1 Коринтяни 9
1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
Am I not free? am I not an apostle? have I not seen the Lord Jesus? are you not my work in the Lord?
2 На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.
If I am not an apostle to others, but I am to you at least: for you are the seal of my apostleship in the Lord.
3 Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми;
My defence to those calling me in question is this.
4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквата?
Have we not a right to eat and drink?
5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?
Have we not a right to lead about a sister as a wife, as the other apostles also, and the brothers of the Lord, and Cephas?
6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?
Have I and Barnabas alone not the right to forbear working?
7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
Whoever goes to war at his own charges? who plants a vineyard, and does not eat the fruit of it? or who shepherdizes a flock, and does not eat of the milk of the flock?
8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
Whether do I speak these things according to a man? or does not the law indeed say these things?
9 Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,
For in the law of Moses it has been written, Thou shalt not muzzle the ox that plows. Is there a care to God for oxen,
10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.
or does he speak it altogether on account of us? For it was written on account of us, That the one plowing ought to plow in hope, and the one threshing in hope of partaking.
11 Ако ние сме посяли у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
If we have sown unto you spiritual things, is it a great thing if we shall reap your carnal things?
12 Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
If others partake of your bounty, shall not we the more? But we have not used this privilege, but we bear all things, in order that we may not give a hindrance to the gospel of Christ.
13 Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?
Do you not know that those working in the sacrifices eat those things of the temple; and those serving the altar partake of the altar?
14 Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
So also the Lord has commanded those preaching the gospel to live of the gospel.
15 Но аз не съм използувал ни една от тия наретби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
But I have used none of these things. But I have not written these things that it may be so in me: for it is good for me rather to die than that any one shall make void my boasting.
16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.
For if I preach the gospel, there is no boasting to me; for necessity is laid upon me; for woe is unto me, if I may not preach the gospel.
17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:
For if I do this willingly, I have a reward: but if unwillingly, I have been intrusted with a dispensation.
18 И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да напрявя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.
Then what is my reward? that preaching the gospel, I may render the gospel free from charge, in order that I may not use my right in the gospel.
19 Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.
For being free from all, I rendered myself servant to all, that I may gain the more.
20 На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.
And to the Jews I became as a Jew, that I may gain the Jews; to those under the law, as under the law, not myself being under law, that I may gain those under the law;
21 На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.
to those without law, I became as without law, not being without the law of God, but under the law of Christ, that I may gain those without law.
22 На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.
To the weak I became as weak, that I may gain the weak. I became all things to all men, that I may indeed save some.
23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.
But I do all these things for the sake of the gospel, that I may be its fellow-partaker.
24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.
Do you not know that those running in the stadium, indeed all run, and one receives the prize? So run, that you may receive it.
25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.
But every one contesting is abstinent in all things, they indeed also that they may receive a corruptible crown, but we an incorruptible.
26 И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;
I therefore so run, not as uncertainly, do I thus fight not as beating the air:
27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.
but I keep my body under, and enslave it, lest having preached the gospel to others, I myself may become disapproved.
