遍地皆是。
28 Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова.
天主的人又前來對以色列王說：「上主這樣說：既然阿蘭人說：上主是山神而不是平原神，所以我必將這支龐大的軍隊交在你手中，叫你們知道我是上主。」
29 И стояха разположени в стан един срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.
以色列人和阿蘭人相對紮營七天；第七天上，就交戰了；一天之內以色列子民殺死了十萬阿蘭步兵，
30 А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, гдето се криеше из клет в клет.
其餘的人都逃入阿費克城內，城牆倒塌，壓死了殘存的兩萬七千人。本哈達得也逃入城內，藏在極嚴密的暗室內。本哈達得投降
31 Тогава слугите му му казаха: Ето, сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.
本哈達得的臣僕對本哈達得說：「看，我們聽說以色列家的君王，都是仁慈的君王，請你讓我們腰裏束上麻布，頭上繫上繩索，去見以色列王，或者他會保全你的性命。」
32 И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и туриха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е.
於是他們腰裏束上麻布，頭上繫上繩索，去見以色列王說：「你的僕人本哈達得說：求你保全我的性命! 」阿哈布問說：「他還活著麼﹖他是我的兄弟。」
33 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.
這些人認為這話是個吉兆，急忙抓住他的話說：「本哈達得確是陛下的兄弟。」阿哈布說：「你們去領他來! 」本哈達得便出來參見君王；阿哈布請他上了自己的車。
34 Тогава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.
本哈達得對君王說：「我父親從你父親手中搶去的城市，我都要歸還給你；並且你可在大馬士革設立市場，如同我父親在撒瑪黎雅所設立的一樣。」阿哈布說：「我就根據這條約放你走。」這樣，君王與他訂立了條約，放他走了。阿哈布失策受責
35 Тогава един човек от пророческите ученици рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.
那時，有個先知的弟子奉上主的命，對自己的同伴說：「請你打我! 」那人卻拒絕打他。
36 Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.
他就對那人說：「既然你不聽上主的命，看，你一離開我，就有一個獅子把你咬死。」那人一離開他，果然路上遇見一隻獅子，把他咬死了。
37 Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.
以後，先知的弟子有遇見一個人，對他說：「請你打我! 」那人就動手打他，將他打傷了。
38 Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си.
先知便站在路旁，用頭巾遮住自己的眼睛，等候君王。
39 И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.
君王從那裏經過時，他便對君王呼喊說：「你的僕人出來交戰，忽有一個人轉來，給我帶來一個人說：你要看守這個人，倘若失蹤了，定要你替他償命，或賠償一「塔冷通」銀子。
40 И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти: Ти сам си я изрекъл.
你的僕人正在東忙西亂時，那人不見了。」以色列王對他說：「這就是你的定案，你已經自下判決。」
41 Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.
他於是急忙拉下他遮眼的頭巾，以色列王纔認出他原是一位先知。
42 А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде.
先知對君王說：「上主這樣說：你既然親手放走了我所要消滅的人，所以你要替他償命，你的人民必意抵償他的人民。」
43 И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.
以色列王悶悶不樂地回了撒瑪黎雅，進了自己的宮殿。
