3 Царе 17
1 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахава: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, заявявам ти че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.
Gilead lampah lamkah Tishbi Elijah loh Ahab taengah, “Hingnah, Israel Pathen BOEIPA te amah mikhmuh ah ka pai coeng. Ka ol ka ka dongkah pawt atah ta kum hang ah buemtui neh khotlan om mahpawh,” a ti nah.
2 И Господното слово дойде към него и рече:
Te phoeiah anih taengla BOEIPA ol ha pawk tih,
3 Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.
“Nang te He lamloh cet laeh, khothoeng la mael lamtah Jordan rhaldan kah Kerith soklong ah thuh uh.
4 Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.
Soklong kah tui te o lamtah nang aka cangbam ham vangak ka uen coeng,” a ti nah.
5 И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.
Te dongah cet tih BOEIPA ol bangla a saii. Cet tih Jordan rhaldan kah Kerith soklong ah kho a sak.
6 И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.
Vangak loh anih ham te mincang ah buh neh maeh, hlaem vaengah khaw buh neh maeh a thak pah tih soklong lamkah tui te a ok.
7 А след известно време потокът пресъхна, понеже на валя дъжд по земята.
Khohmuen ah khonal a om pawt dongah khohnin a thok vaengah soklong khaw kak.
8 Тогава Господното слово дойде към него и рече:
Te vaengah BOEIPA ol te anih taengla cet tih,
9 Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.
“Thoo, Sidon kah Zarepthah la cet. Teah te khosa lamtah nang aka cangbam ham nuhmai nu pahoi ka uen coeng ne,” a ti nah.
10 И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.
Te dongah thoo tih Zarepthah la cet. Khopuei thohka te a pha vaengah nuhmai nu loh thingpaem tarha ana coi. Anih te a khue tih, “Kai hamla Tuitang dongah tui bet hang khuen mai lamtah ka o lah eh,” a ti nah.
11 И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля и залък хляб в ръката си.
Tui than la a caeh vaengah anih te koep a khue tih, “Kai hamla na kut dongkah buh kamat hang khuen mai,” a ti nah.
12 А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.
Te vaengah, “Nang kah Pathen BOEIPA tah hingnah ni. Canghaek khuikah vaidam kutvang a bae neh tui um dongkah situi a yol bueng he kai taengah buh a om pawn khaming. Thingpaem panit ka coi he khaw ka cet vetih kamah ham neh ka capa ham te te ka thong ni. Te phoeiah ka caak rhoi vetih ka duek rhoi mai bitni,” a ti nah.
13 А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;
Tedae Elijah loh anih te, “Rhih boeh, paan lamtah na ol bangla saii. Tedae buh a yol khaw lamhma la kai ham saii lamtah kai taengla han khuen. Te phoeiah namah ham neh na capa ham tah a hnong a yai la saii.
14 защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.
Israel Pathen BOEIPA loh he ni a thui. BOEIPA loh diklai hman ah khonal a paek la a paek tue hlan atah vaidam canghaek khaw muei pawt vetih situi um khaw kak mahpawh,” a ti nah.
15 И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни.
Cet tih Elijah ol bangla a saii dongah amah neh, amah phoeiah Elijah neh a imkhui loh a tue yet a caak.
16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори на Илия.
Vaidam canghaek te ko pawt tih situi um khaw Elijah kut ah a thui BOEIPA ol bangla kak tlaih pawh.
17 А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.
He ol a om phoeiah im kung nu kah a capa te tlo. A tloh te bahoeng nul coeng tih a khuiah a hiil pataeng om pawh.
18 Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
Te dongah Elijah te, “Kai taeng neh nang taengah balae aka om? Pathen kah hlang aw kai kah thaesainah thoelh ham neh ka capa duek sak ham nim kai taengla na pawk?” a ti nah.
19 А той каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.
Tedae huta te, “Na capa te kai taengla m'pae,” a ti nah. Te phoeiah a rhang dong lamkah camoe a loh pah. Amah a om nah imhman la a khuen tih amah kah baiphaih dongah a yalh sak.
20 И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?
Te phoeiah BOEIPA te a khue tih, “Ka Pathen BOEIPA aw, a taengah ka bakuep vaengah a capa te duek sak ham nuhmai soah khaw thae na huet a?” a ti nah.
21 Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.
Camoe dongah voei thum bakop tih BOEIPA te a khue. Te vaengah ah, “Ka Pathen BOEIPA aw, camoe kah a hinglu he a khui la ham mael sak laeh,” a ti nah.
22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.
Elijah ol te BOEIPA loh a yaak dongah camoe kah hinglu te a khui la mael tih hing.
23 Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.
Elijah loh camoe te a loh tih imhman lamloh im khuila a suntlak puei. A manu taengah a paek tih Elijah loh, “Na capa kah a hingnah he so lah,” a ti nah.
24 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.
Te vaengah huta loh Elijah te, “Nang tah Pathen kah hlang tih na ka lamkah BOEIPA ol he oltak la ka ming coeng he,” a ti nah.
