3 Царе 18
1 А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахава; и ще дам дъжд на земята.
Hagi ko'ma oruno zagema reno e'nea knamofo namba 3 kafurera, Ra Anumzamo'a amanage huno Elaijana asami'ne, vunka kini ne' Ahapuna kavugosa ome averi nehunka, ama mopafina Ra Anumzamo'a kora atrenigeno hago rugahie hunka ome asamio.
2 Илия, прочее, отиде да се яви на Ахава. А гладът бе тежък в Самария.
Ananke'ma nentahino'a, Ahapu avure vunaku Elaija'a vu'ne. Ana knafina Sameria kaziga tusi agatontonkna fore hu'ne.
3 А Ахав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;
Hagi Ahapu'a noma'amofo kva ne' Obediana kehigeno' e'ne. Obedia'a Ra Anumzamofona koro hunteno, agorga'a nemania nere.
4 защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).
Hagi Jesebeli'ma Ra Anumzamofo kasnampa vahetmima zamahe vagamaneregeno'a, 100'a kasnampa vahera zamavareno 50'a mago havegampi nezmanteno, 50'a mago havegampi frakizmanteneno, tine ne'zanena zamitere hu'ne.
5 И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.
Hagi Ahapu'a amanage huno Obadiana asami'ne, Maka tinkrahopine aguporamipinena knare trazama me'nenigura haketa, ama hosi afutamine, donki afutamimo'zama fri'zankura zamaza hanunke'za manisageta zamahe ofrisune.
6 И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл съм по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.
Anage nehuke mago kaziga moparega Ahapu'a agraku vigeno, mago kaziga moparega Obadia'a agraku vu'ne.
7 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:
Hagi Obadia'a agraku nevuno, Elaijana ome tutagiha hu'ne. Hagi Obedia'ama Elaijama keno antahinoma nehuno'a, avugosaregati mopafi umaseno amanage hu'ne, ranimoka, kagra tamage Elaijago?
8 А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
Higeno Elaija'a amanage hune, Izo nagragi, vunka kvaka'amofona Elaija'a hago e'ne hunka ome asamio.
9 А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?
Anante Obedia'a amanage hu'ne, Eri'za vahekamo'na nagra na'a kumi hugenka, Ahapu'ma nahe frinogura hunenantane?
10 Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той зеклеваше царството и народа, че не са те намерили.
Na'ankure Ra Anumzana kasefa huno mani'nea Anumzanka'amofo avufi tamage hu'na huvempa huankino, kini ne'mo'a maka ama mopafima me'nea kumatmimpina kagrikura hake vagare'ne. Ana nehuno mago mago kumate'ma hakeno'ma nevuno'a, ana kumate kini vahetmima zamantahigege'za, i'o omani'nema hazageno'a, kini ne' Ahapu'a huvempa huta tamage hiho higeno, tamage huta onke'nona hu'za hu'naze.
11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
Higenka menina nagrikura amanage nehane, Elaija'a ne-e hunka ranka'amofona ome asamio hunka nehane.
12 А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не знай; и така, когато отида да известя на Ахаава, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.
Hianagi katre'nama amaretima nevanugeno'a, Ra Anumzamofo Avamu'mo'a onkenurega kavresga huno vugahie. Ana'ma hanigeno'ma Ahapuma ome asamisugeno eno eme kesiama omani'nesankeno'a, nagra ositeti'ma manina e'noana, Ra Anumzamofonku korora hunte'na agoraga'a mani'na e'noanagi, nahe frigahie.
13 Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?
Hagi Jesebeli'ma Ra Anumzamofo kasnampa vahe'tmima zamahe hana'ma nehigenama hu'noa zana, ranimoka onkasami'nazo? Nagra 100'a kasnampa vahetami refko hu'na 50'a mago havegampi fraki zamante'na, mago 50'a mago havegampina fraki zamante'nena ne'zane tinena zamami'noe.
14 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!
Hagi menina kagra hunka Elaija'a hago e'ne hunka ome asamio nehanankina, nagrama ome asami'nugeno eme hakesiama omani'nenankeno'a nahe frigahie.
15 Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.
Hagi anagema higeno'a, Elaija'a amanage huno asami'ne, Amage'ma nentoa Ra Anumzana kasefa huno mani'nea Hihamu'ane Anumzamofo avufi tamage hu'na huvempa huanki'na, menina Ahapuna ome kegahue.
16 И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. А Ахаав отиде да посрещне Илия.
Higeno Obadia'a Ahapu ome kenaku vuno ome keno eri fore huteno, ana nanekea asamigeno Ahapu'a Elaija ome kenaku vu'ne.
17 А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?
Hagi Ahapu'ma Elaijama ome negeno'a amanage hu'ne, Israeli mopafima hazenkema eri fore nehana nera kagro.
18 А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.
Anagema higeno'a, Elaija'a amanage huno ke nona hu'ne, Nagra Israeli vahera hazenkea eri ozmi'noe. Hianagi kagrane nagakamo'zane Israeli vahetera hazenkea eri'za e'naze. Na'ankure kagra Ra Anumzamofo kasegea atrenka kamefi huneminka, Bali havi anumzantami monora ome hunentenka avariri'nane.
19 Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.
Hagi menina huge'za maka Israeli vahera Karmeli agonare'ma mani'nenure omeri tru nehuta, 450'a Bali havi anumzamofo kasnampa vahe'ene, 400'a Asera havi anumzamofo kasnampa vahetamima Jesebeli'ma neza agampu'ma nehia vahetaminena zamavarenetma eviho.
20 И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.
Hagi anagema higeno'a, Ahapu'a ke atrege'za maka Israeli vahe'ene, ana kasnampa vahe'mo'zanena Karmeli agonare omeri atru hu'naze.
21 Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.
Ana hutageno Elaija'a maka vahe zamavuga otino amanage huno hu'ne, Nama'a zupa tare antahintahirera otineta kantu vuge kama egera nehaze? Ra Anumzamo'ma tamage Anumzama mani'nena, Agri avaririho. Hianagi Bali havi anumzamo'ma tamage Anumzama mani'nena agri avaririho. Anagema hige'za ana vahe'mo'za kea osu'naze.
22 Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.
Anage huteno Elaija'a ana vahetminkura amanage huno zamasami'ne, Ra Anumzamofo kasnampa nera nagrake mani'noe. Hianagi Bali havi anumzamofo kasnampa vahetmina 450'a vahe mani'nazagu,
23 Те, прочее, нека ни дадат две юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.
menina tare bulimakao afu avreta eho. Hagi ana tare bulimakao afutrempintira Bali havi anumzamofo kasnampa vahe'mota tamavesinia su'a aheta taganavazita kre sramnavu itare'ma tevema hanavazi ante'nazarera nenteta tevea tagi onteho. Hagi nagra mago bulimakao afu ahe'na taganavazina kre sramnavu itare'ma tevema hanavazi antenurera nente'na tevea tagi ontegosue.
24 Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.
Hagi ana'ma huteta tamagra anumzantmimofo agi aheta nunamuna hanage'na, nagra Ra Anumzamofo agihe'na nunamuna hugahue. Hagi ina Anumzamo'ma nunamuma antahino tevema tagintesigeno ama ana ofama tesigeta e'i tamage Anumza mani'ne huta hugahune. Anagema higeno'a, maka vahetmimo'za tamage hane hu'za hu'naze.
25 И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.
Hagi ana'ma hazageno'a, Elaija'a amanage huno Bali havi anumzamofo kasanampa vahetminkura hu'ne. Ese'zana tamagra mago bulimakao afu aheta taganavazita kresramna vu itarera anteta anumzantmimofo agia aheta nunamuna hiho. Na'ankure tamagra rama'a mani'naze. Hianagi tevema hanavazi ante'nazarera tevea tagi onteho.
26 И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.
Hagi anagema hige'za mago bulimakao afu ahe'za taganavaziza kresramna vu itare antete'za, nanterama agafama hu'nazana nunamuna hu'za Bali havi anumzamofo agia nehe'za, kezati'za Bali anumzamoka ketia antahiramio hu'za nehu'za, krafa nehazageno zagemo'a anuntupi evuno feru omese'ne. Hianagi ana nunamu zamirera kenona huozmantegeno, mago zana forera osu'ne. Hagi ana'ma higeno'a, anama tro'ma hu'naza kre sramna vu itamofo tavaonte haruhu'za mareriza tami'za nehu'za avore'za kagi'naze.
27 А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.
Hagi zagemo'ma marerino feru'masegeno'a, Elaija'a agafa huno kiza zokago kea amanage huno huzmante'ne. Ranke huta kezatiho. Na'ankure agra anumza mani'ne. Agra feru avana negeno manige, kerirega vuge, kanteno vano huge, avu masege hu'negahianki azeri otiho.
28 И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.
Anagema hige'za ranke hu'za kezaneti'za mono zmimofo avu'avamo'ma hu'neaza hu'za kazinteti'ene agona zanteti'enena zamavufaga taga hazageno koramo'a herafirami'ne.
29 И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.
Hagi ana nehu'za ranke hu'za avore'za kanegi'zageno, zagemo'a evutragiseno kinaga ofama nehaza knarera evu'ne. Hianagi ana anumzazmimo'a magore huno ke'zazmia antahizamino kenona huozami'ne.
30 Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;
Hagi ana'ma higeno'a Elaija'a amanage huno ana maka vahekura hu'ne, Amare erava'o hiho, higeno erava'o hazageno, Ra Anumzamofo Kresramana vu itama eri havizama hutre'nazana eriso'e huno tro hu'ne.
31 защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.
Hagi Ra Anumzamo'ma Jekopuma asamino, kagri kagia Israelige hu'za hugahazema huno'ma hu'nere, 12fu'a naga'nofimofo huhamprino 12fu'a have erino,
32 И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.
Ra Anumzamofo agifi ana kre sramnavu ita tro huteno, ana itamofona 14ni'a lita tima marevaziga avamente tinkana aseno kagi'ne.
33 И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дърветата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.
Ana nehuno ana Kresramanavu itamofo agofetura teve hanavaziteno, bulimakao afura aheno taganavazino ana teve agofetu nenteno amanage hu'ne, ama ana ofama hu bulimakao afute'ene tevere'enena 4'a ranra tintafe afita tagi kasriho, huno hige'za,
34 И рече: Повторете. И повториха.
ana hu'za 4'a ranra tintafe afiza bulimakoa ofane tevenena tagi pasuki'naze. Ana'ma hazageno'a, mago'ane ana hiho huno higeza, ete mago'ane ana hazageno, namba 3 zupa ana hiho huno hige'za ete mago'ane tina afi'za bulimakao ofane tevenena tagi pasuki'naze.
35 И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.
Hagi ana'ma hazageno'a timo'a ana Kresramana vu itafintira hatihati huno tinkama asente'nefina marevite'ne.
36 А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.
Hagi kinagama ofama Kresramanama vu knama egeno'a, kre sramnavu itare Elaija'a erava'o huno amanage huno nunamuna hu'ne, Ra Anumzana, Abrahamune, Aisakine, Israeli Anumzamoka, Israeli mopafina Nagrake Anumzana mani'noe hunka nehunka, eri'za vahekamo'nagura Nagra huntogeno maka ama zantamina nehie hunka eriama huo.
37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.
Ra Anumzamoka nunamuni'a antahinamio! Nunamuni'a antahinamige'za ama vahetmimo'za Ra Anumzamoka kagrake Anumzana mani'nenka, tagu'a eri rukre hunka kagrarega tavrentane hu'za ke'za antahiza hugahaze.
38 Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.
Anagema nehigeno'a monafinkati hantaka huno Ra Anumzamofo tevemo'a hagna hagna huno eramino, ana bulimakaoma tagnavazino'ma ante'nea afu'ene tevema hanavazi'nea tevene, kresramnavu itama tro hu'nea haveramine, kugusopane, tinkampima marevazi'nea tinena ana maka tevemo'a teno eri hana hu'ne.
39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.
Hagi maka vahe'mo'za ana zama nege'za zamavugosaregati mopafi mase'za amanage hu'naze, Ra Anumzamo'a Agrake tamage Anumzana mani'ne! Ra Anumzamo'a Agrake tamage Anumzana mani'ne! hu'za hu'naze.
40 И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.
Hagi ana'ma higeno'a Elaija'a amanage hu'ne, Bali havi anumzamofo kasnampa vahetami fresagi, ana maka zamazeriho, hige'za ana maka zamazerizageno Elaija'a ana Bali havi anumzamofo kasnampa vahetmina zamavareno vuno Kisoni timpi ome zamahe fri vagre'ne.
41 Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.
Ana huteno Elaija'a amanage huno Ahapuna asami'ne, Marerinka ne'zane tinena ome no. Na'ankure rankokrerfa ne-ege'na agasasankea nentahue.
42 И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие: а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,
Anagema higeno'a, ne'zane tine ome nenaku Ahapu'a mareri'ne. Hagi Elaija'a Karmeli agona morusapi marerino arena omereno tare arenararempi asenia ante pri huteno mani'ne.
43 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти.
Hagi Elaija'a eri'za ne'agura amanage hu'ne, Marerinka hagerima me'nerega omego. Higeno eri'za ne'amo'a marerino ome keteno, ete Elaijante eno amanage eme hu'ne. Mago zana onkoe, huno higeno, Elaija'a 7ni'a zupa vute ete hunka ome ko huno hunte'ne.
44 И седем пъти той рече: Ето, малък облак колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът.
Hagi namba 7ni zupa vuno ome keteno eno amanage eme hu'ne, Vahe'mofo azagusagna huno osi hampomo hageri me'nerega efore hige'na koe. Anagema higeno'a, Elaija'a amanage huno hunte'ne, Marerinka Ahapuna amanage hunka ome asamio, Ko ruhiza hanigenka ovnanki karisika'a retro hunka uramio hunka ome asamio.
45 А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отида в Езраил.
Hagi osi'a kna manigeno monafina hampomo'a ome rehanintiri higeno, zahomo'a hampona atufeno ne-egeno, tusi ko aru'ne. Hagi Ahapu'a karisi agumpi ame'ama huno marerino, Jezreli kumate vu'naku vu'ne.
46 И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.
Ana higeno Ra Anumzamo'a Elaijante azana anteno hanavea amigeno, zaza kena'a repasi hunaga atreno amu nofipi ahenevazino, tusi agareno Ahapuna ome azeri agatenereno Jezreli kumate vu'ne.
