3 Царе 11

1 А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,

Now king Solomon loved many foreign women, together with the daughter of Pharaoh, women of the Moabites, Ammonites, Edomites, Sidonians, and Hittites,

2 от народите за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

of the nations concerning which Jehovah said to the sons of Israel, Ye shall not go among them, neither shall they come among you, for surely they will turn away your heart after their gods. Solomon clave to these in love.

3 Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.

And he had seven hundred wives, princesses, and three hundred concubines. And his wives turned away his heart.

4 Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

For it came to pass, when Solomon was old, that his wives turned away his heart after other gods. And his heart was not perfect with Jehovah his God as was the heart of David his father.

5 Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома, мерзостта на амонците.

For Solomon went after Ashtoreth the goddess of the Sidonians, and after Milcom the abomination of the Ammonites.

6 Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.

And Solomon did that which was evil in the sight of Jehovah, and went not fully after Jehovah as did David his father.

7 В това време Соломон издигна високо място на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.

Then Solomon built a high place for Chemosh the abomination of Moab on the mount that is before Jerusalem, and for Molech the abomination of the sons of Ammon.

8 Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

And so he did for all his foreign wives, who burnt incense and sacrificed to their gods.

9 Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

And Jehovah was angry with Solomon because his heart was turned away from Jehovah, the God of Israel, who had appeared to him twice,

10 А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти.

and had commanded him concerning this thing, that he should not go after other gods. But he did not keep that which Jehovah commanded.

11 Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми о повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.

Therefore Jehovah said to Solomon, Forasmuch as this is done by thee, and thou have not kept my covenant and my statutes, which I have commanded thee, I will surely rend the kingdom from thee, and will give it to thy servant.

12 Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти що го откъсна.

Notwithstanding I will not do it in thy days, for David thy father's sake, but I will rend it out of the hand of thy son.

13 Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.

However I will not rend away all the kingdom, but I will give one tribe to thy son, for David my servant's sake, and for Jerusalem's sake which I have chosen.

14 След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом.

And Jehovah raised up an adversary to Solomon, Hadad the Edomite. He was of the king's seed in Edom.

15 Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом,

For it came to pass, when David was in Edom, and Joab the captain of the army was gone up to bury the slain, and had smitten every male in Edom

16 (понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом),

(for Joab and all Israel remained there six months until he had cut off every male in Edom),

17 Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете.

that Hadad fled, he and certain Edomites of his father's servants with him, to go into Egypt, Hadad being yet a little child.

18 Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.

And they arose out of Midian, and came to Paran. And they took men with them out of Paran, and they came to Egypt, to Pharaoh king of Egypt, who gave him a house, and appointed him provisions, and gave him land.

19 И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса,

And Hadad found great favor in the sight of Pharaoh, so that he gave him to wife the sister of his own wife, the sister of Tahpenes the queen.

20 И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове.

And the sister of Tahpenes bore him Genubath his son, whom Tahpenes weaned in Pharaoh's house. And Genubath was in Pharaoh's house among the sons of Pharaoh.

21 И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна.

And when Hadad heard in Egypt that David slept with his fathers, and that Joab the captain of the army was dead, Hadad said to Pharaoh, Let me depart that I may go to my own country.

22 А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.

Then Pharaoh said to him, But what have thou lacked with me, that, behold, thou seek to go to thine own country? And he answered, Nothing, however only let me depart.

23 Бог му подигна и друг противник, Резона Елиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададзера, софския цар.

And God raised up another adversary to him, Rezon the son of Eliada, who had fled from his lord Hadadezer king of Zobah.

24 И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази совците; и те отидоха в Дамаск та се зеселиха там, и царуваха в Дамаск.

And he gathered men to him, and became captain over a troop when David killed them of Zobah. And they went to Damascus, and dwelt therein, and reigned in Damascus.

25 Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които направи Адад, Резон досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.

And he was an adversary to Israel all the days of Solomon, besides the mischief that Hadad did. And he abhorred Israel, and reigned over Syria.

26 Също и Еревоам Наватовия син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.

And Jeroboam the son of Nebat, an Ephraimite of Zeredah, a servant of Solomon whose mother's name was Zeruah, a widow, he also lifted up his hand against the king.

27 А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,

And this was the reason why he lifted up his hand against the king: Solomon built Millo, and repaired the breach of the city of David his father.

28 тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе там; и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа наложена върху Иосифовия дом.

And the man Jeroboam was a mighty man of valor. And Solomon saw the young man that he was industrious, and he gave him charge over all the labor of the house of Joseph.

29 А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.

And it came to pass at that time, when Jeroboam went out of Jerusalem, that the prophet Ahijah the Shilonite found him in the way. Now Ahijah had clad himself with a new garment, and the two were alone in the field.

30 И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.

And Ahijah laid hold of the new garment that was on him, and tore it in twelve pieces.

31 И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;

And he said to Jeroboam, Take thee ten pieces, for thus says Jehovah, the God of Israel, Behold, I will rend the kingdom out of the hand of Solomon, and will give ten tribes to thee

32 (ще остане, обаче, нему едни племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);

(but he shall have one tribe, for my servant David's sake and for Jerusalem's sake, the city which I have chosen out of all the tribes of Israel),

33 защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и да пазят повеленията Ми, и съдбите Ми, както правеше баща му Давид.

because that they have forsaken me, and have worshiped Ashtoreth the goddess of the Sidonians, Chemosh the god of Moab, and Milcom the god of the sons of Ammon. And they have not walked in my ways, to do that which is right in my eyes, and to keep my statutes and my ordinances as David his father did.

34 Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел през всичките дни на живота ме, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.

However I will not take the whole kingdom out of his hand, but I will make him prince all the days of his life, for David my servant's sake whom I chose, who kept my commandments and my statutes.

35 Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, сиреч, десет племена;

But I will take the kingdom out of his son's hand, and will give it to thee, even ten tribes.

36 А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.

And I will give one tribe to his son, that David my servant may have a lamp always before me in Jerusalem, the city which I have chosen for me to put my name there.

37 А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.

And I will take thee, and thou shall reign according to all that thy soul desires, and shall be king over Israel.

38 И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш всичко, което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля.

And it shall be, if thou will hearken to all that I command thee, and will walk in my ways, and do that which is right in my eyes, to keep my statutes and my commandments, as David my servant did. That I will be with thee, and will build thee a sure house as I built for David, and will give Israel to thee.

39 И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги.

And for this I will afflict the seed of David, but not forever.

40 Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.

Solomon therefore sought to kill Jeroboam. But Jeroboam arose, and fled into Egypt, to Shishak king of Egypt, and was in Egypt until the death of Solomon.

41 А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?

Now the rest of the acts of Solomon, and all that he did, and his wisdom, are they not written in the book of the acts of Solomon?

42 А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.

And the time that Solomon reigned in Jerusalem over all Israel was forty years.

43 Така Соломон заспа с бащите си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.

And Solomon slept with his fathers, and was buried in the city of David his father. And Rehoboam his son reigned in his stead.