1 Коринтяни 4
1 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
Let a man so account of us, as of the ministers of Christ, and stewards of the mysteries of God.
2 При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.
Moreover it is required in stewards, that a man be found faithful.
3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.
But with me it is a very small thing that I should be judged of you, or of man's judgment: yea, I judge not mine own self.
4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
For I know nothing by myself; yet am I not hereby justified: but he that judges me is the Lord.
5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.
Therefore judge nothing before the time, until the Lord come, who both will bring to light the hidden things of darkness, and will make manifest the counsels of the hearts: and then shall every man have praise of God.
6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
And these things, brethren, I have in a figure transferred to myself and to Apollos for your sakes; that all of you might learn in us not to think of men above that which is written, that no one of you be puffed up for one against another.
7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
For who makes you to differ from another? and what have you that you did not receive? now if you did receive it, why do you glory, as if you had not received it?
8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
Now all of you are full, now all of you are rich, all of you have reigned as kings without us: and I would to God all of you did reign, that we also might reign with you.
9 защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
For I think that God has set forth us the apostles last, as it were appointed to death: for we are made a spectacle unto the world, and to angels, and to men.
10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.
We are fools for Christ's sake, but all of you are wise in Christ; we are weak, but all of you are strong; all of you are honourable, but we are despised.
11 Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме.
Even unto this present hour we both hunger, and thirst, and are naked, and are buffeted, and have no certain dwelling place;
12 трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;
And labour, working with our own hands: being reviled, we bless; being persecuted, we suffer it:
13 като ни злепоставят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.
Being defamed, we implore: we are made as the filth of the world, and are the waste of all things unto this day.
14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.
I write not these things to shame you, but as my beloved sons I warn you.
15 Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.
For though all of you have ten thousand instructors in Christ, yet have all of you not many fathers: for in Christ Jesus I have begotten you through the gospel.
16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.
Wherefore I plead to you, be all of you followers of me.
17 По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.
For this cause have I sent unto you Timotheus, who is my beloved son, and faithful in the Lord, who shall bring you into remembrance of my ways which be in Christ, as I teach every where in every church.
18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.
Now some are puffed up, as though I would not come to you.
19 Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.
But I will come to you shortly, if the Lord will, and will know, not the speech (logos) of them which are puffed up, but the power.
20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.
For the kingdom of God is not in word, (logos) but in power.
21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?
What will all of you? shall I come unto you with a rod, or in love, (agape) and in the spirit (pneuma) of meekness?
