1 Коринтяни 9
1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
Am I not an apostle? am I not free? have I not seen Jesus Christ our Lord? are ye not my work in the Lord?
2 На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.
If I am not an apostle to others, yet doubtless I am to you: for ye are the seal of my apostleship in the Lord.
3 Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми;
My answer to them that examine me is this,
4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквата?
Have we not power to eat and to drink?
5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?
Have we not power to lead about a sister, a wife, as well as other apostles, and [as] the brethren of the Lord, and Cephas?
6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?
Or I only and Barnabas, have we not power to forbear working?
7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
Who goeth a warfare at any time at his own charges? who planteth a vineyard, and eateth not of its fruit? or who feedeth a flock, and eateth not of the milk of the flock?
8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
Do I say these things as a man? or saith not the law the same also?
9 Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,
For it is written in the law of Moses, Thou shalt not muzzle the mouth of the ox that treadeth out the corn. Doth God take care for oxen?
10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.
Or saith he [this] altogether for our sakes? for our sakes, no doubt, [this] is written: that he that ploweth should plow in hope; and that he that thresheth in hope should be partaker of his hope.
11 Ако ние сме посяли у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
If we have sown to you spiritual things, [is it] a great thing if we shall reap your carnal things?
12 Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
If others are partakers of [this] power over you, [are] not we rather? Nevertheless we have not used this power; but suffer all things, lest we should hinder the gospel of Christ.
13 Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?
Do ye not know that they who minister about holy things live [from the things] of the temple, and they who wait at the altar are partakers with the altar?
14 Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
Even so hath the Lord ordained that they who preach the gospel should live by the gospel.
15 Но аз не съм използувал ни една от тия наретби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
But I have used none of these things: neither have I written these things, that it should be so done to me: for [it were] better for me to die, than that any man should make my glorying void.
16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.
For though I preach the gospel, I have nothing to boast of: for necessity is laid upon me; and woe is to me, if I preach not the gospel!
17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:
For if I do this thing willingly, I have a reward: but if against my will, a dispensation [of the gospel] is committed to me.
18 И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да напрявя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.
What is my reward then? [Verily] that, when I preach the gospel, I may make the gospel of Christ without charge, that I may not abuse my power in the gospel.
19 Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.
For though I am free from all [men], yet I have made myself servant to all, that I might gain the more.
20 На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.
And to the Jews I became as a Jew, that I might gain the Jews; to them that are under the law, as under the law, that I might gain them that are under the law;
21 На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.
To them that are without law, as without law, (being not without law to God, but under the law to Christ, ) that I might gain them that are without law.
22 На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.
To the weak I became as weak, that I might gain the weak: I have become all things to all [men], that I might by all means save some.
23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.
And this I do for the gospel's sake, that I may be partaker of it with [you].
24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.
Know ye not, that they who run in a race, all run, but one receiveth the prize? So run, that ye may obtain.
25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.
And every man that striveth for the mastery is temperate in all things. Now they [do it] to obtain a corruptible crown; but we an incorruptible.
26 И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;
I therefore so run, not as uncertainly; so I fight, not as one that beateth the air:
27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.
But I keep under my body, and bring [it] into subjection: lest by any means when I have preached to others, I myself should be a cast-away.
