3 Царе 13
1 И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.
Pathen kah hlang he BOEIPA ol neh Judah lamloh Bethel la pakcak pawk. Te vaengah Jeroboam tah hmueih phum ham hmueihtuk taengah pai.
2 И човекът извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.
Te vaengah BOEIPA ol lamloh hmueihtuk te a doek tih, “Hmueihtuk, hmueihtuk, BOEIPA loh he ni a thui, David imkhui ham capa pakhat, a ming ah Josiah om coeng ke. Te dongah nang soah hmueih aka phum hmuensang khosoih rhoek te nang soah a ngawn vetih hlang rhuh ni nang soah a tih eh?,” a ti nah.
3 И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.
Te khohnin ah kopoekrhai a paek tih, “BOEIPA loh he kah kopoekrhai he a thui, hmueihtuk he paeng tih a sokah maehhloi luk pawn ni he,” a ti nah.
4 А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.
Bethel ah hmueihtuk aka pang thil Pathen hlang kah ol te manghai loh a yaak. Te dongah Jeroboam loh hmueihtuk dong lamloh a kut a thueng tih, “Anih ke tu uh,” a ti nah. Tedae anih taengla a kut a thueng te a koh pah tih amah taengla yuek thai voel pawh.
5 Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.
Te phoeiah BOEIPA ol lamloh Pathen hlang kah a paek kopoekrhai bangla hmueihtuk te paeng tih maehhloi khaw hmueihtuk dong lamloh luk.
6 Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.
Te daengah manghai loh a doo tih Pathen kah hlang taengah, “BOEIPA na Pathen mikhmuh ah nguek mai. Kai hamla la thangthui lamtah kai he ka kut hoeih pawn saeh,” a ti nah. Pathen kah hlang te BOEIPA mikhmuh ah a nguek daengah manghai te a kut a yueh thai tih lamhma kah thim la a om pah.
7 Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.
Manghai loh Pathen kah hlang te, “Kamah taengah im la ham paan lamtah na lungbuei duel dae, nang te kutdoe kam paek bitni,” a ti nah.
8 Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;
Tedae Pathen kah hlang loh manghai te, “Kai he na im rhakthuem nam pae cakhaw nang taengla ka mop mahpawh. He hmuen ah buh khaw ka ca mahpawh, tui khaw ka o mahpawh.
9 защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.
BOEIPA ol loh kai n'uen tangloeng tih, 'Buh khaw ca boeh, tui khaw o boeh, na caeh long lamloh mael boeh,’ a ti,” a ti nah.
10 Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.
Te dongah longpuei a tloe longah cet tih Bethel la aka pawk longpuei longah mael voel pawh.
11 А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.
Te vaengah tonghma patong pakhat tah Bethel ah kho a sak. Te dongah a capa te a pawk vaengah Pathen kah hlang loh Bethel ah hnin at neh bitat cungkuem a saii khaw, manghai taengah athui ol te khaw, a taengah a thui pah tih a napa ham a daek pauh.
12 И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.
Te vaengah a napa loh amih te, “Me long nim a caeh,” a ti nah. Te dongah Judah lamkah aka pawk Pathen hlang kah a caeh nah longpuei te a ca rhoek loh a tueng uh.
13 Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,
A ca rhoek te, “Kai ham laak te khit uh,” a ti nah. Te dongah anih ham laak te a khih pa uh tih a soah ngol.
14 отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: аз съм.
Te phoeiah Pathen hlang hnuk te a vai hatah rhokael hmuiah a ngol te hmuh. Te dongah anih te, “Nang he Judah lamkah aka pawk Pathen kah hlang ni nama?” a ti nah hatah, “Kai ni ue,” a ti nah.
15 Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.
Te phoeiah anih te, “Kai taengah im la halo lamtah buh ca dae,” a ti nah.
16 А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;
Tedae, “Nang taengah ka mael ham neh na taengah pongpa ham ka coeng moenih. He hmuen ah buh ka ca mahpawh, nang taengkah tui khaw ka o mahpawh.
17 защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.
Ka taengkah ol he BOEIPA ol dongkah ni. Teah te buh ca boeh, tui khaw o boeh, na lo vaengkah longpuei dongah na mael vaengah cet boeh,’ a ti,” a ti nah.
18 А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше.
Te vaengah amah te, “Kai khaw nang bangla tonghma van ni. Puencawn loh kai taengah BOEIPA ol neh a thui tih, 'Anih te namah neh na im la mael puei lamtah, buh ca dae saeh, tui khaw o saeh,’ a ti,” a ti nah tih a taengah basa.
19 И тъй, човекът се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.
Te dongah a taengla mael tih a im ah buh a caak, tui khaw a ok pah.
20 А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,
Te phoeiah amih te caboei dongah ngol uh. Te vaengah BOEIPA kah ol anih aka khuen tonghma taengah pai.
21 та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,
Te vaengah Judah lamkah aka pawk Pathen hlang te a o tih, “BOEIPA ol na koek dongah BOEIPA loh he ni a thui. Na Pathen BOEIPA loh nang n'uen bangla olpaek te na ngaithuen moenih.
22 но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.
Na mael tih namah taengah, 'Buh ca boeh, tui o boeh,’ a ti nah hmuen ah buh na caak tih, tui na ok dongah na rhok loh na pa rhoek kah phuel te paan mahpawh,” a ti nah.
23 И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал.
Buh a caak phoei neh a ok phoeiah tah anih aka mael puei tonghma loh anih ham laak a khih pah.
24 А като си отиде той, лъв го намери по пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.
Tedae a caeh vaengah anih te sathueng loh longpuei ah a mah tih anih te a duek sak. A rhok te long ah a voeih tih a om vaengah laak te a taengah pai. Sathueng khaw rhok taengah pai.
25 И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето жевееше старият пророк.
Te vaengah hlang aka cet loh longpuei ah rhok yalh tih rhok taengah sathueng a pai te lawt a hmuh uh. Te dongah tonghma patong a om nah khopuei ah a thui uh.
26 А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.
Te vaengah longpueng lamloh anih aka mael puei tonghma loh a yaak tih, “BOEIPA ol aka koek Pathen kah hlang pai ni, a taengah a thui pah BOEIPA ol bangla BOEIPA loh anih he sathueng taengla a paek dongah a phuet tih a duek sak,” a ti.
27 Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.
Te phoeiah a ca rhoek te, “Kai hamla laak te khit uh,” a ti nah tih a khih pauh.
28 И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.
A caeh vaengah a rhok te long ah ana voeih tih rhok taengah laak neh sathueng a pai te a hmuh. Sathueng loh rhok te ca pawt tih laak te khaw nget pawh.
29 И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.
Tonghma loh Pathen hlang kah rhok te a pom tih laak dongla a tloeng phoeiah a mael puei. Te phoeiah rhaengsae ham neh up hamla tonghma patong kah khopuei la a pawk puei.
30 И положи тялото му в своя; и плакаха над него, казвайки: Уви, брате мой!
A rhok te amah phuel ah a yalh sak vaengah, “Anunae kai mana aih,” tila a rhaengsae thil.
31 И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;
Anih te a up phoeiah tah a ca rhoek te a uen tih, “Ka duek vaengah kai he Pathen hlang up nah phuel ah ng'up uh. Anih rhuh taengah ka rhuh he yalh saeh.
32 защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.
BOEIPA ol lamloh Bethel kah hmueihtuk ham neh Samaria khopuei rhoek kah hmuensang im boeih ham a doek ol te thoeng rhoe thoeng bitni,” a ti nah.
33 Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места, които се в самарийските градове.
He ol phoeiah khaw Jeroboam he a longpuei thae lamloh a mael moenih. Tedae a bal vaengah khobawt pilnam khui lamkah te hmuensang khosoih la a khueh. A kut loh a pha rhang la aka omtoem tah hmuensang khosoih la ana om van.
34 И това нещо бе грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.
He hno dongah Jeroboam imkhui ah tholhnah la om tih diklai maelhmai lamloh aka thup ham neh aka mitmoeng sak ham ni a om coeng.
