1 Коринтяни 4
1 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
So let a man think of us as Christ’s servants and stewards of God’s mysteries.
2 При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.
Here, moreover, it is required of stewards that they be found faithful.
3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.
But with me it is a very small thing that I should be judged by you, or by a human court. Yes, I don’t even judge my own self.
4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
For I know nothing against myself. Yet I am not justified by this, but he who judges me is the Lord.
5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.
Therefore judge nothing before the time, until the Lord comes, who will both bring to light the hidden things of darkness and reveal the counsels of the hearts. Then each man will get his praise from God.
6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
Now these things, brothers, I have in a figure transferred to myself and Apollos for your sakes, that in us you might learn not to think beyond the things which are written, that none of you be puffed up against one another.
7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
For who makes you different? And what do you have that you didn’t receive? But if you did receive it, why do you boast as if you had not received it?
8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
You are already filled. You have already become rich. You have come to reign without us. Yes, and I wish that you did reign, that we also might reign with you!
9 защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
For I think that God has displayed us, the apostles, last of all, like men sentenced to death. For we are made a spectacle to the world, both to angels and men.
10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.
We are fools for Christ’s sake, but you are wise in Christ. We are weak, but you are strong. You have honour, but we have dishonour.
11 Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме.
Even to this present hour we hunger, thirst, are naked, are beaten, and have no certain dwelling place.
12 трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;
We toil, working with our own hands. When people curse us, we bless. Being persecuted, we endure.
13 като ни злепоставят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.
Being defamed, we entreat. We are made as the filth of the world, the dirt wiped off by all, even until now.
14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.
I don’t write these things to shame you, but to admonish you as my beloved children.
15 Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.
For though you have ten thousand tutors in Christ, you don’t have many fathers. For in Christ Jesus, I became your father through the Good News.
16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.
I beg you therefore, be imitators of me.
17 По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.
Because of this I have sent Timothy to you, who is my beloved and faithful child in the Lord, who will remind you of my ways which are in Christ, even as I teach everywhere in every assembly.
18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.
Now some are puffed up, as though I were not coming to you.
19 Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.
But I will come to you shortly, if the Lord is willing. And I will know, not the word of those who are puffed up, but the power.
20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.
For God’s Kingdom is not in word, but in power.
21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?
What do you want? Shall I come to you with a rod, or in love and a spirit of gentleness?
