1 Коринтяни 15
1 Още, братя, напомнювам ви благовестието, което ви проповядвах, което приехте, в което стоите,
Звіщаю ж вам, браттє, благовістє, що я благовіствував вам, котре й прийняли ви, і в котрому встояли,
2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил,
котрим і спасаєтесь, коли памятаєте, яким словом я благовіствував вам, хиба що марно увірували.
3 Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;
Бо я передав вам найперш, що й прийняв, що Христос умер за наші гріхи по писанням,
4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;
і що поховано Його, і що встав третього дня по писанням,
5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
і що явив ся Кифі, а опісля дванайцятьом.
6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
Після того явив ся більш пяти сотень братам разом, з котрих більше живуть і досі, инші ж і впокоїлись,
7 че после се яви на Якова, тогава на всички апостоли;
Після того явив ся Якову, а потім усім апостолам.
8 а най-после от всички яви се на мене, като на някой изверг.
На останок же всїх, мов якому недорідку, явивсь і менї.
9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека защото гоних Божията църква,
Я бо останнїй з апостолів, котрий недостоєн зватись апостолом, бо гонив церкву Божу.
10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях,
Благодаттю ж Божою я те, що є; і благодать Його до мене була не марна, а більш усїх їх працював я; не я ж, а благодать Божа, що зо мною.
11 И тъй, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядвахме и те и аз, и вие така сте повярвали.
Чи то ж я, чи то вони, так проповідуємо, і так ви увірували.
12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
Коли ж про Христа проповідуеть ся, що Він з мертвих устав, то як се деякі між вами кажуть, що нема воскресення мертвих?
13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;
Коли ж воскресення мертвих нема, то й Христос не воскрес;
14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра.
коли ж Христос не воскрес, то марна проповідь наша, марна ж і віра ваша.
15 При това, ние се намираме лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не възкресяват;
І ми являємось кривими сьвідками Божими, бо сьвідкували про Бога; що воскресив Христа, котрого не воскресив, - коли мертві не встають.
16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;
Бо коли мертві не встають, то й Христос не встав.
17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяря, вие сте още в греховете си.
А коли Христос не встав, то марна віра ваша: ви ще в гріхах ваших
18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.
Тоді й померші в Христї погибли.
19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
Коли тільки в сьому житті вповаємо на Христа, то окаяннїшї (нещасливійші) ми всіх людей.
20 Но сега Христос е бил възкесен, първият плод на починалите.
Тепер же Христос устав з мертвих; первістком між мертвими став ся.
21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.
Яко ж бо через чоловіка (прийшла) смерть, так через чоловіка й воскресеннє з мертвих.
22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
Як бо в Адамі всі вмирають, так і в Христї всі оживають.
23 Но всеки на своя ред: Христос първия плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови;
Кожен своїм порядком: Первісток Христос, а потім Христові у приході Його.
24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
Тоді (прийде) конець, як передасть царство Богу й Отцеві, як зруйнує всяке старшинуваннє і всяку власть і силу.
25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
Мусить бо Він царювати, доки положить усїх ворогів під ноги Його.
26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,
Останній ворог зруйнуєть ся - смерть.
27 защото Бог "е покорил всичко под нозете Му" А когато ще е казъл, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
Усе бо впокорив під ноги Його. Коли ж рече, що все впокорено, то явно, що окрім Того, хто покорив Йому все.
28 когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще покори Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.
Коли ж упокорить ся Йому все, тодї і сам Син упокорить ся Тому, хто впокорив Йому все, щоб Бог був усе у всьому.
29 Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо и ще се кръщават заради тях?
Ато що робити муть ті, хто хрестить ся ради мертвих, коли зовсім мертві не встають? чого ж і хрестять ся ради мертвих?
30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?
Чого ж і ми небезпечимось всякого часу?
31 Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.
Що-дня вмираю; так (по правді нехай буде) мені ваша похвала, що маю в Христї Ісусї, Господі нашому.
32 Ако, по човешки казано, съм се борил с зверовете в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".
Коли б я чоловічим робом боров ся з зьвірями в ЄФесї, то яка менї користь, коли мертві не встають? Нумо їсти й пити, бо завтра помремо.
33 Не се мамете. "Лошите другари покваряват добрите нрави".
Не обманюйте себе: ледачі бесіди псують добрі звичаї.
34 Отрезнявайте към правдата. и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.
Протверезїть ся праведно та не грішить; бо деякі не знають Бога. На сором вам глаголю.
35 Но някой ще рече; Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?
Та хто-небудь скаже: Як у стануть мертві? і в якому тїлї прийдуть?
36 Безумецо, това което ти сееш, не оживявя, ако не умира.
Безумний! що ти сієш, не оживе, коли не вмре.
37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;
І що сїєш, не тіло будуче сієш, а голе зерно, як лучить ся, пшеничне, або яке инше.
38 но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.
Бог же дає йому тіло, яке схоче, і кожному насїнню своє тіло.
39 Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.
Не кожне тїло таке саме тїло; тільки инше тїло в людей, инше тїло в скотини, инше у риб, инше ж у птаства.
40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, друга на земните.
(Єсть) і тіла небесні й тіла земні, та инша слава небесних, а инша земних.
41 Друг е блясъкът на слънцето, друг на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.
Инша слава сонця, а инша слава місяця, і инша слава зір; зоря бо від зори відрізняєть ся славою.
42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;
Так і воскресеннє мертвих. Сїєть ся у зотлїннє, устає у нетлінню.
43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
Сїєть ся в безчестю, устає в славі; сїєть ся в немочі, устає в силї.
44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.
Сїєть ся тїло душевне, устає тіло духовне; єсть тїло душевне і єсть тїло духовне.
45 Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворещ дух.
Так і написано: Став ся первий чоловік Адам душею живою, а останній Адам духом животворящим.
46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.
Тільки перш не духовне (було), а душевне, духовне ж потім.
47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.
Первий чоловік із землї земний; другий чоловік Господь з неба.
48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.
Який земний, такі й земні; і який небесний, такі й небесні.
49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
І яко ж носили ми образ земного, так носити мем і образ небесного.
50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението.
Се ж глаголю, браттє, що тїло і кров царства Божого наслїдити не може; і зотлїннє незотлїння не наслїдить.
51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
Ось тайну вам глаголю: Всі нї впокоїмось, всі ж перемінимось.
52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
У хвилину, у миг ока, за останньою трубою - бо затрубить, і мертві повстають нетлїнними, і ми попереміняємось.
53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
Треба бо тлінному сьому одягнутись у нетлїннє, і смертному сьому одягнутись у безсмерте.
54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".
Як же тлінне се одягнеть ся в нетлїннє і смертне се одягнеть ся в безсмертє, тоді станеть ся написане слово: Пожерта смерть побідою.
Де в тебе, смерте, жоло? де в тебе, пекло, побіда? (Hadēs g86)
56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
Жоло ж смерти - гріх, а сила гріха - закон.
57 но благодарение Богу, Който ни дава победа чрез нашия Господ Исус Христос.
Богу ж дяка, що дав нам побіду через Господа нашого Ісуса Христа.
58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празден.
Тимже, браттє моє любе, бувайте тверді, стійкі, надто збогачуючисі у дїлї Господньому завсїди, знаючи що праця ваша не марна перед Господем.
