3 Царе 11

1 А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,

But king Solomon loved many foreign women, including the daughter of Pharaoh, and women of Moab, and of Ammon, and of Idumea, and of Sidon, and of the Hittites.

2 от народите за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

These were of the nations about whom the Lord said to the sons of Israel: “You shall not enter to them, and none of them shall enter to anyone of yours. For they will most certainly turn aside your hearts, so that you follow their gods.” And yet, to these Solomon was joined with a greatly enflamed love.

3 Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.

And for him, there were seven hundred wives, as if they were queens, and three hundred concubines. And the women turned aside his heart.

4 Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

And when now he was old, his heart was perverted by the women, so that he followed strange gods. And his heart was not perfect with the Lord his God, as was the heart of his father David.

5 Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома, мерзостта на амонците.

For Solomon worshipped Ashtoreth, the goddess of the Sidonians, and Milcom, the idol of the Ammonites.

6 Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.

And Solomon did what was not pleasing in the sight of the Lord. And he did not continue to follow the Lord, as his father David did.

7 В това време Соломон издигна високо място на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.

Then Solomon built a shrine for Chemosh, the idol of Moab, on the mount that is opposite Jerusalem, and for Milcom, the idol of the sons of Ammon.

8 Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

And he acted in this manner for all his foreign wives, who were burning incense and immolating to their gods.

9 Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

And so, the Lord became angry with Solomon, because his mind had been turned away from the Lord, the God of Israel, who had appeared to him twice,

10 А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти.

and who had instructed him about this matter, lest he follow strange gods. But he did not observe what the Lord commanded to him.

11 Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми о повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.

And so, the Lord said to Solomon: “Because you have this with you, and because you have not kept my covenant and my precepts, which I commanded to you, I will tear apart your kingdom, and I will give it to your servant.

12 Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти що го откъсна.

Yet truly, I will not do it in your days, for the sake of your father David. From the hand of your son, I will tear it away.

13 Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.

Neither will I take away the whole kingdom. Instead, I will grant one tribe to your son, for the sake of David, my servant, and Jerusalem, which I have chosen.”

14 След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом.

Then the Lord raised up an adversary to Solomon, Hadad of Idumea, from an offspring of the king who was in Idumea.

15 Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом,

For when David was in Idumea, Joab, the leader of the military, had ascended to bury those who had been killed, and he had killed every male in Idumea.

16 (понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом),

And Joab remained in that place for six months, with all of Israel, until he had put to death every male in Idumea.

17 Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете.

Then Hadad fled, he and some men of Idumea from among the servants of his father with him, so that he might enter into Egypt. But Hadad was then a little boy.

18 Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.

And when they had risen up from Midian, they went into Paran, and they took with them some men from Paran. And they went into Egypt, to Pharaoh, the king of Egypt. And he gave him a house, and he appointed food for him, and he assigned land to him.

19 И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса,

And Hadad found great favor before Pharaoh, so much so that he gave to him as wife, the sister of his own wife, queen Tahpenes.

20 И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове.

And the sister of Tahpenes bore to him a son, Genubath. And Tahpenes raised him in the house of Pharaoh. And Genubath was living with Pharaoh and his sons.

21 И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна.

And when Hadad had heard in Egypt that David had slept with his fathers, and that Joab, the leader of the military, had died, he said to Pharaoh, “Release me, so that I may go to my own land.”

22 А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.

And Pharaoh said to him, “But what is lacking to you with me, so that you would seek to go to your own land?” But he responded: “Nothing. Yet I beg you that you may release me.”

23 Бог му подигна и друг противник, Резона Елиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададзера, софския цар.

Also, God raised up against him an adversary, Rezon, the son of Eliada, who had fled from his lord, Hadad-Ezer, the king of Zobah.

24 И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази совците; и те отидоха в Дамаск та се зеселиха там, и царуваха в Дамаск.

And he gathered together men against him. And when David put those of Zobah to death, he became a leader of robbers. And they went away to Damascus, and they lived there. And they appointed him to be king of Damascus.

25 Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които направи Адад, Резон досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.

And he was an adversary to Israel during all the days of Solomon. And such is the evil of Hadad and of his hatred against Israel. And he reigned in Syria.

26 Също и Еревоам Наватовия син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.

Also, there was Jeroboam, the son of Nebat, an Ephraimite from Zeredah, a servant of Solomon, whose mother was named Zeruah, a widowed woman. He lifted up his hand against the king.

27 А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,

And this is the reason for his rebellion against him: that Solomon built up Millo, and that he filled in a deep hole in the city of David, his father.

28 тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе там; и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа наложена върху Иосифовия дом.

Now Jeroboam was a valiant and powerful man. And perceiving the young man to be ingenious and industrious, Solomon appointed him as first ruler over the tributes of the entire house of Joseph.

29 А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.

And it happened, in that time, that Jeroboam departed from Jerusalem. And the prophet Ahijah, the Shilonite, wearing a new cloak, found him on the way. And the two were alone in the field.

30 И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.

And taking his new cloak, with which he was covered, Ahijah tore it into twelve parts.

31 И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;

And he said to Jeroboam: “Take ten pieces for yourself. For thus says the Lord, the God of Israel: ‘Behold, I will tear the kingdom from the hand of Solomon, and I will give to you ten tribes.

32 (ще остане, обаче, нему едни племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);

Yet one tribe shall remain with him, for the sake of my servant, David, as well as Jerusalem, the city which I have chosen out of all the tribes of Israel.

33 защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и да пазят повеленията Ми, и съдбите Ми, както правеше баща му Давид.

For he has abandoned me, and he has adored Ashtoreth, the goddess of the Sidonians, and Chemosh, the god of Moab, and Milcom, the god of the sons of Ammon. And he has not walked in my ways, so that he would do justice before me, and so that he would carry out my precepts and judgments, as his father David did.

34 Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел през всичките дни на живота ме, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.

But I will not take the entire kingdom from his hand. Instead, I will establish him as the ruler during all the days of his life, for the sake of my servant David, whom I chose, who kept my commandments and my precepts.

35 Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, сиреч, десет племена;

But I will take away the kingdom from the hand of his son, and I will give to you ten tribes.

36 А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.

Then, to his son, I will give one tribe, so that there may remain a lamp for my servant David before me, for all days, in Jerusalem, the city which I have chosen, so that my name would be there.

37 А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.

And I will take you up, and you shall reign over all that your soul desires. And you shall be king over Israel.

38 И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш всичко, което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля.

Therefore, if you will listen to all that I will command you, and if you will walk in my ways, and do what is right in my sight, keeping my commandments and my precepts, just as my servant David did, then I will be with you, and I will build for you a faithful house, in the way that I built a house for David, and I will deliver Israel to you.

39 И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги.

And I will afflict the offspring of David over this, but truly not for all days.’”

40 Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.

Therefore, Solomon wanted to kill Jeroboam. But he rose up and fled away to Egypt, to Shishak, the king of Egypt. And he was in Egypt until the death of Solomon.

41 А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?

Now the rest of the words of Solomon, and all that he did, and his wisdom: behold, these are all written in the book of the words of the days of Solomon.

42 А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.

And the days that Solomon reigned in Jerusalem, over all of Israel, were forty years.

43 Така Соломон заспа с бащите си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.

And Solomon slept with his fathers, and he was buried in the city of David, his father. And Rehoboam, his son, reigned in his place.