3 Царе 13
1 И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.
And, behold, there came a man of God out of Judah by the word of the LORD to Bethel: and Jeroboam stood by the altar to burn incense.
2 И човекът извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.
And he cried against the altar in the word of the LORD, and said, O altar, altar, thus says the LORD; Behold, a child shall be born to the house of David, Josiah by name; and on you shall he offer the priests of the high places that burn incense on you, and men’s bones shall be burnt on you.
3 И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.
And he gave a sign the same day, saying, This is the sign which the LORD has spoken; Behold, the altar shall be rent, and the ashes that are on it shall be poured out.
4 А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.
And it came to pass, when king Jeroboam heard the saying of the man of God, which had cried against the altar in Bethel, that he put forth his hand from the altar, saying, Lay hold on him. And his hand, which he put forth against him, dried up, so that he could not pull it in again to him.
5 Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.
The altar also was rent, and the ashes poured out from the altar, according to the sign which the man of God had given by the word of the LORD.
6 Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.
And the king answered and said to the man of God, Entreat now the face of the LORD your God, and pray for me, that my hand may be restored me again. And the man of God sought the LORD, and the king’s hand was restored him again, and became as it was before.
7 Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.
And the king said to the man of God, Come home with me, and refresh yourself, and I will give you a reward.
8 Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;
And the man of God said to the king, If you will give me half your house, I will not go in with you, neither will I eat bread nor drink water in this place:
9 защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.
For so was it charged me by the word of the LORD, saying, Eat no bread, nor drink water, nor turn again by the same way that you came.
10 Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.
So he went another way, and returned not by the way that he came to Bethel.
11 А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.
Now there dwelled an old prophet in Bethel; and his sons came and told him all the works that the man of God had done that day in Bethel: the words which he had spoken to the king, them they told also to their father.
12 И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.
And their father said to them, What way went he? For his sons had seen what way the man of God went, which came from Judah.
13 Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,
And he said to his sons, Saddle me the ass. So they saddled him the ass: and he rode thereon,
14 отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: аз съм.
And went after the man of God, and found him sitting under an oak: and he said to him, Are you the man of God that came from Judah? And he said, I am.
15 Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.
Then he said to him, Come home with me, and eat bread.
16 А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;
And he said, I may not return with you, nor go in with you: neither will I eat bread nor drink water with you in this place:
17 защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.
For it was said to me by the word of the LORD, You shall eat no bread nor drink water there, nor turn again to go by the way that you came.
18 А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше.
He said to him, I am a prophet also as you are; and an angel spoke to me by the word of the LORD, saying, Bring him back with you into your house, that he may eat bread and drink water. But he lied to him.
19 И тъй, човекът се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.
So he went back with him, and did eat bread in his house, and drank water.
20 А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,
And it came to pass, as they sat at the table, that the word of the LORD came to the prophet that brought him back:
21 та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,
And he cried to the man of God that came from Judah, saying, Thus says the LORD, For as much as you have disobeyed the mouth of the LORD, and have not kept the commandment which the LORD your God commanded you,
22 но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.
But came back, and have eaten bread and drunk water in the place, of the which the Lord did say to you, Eat no bread, and drink no water; your carcass shall not come to the sepulcher of your fathers.
23 И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал.
And it came to pass, after he had eaten bread, and after he had drunk, that he saddled for him the ass, to wit, for the prophet whom he had brought back.
24 А като си отиде той, лъв го намери по пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.
And when he was gone, a lion met him by the way, and slew him: and his carcass was cast in the way, and the ass stood by it, the lion also stood by the carcass.
25 И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето жевееше старият пророк.
And, behold, men passed by, and saw the carcass cast in the way, and the lion standing by the carcass: and they came and told it in the city where the old prophet dwelled.
26 А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.
And when the prophet that brought him back from the way heard thereof, he said, It is the man of God, who was disobedient to the word of the LORD: therefore the LORD has delivered him to the lion, which has torn him, and slain him, according to the word of the LORD, which he spoke to him.
27 Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.
And he spoke to his sons, saying, Saddle me the ass. And they saddled him.
28 И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.
And he went and found his carcass cast in the way, and the ass and the lion standing by the carcass: the lion had not eaten the carcass, nor torn the ass.
29 И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.
And the prophet took up the carcass of the man of God, and laid it on the ass, and brought it back: and the old prophet came to the city, to mourn and to bury him.
30 И положи тялото му в своя; и плакаха над него, казвайки: Уви, брате мой!
And he laid his carcass in his own grave; and they mourned over him, saying, Alas, my brother!
31 И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;
And it came to pass, after he had buried him, that he spoke to his sons, saying, When I am dead, then bury me in the sepulcher wherein the man of God is buried; lay my bones beside his bones:
32 защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.
For the saying which he cried by the word of the LORD against the altar in Bethel, and against all the houses of the high places which are in the cities of Samaria, shall surely come to pass.
33 Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места, които се в самарийските градове.
After this thing Jeroboam returned not from his evil way, but made again of the lowest of the people priests of the high places: whoever would, he consecrated him, and he became one of the priests of the high places.
34 И това нещо бе грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.
And this thing became sin to the house of Jeroboam, even to cut it off, and to destroy it from off the face of the earth.
