3 Царе 10
1 И Савската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господното име, дойде да го опита с мъчни за нея въпроси.
Siba sogega uda hina bagade da Soloumane ea gasa bagade hou nababeba: le, e da Yelusaleme moilai bai bagadega ema gasa bagadewane adoba: musa: misi.
2 Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.
E da ea fidisu dunu amola uda bagohame oule misi. Amola ga: mele amo da: iya da hedama: ne fodole nasu amola nina: hamomusa: noga: idafa igi amola gouli bagadedafa, amo e da oule misi. E da Soloumanema gousa: beba: le, e da ea asigi dawa: su defele, Soloumanema bagadewane adole ba: i.
3 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което на можа да й обясни.
E da amo adole ba: su huluane defele bu adole i. Adole ba: su afaidafa e bu adole imunu hamedei da hamedafa galu.
4 А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата който бе построил,
Siba sogega uda hina bagade da Soloumane ea bagade dawa: su nabi. E da hina bagade diasu ea gagui liligi, amo ba: i dagoi.
5 ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.
E da ha: i manu amo hina bagade diasu ea esalebe dunu ilia da nasu amola Soloumane ea eagene ouligisu dunu ilia diasu amola ea hawa: hamosu dunu ilia hamobe amola ilia afaididi salasu abula amola hawa: hamosu dunu amo da ea lolo nabe ganodini e fidi amola gobele salasu hou e da Debolo Diasuga hamoi, amo huluane ba: beba: le, Siba uda hina da baligili fofogadigi.
6 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.
E da hina bagade Soloumanema amane sia: i, “Na sogega esaloba, na da dia hou amola bagade dawa: su hou nabi dagoi. Na da wali ba: sa-amo huluane da dafawanedafa.
7 Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти о благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.
Be amo na da dafawaneyale hame dawa: beba: le, na da nisu amo ba: musa: , guiguda: misunusa: dawa: i. Be dia hou la: idi fonobahadi fawane na da nabi. Dia bagade dawa: su amola gaguiwane hou da nama adoi amo bagade baligisa.
8 Честити мажете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.
Dia uda ilia da hahawane bagade esala. Amola dia hawa: hamosu dunu da eso huluane dili esalebeba: le amola dia sia: nabalebeba: le, ilia amola da hahawane bagade.
9 Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.
Dia Hina Godema nodoma! E da Dima hahawane bagade hou amo olelema: ne, di Isala: ili fi amo ouligima: ne ilegei. E da Isala: ili fi ilima eso huluane mae fisili asigimuba: le, e da di Ea sema noga: le ouligima: ne amola Isala: ili molole ouligima: ne, ilegei dagoi.”
10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.
Siba sogega uda hina bagade da hina bagade Soloumanema iasu liligi e da gaguli misi, amo ema i. Amo da gouli defei ‘dane’ biyaduyale gadenei amola hedama: ne fodole nasu amola nina: hamosu noga: idafa igi bagohame. Hedama: ne fodole nasu amo e da ema i da, eno dunu musa: ema iasu amo bagadewane baligi.
11 Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.
(Haila: me ea dusagai gilisi da Oufe sogega gouli bagade gaguli misi. Amola ilia da amoga ‘yunibe’ ifa amola nina: hamosu igi bagohamedafa gaguli misi.
12 А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждали до днес.
Soloumane da amo ‘yunibe’ ifa bouma: ne fele salasu Debolo diasu ganodini hahamoi. Amola amoga e da sani baidama amola ‘laia’ amo gesami hea: su dunu fidima: ne hahamoi. Amo ‘yunibe’ ifa da noga: idafa. Dunu da musa: agoai liligi Isala: ili amoga hame gaguli misi. Amola fa: no, agoai liligi da Isala: ili sogega hamedafa ba: i.)
13 И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.
Hina bagade Soloumane da Siba soge uda hina bagade ema ea adole ba: i liligi huluane ema i. Amola ea hou da sofe misi dunu huluane ilima bagade udigili hahawane iasu ianu. Amo huluane defele e da Siba hina bagade udama i. Amalalu, uda hina bagade amola ea hawa: hamosu dunu da Siba sogega buhagi.
14 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,
Ode huluane hina bagade Soloumane da gouli defei 20 ‘dane’ gadenene lasu.
15 освен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.
Amola e da bidi lasu ouligisu dunugili su (‘da: gisi’) lai. E da bidi lasu hou hamobeba: le eno baligili gale lai. Amola e da Ala: ibia hina bagade ilima su lai, amola Isala: ili gilisisu soge bai ouligisu dunuma su lai.
16 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит:
Soloumane da sia: beba: le, ilia da da: igene ga: su bagade 200 agoane hahamoi. Amo afae afaega ilia da gouli defei 6 gilougala: me agoane amoga dedebole legele gagai.
17 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.
Amolawane, e da da: igene ga: su fonobahadi 300 agoane hamone, ilima gouli defei 2 gilougala: me gadenene, amoga dedebole legele gagai. Ea sia: beba: le, ilia da amo da: igene ga: su huluane Lebanone Iwila Sesei amo ganodini sali.
18 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.
Amolawane, ea hamoma: ne sia: beba: le, ilia da fisu bagadedafa hamoi. Amo fisu la: ididili da ‘aifoli’ amoga dedeboi amola eno la: idi da gouli noga: idafa amoga dedeboi.
19 Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.
20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.
Amo fisu da: iya heda: su fofa: gui da gafeyale ba: i. Fa: gu afae afae amo ea bidiga huluane da laione wa: me agoaila dedenesisi ba: i. Amo gilisili da laione agoaila fagoyale galu ba: i. Fisi baligiadili da bulamagau gawali ea dialuma agoaila dedenesisi ba: i. Amola fisu ea lobo ligisisu aduna la: idi gadili da laione agoaila dedenesisi ba: i. Fisu amo agoai da fifi asi gala huluane amo ganodini afae hamedafa ba: i.
21 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновото време.
Soloumane ea hano nasu faigelei huluane da gouligamusu hahamoi. Amola gobele nasu liligi amola gasa: le nasu liligi huluane Lebanone Iwila Sesei amo ganodini dialu da gouligamusu hahamoi. Liligi afae da silifaga hame hahamoi. Bai Soloumane ea esalebe eso amoga, ilia da silifa bagade hame hanai galu.
22 Защото царят имаше на морето кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
Soloumane da dusagane gagai gilisisu amo da gilisili Haila: me ea dusagane gagai gilisisu, hano wayabo bagade ahoanu. Ode udiana gidigili, ea dusagane gagai gilisisu da gouli, silifa, ‘aifoli’ amola ‘magi’ ohe gaguiwane, ema buhagisu.
23 Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.
Hina bagade Soloumane ea bagade dawa: su hou amola bagade gagui hou da osobo bagadega hina bagade huluane ilia hou baligi dagoi ba: i.
24 И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.
Amola fifi asi gala huluane da bagade dawa: su amo Gode da ema i, amo nabimusa: , ema misunu hanai galu.
25 И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.
Ode huluane mae fisili, ilia da e ba: la momafulalu, bidi gagulimusu masu. Ilia da silifa, gouli, abula, gegesu liligi, hedama: ne fodole nasu, hosi amola ‘miule’ amo gagaguli mafia: su.
26 Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.
Soloumane da gegemusa: gini, sa: liode 1,400 agoane amola dadi gagui dunu fila heda: ma: ne hosi 12,000 agoane gagadoi. Mogili e da Yelusaleme moilai bai bagadega dialoma: ne yolesi. Amola mogili e da moilai oda enoienoi amoga dialoma: ne yolesisi.
27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.
Soloumane ea ouligibi ganodini, silifa da Yelusaleme moilai bai bagade ganodini bagadewane dialebeba: le, udigili gele agoai diafulubi ba: i. Amola dolo ifa da gilisidafaba: le, ‘sigamo’ udigili ifa Yuda agolo sogega lelefulubi ilia idi defele agoai ba: i.
28 И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена.
Hina bagade ea bidi lasu ouligisu dunu da Musa: li amola Silisia soge amoga hosi bidi lale, Isala: ili sogega oule misi.
29 А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше в Ерусалим за шестстотин сребърни сикли и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия търговци.
Amola ilia da ‘sa: liode’ amo Idibidi sogega bidi lai. Ilia da Hidaide amola Silia hina bagade ilima hosi amola ‘sa: liode’ bidiga lama: ne legei. Bidi lasu defei da ‘sa: liode’ afae silifa fofaga: i 600 agoane amola hosi afae da silifa fofaga: i 150 agoane.
