3 Царе 12
1 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.
Rehoboam loe Shekem ah caeh; Israel kaminawk boih loe anih to siangpahrang ah sak hanah caeh o.
2 И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.
(To tamthang to Solomon siangpahrang khae hoi kacawn, ) Nabat capa Jeroboam mah a ohhaih ahmuen, Izip prae hoiah thaih naah, Izip prae hoi amlaem let.
3 Но пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:
Israel kaminawk mah Jeroboam to kawk hanah kami to patoeh o; Jeroboam hoi Israel kaminawk loe Rehoboam khaeah nawnto caeh o moe,
4 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.
nampa mah kaicae hae paroeai hmuen kazih ang phawhsak; nampa khae hoi kazit parai ka phawh o ih hmuen, kaicae nuiah koeng ih hmuen kazit hae nang mah loe anghoepsak kue lai ah, to tiah nahaeloe na tok to kang sak pae o han, tiah a naa o.
5 А той им рече: Идете си, чакайте за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.
Rehoboam mah, Amlaem oh loe, ni thumto pacoengah kai khaeah angzo o let ah, tiah a naa. To pongah to ih kaminawk loe amlaem o let.
6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служители пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?
Rehoboam siangpahrang mah, ampa Solomon hing naah, a hmaa ah angdoe poekhaih kahoih paekkung, kacoehtanawk khaeah, Hae kaminawk hae kawbangmaw ka pathim han? tiah a dueng.
7 Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.
Nihcae mah, Nang loe vaihniah hae kaminawk ih tamna ah na oh moe, nihcae koehhaih to na paroi pae, nihcae han kahoih ah lok na pathim nahaeloe, hae kaminawk loe dungzan khoek to na tamna ah om o tih, tiah a naa o.
8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.
Toe anih loe kacoehtanawk mah, thuih ih lok to tiah doeh sah ai, angmah hoi nawnto kaqoeng tahang, a hmaa ah toksah kaminawk to dueng lat.
9 Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки; Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?
Siangpahrang mah nihcae khaeah, Hae kaminawk mah, kai khaeah, Nampa mah kaicae nuiah phawhsak ih hmuen kazit hae anghoepsak kue lai ah, tiah ang naa o, hae tiah thui kaminawk hae, kawbangmaw ka pathim han, tiah a naa.
10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.
Angmah hoi huihto kaqoeng thendoengnawk mah anih khaeah, Nampa mah kaicae nuiah phawhsak ih hmuen kazit to, nang mah anghoepsak kue lai ah, tiah kathui hae kaminawk khaeah, Ka banpazung loe kampa ih kaeng pongah len kue tih.
11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.
Kampa mah ang phawh o sak ih kazit hmuen pongah kazit kue hmuen to kang phawh o sak han; kampa mah quiboeng hoiah ang thuihtaek o, kai mah loe sataai hoiah kang thuihtaek o han, tiah pathim ah, tiah a naa o.
12 Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.
Siangpahrang mah ni thumto pacoengah angzoh o let hanah a thuih pae baktih toengah, Ni thumto oh pacoengah loe Jeroboam hoi kaminawk boih to Rehoboam khaeah angzoh o let.
13 И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,
To naah siangpahrang loe kacoehtanawk mah thuih ih loknawk tiah doeh sah pae ai, to ih kaminawk khaeah kanaa parai ah lok to pathim pae;
14 и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.
thendoengnawk mah thuih o ih lok baktih toengah, to kaminawk khaeah, Kampa mah ang phawh o sak ih hmuen kazit pong kazit kue ah, kang phawh o sak han; kampa mah quiboeng hoiah ang boh o, toe kai mah loe sataai hoiah kang boh o han, tiah a naa.
15 Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе Говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.
Tipongah siangpahrang mah prae kaminawk ih lok tahngaih han koeh ai tih nahaeloe, Angraeng mah Shiloh kami Ahijah patohhaih rang hoiah, Nebat capa Jeroboam khaeah Angraeng mah thuih ih lok akoepsak han ih ni hae tiah hmuen hae oh.
16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде за дома си.
Siangpahrang mah nihcae ih lok tahngai pae ai, tiah Israel kaminawk boih mah panoek o naah, siangpahrang khaeah; David khaeah taham timaw ka tawnh o moe, Jesse capa khaeah qawktoep han koi timaw ka tawnh o? Aw Israel kaminawk, nangmacae kahni im ah amlaem oh; Aw David, na im hae nang mah toep lai ah, tiah a naa o. To pongah Israel kaminawk loe angmacae im ah amlaem o.
17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.
Toe Judah vangpuinawk thungah kaom Israel kaminawk loe Rehoboam mah ni uk vop.
18 Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.
Rehoboam siangpahrang mah tamut kokhaih bangah zaehoikung Adoram to patoeh, toe anih to Israel kaminawk boih mah thlung hoiah vah o maat. Rehoboam siangpahrang angmah to loe, angmah ih hrang lakok nuiah karangah angthueng moe, Jerusalem vangpui ah cawnh.
19 Така Израил въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.
To pongah Israel kaminawk loe, David imthung takoh nuiah vaihni ni khoek to misa ah oh o.
20 А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар пред целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.
Jeroboam amlaem let boeh, tiah Israel kaminawk boih mah thaih o naah, rangpui amkhuenghaih ahmuen ah anih to kawk o moe, Israel kaminawk boih ukkung siangpahrang ah suek o; Judah acaeng khue ai ah loe, David ih imthung takoh hnukbang kami midoeh om ai.
21 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.
Rehoboam Jerusalem vangpui ah phak naah, Israel kaminawk loe misa to tuk moe, prae to Solomon capa Rehoboam ban thungah phaksak let hanah, Judah imthung takoh kaminawk hoi Benjamin imthung takoh kaminawk boih ahmuen maeto ah amkhuengsak; a qoih ih misatuh thaih kami sang cumvaito pacoeng, sang quitazetto oh o.
22 Но Божието слово дойде към Божия човек Самаия, и рече:
Toe Sithaw ih kami Shemaiah khaeah Sithaw ih lok hae tiah angzoh,
23 Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:
Solomon capa, Judah siangpahrang khaeah, Judah hoi Benjamin imthung takohnawk boih, kanghmat kaminawk boih khaeah,
24 Така казва Господ: Не излизайте нито се бийте против братята си израилтяните, върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.
Angraeng mah hae tiah thuih; Nam nawkamya Israel kaminawk tuk hanah caeh o tahang hmah; kami boih angmah im ah amlaem o nasoe; kaimah ni hae hmuennawk hae ka sak, tiah thui pae oh, tiah a naa. To pongah nihcae mah Angraeng ih lok to tahngaih o moe, Angraeng mah thuih ih lok baktih toengah, angmacae im ah amlaem o let.
25 Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се зесели в него; после излезе от там та съгради Фануил.
To pacoengah Jeroboam mah Ephraim mae nuiah, Shekem vangpui to sak moe, to vangpui thungah oh; to vangpui hoiah caeh moe, Penuel vangpui to a sak.
26 А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;
Jeroboam mah siangpahrang ukhaih prae loe David imthung takoh khaeah paek let tih boeh;
27 защото, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.
hae kaminawk mah angbawnhaih paek hanah, Angraeng ih im ohhaih Jerusalem ah caeh o nahaeloe, hae kaminawk loe angmacae ih angraeng, Judah siangpahrang, Rehoboam khaeah amlaem o let tih; kai hae na hum o ueloe, Rehoboam siangpahrang khaeah amlaem o let tih, tiah palung thungah a poek.
28 Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на людете: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;
To pongah kaminawk khaeah lokdueng pacoengah, Siangpahrang mah sui hoiah maitaw caa krang hnetto a sak; to pacoengah anih mah kaminawk khaeah, Jerusalem vangpui ah na caeh o haih pop parai boeh; Aw Israel kaminawk, Izip prae thung hoiah nangcae zaehoikung sithaw hnik loe, hae ah oh hoi boeh, tiah a naa.
29 И единия идол постави и във Ветил, а другия постави в Дан.
Maeto loe Bethel ah suek moe, kalah maeto loe Dan ah a suek.
30 А това нещо беше грях; защото людете, за да се кланят пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.
Hae tiah a sak ih hmuen loe zae haih ah oh; kaminawk loe to ah kaom sithaw to bok hanah, Dan karoek to caeh o.
31 Царят направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.
Jeroboam loe hmuensang ah bokhaih imnawk to sak moe, Levi acaeng na ai, kahnaem koek kami rumram to qaima ah a suek.
32 Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.
Judah prae ah sak o ih poih baktih toengah, khrah tazetto haih ni hatlaipangato naah, hmaicam pongah angbawnhaih to a sak. Bethel ah doeh to tiah sak ih maitaw caa krang khaeah angbawnhaih to a sak; hmuensang ah toksak hanah tokpaek ih qaimanawk to, Bethel ah a suek.
33 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.
A poekhaih baktiah a qoih ih khrah tazetto haih ni hatlaipangato naah, Bethel ah a sak ih hmaicam pongah, angbawnhaih to sak; to tiah Israelnawk hanah poih to a sak pae pacoengah, hmaicam nuiah angbawnhaih to sak moe, hmuihoih doeh a thlaek.
