1 Коринтяни 15
1 Още, братя, напомнювам ви благовестието, което ви проповядвах, което приехте, в което стоите,
Moreover, brethren, I make known unto you The joyful message, which I myself announced to you, which also ye received, in which also ye stand;
2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил,
Through which also ye are being saved, —if ye hold fast, with what discourse, I announced the joyful message unto you; unless indeed, in vain, ye believed.
3 Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;
For I delivered unto you, among the first things, what also I received: —how that Christ died for our sins, according to the Scriptures,
4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;
And that he was buried, and that he hath been raised, on the third day, according to the Scriptures, —
5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
And that he appeared unto Cephas, then, to the twelve,
6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
After that, he appeared to above five hundred brethren at once, —of whom, the greater number, remain until even now, but, some, have fallen asleep, —
7 че после се яви на Якова, тогава на всички апостоли;
After that, he appeared unto James, then, unto all the apostles,
8 а най-после от всички яви се на мене, като на някой изверг.
And, last of all, just as if unto the unseasonable birth, he appeared, even unto me;
9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека защото гоних Божията църква,
For, I, am the least of the apostles, who am not worthy to be called an apostle, because I persecuted the assembly of God.
10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях,
But, by favour of God, I am what I am, and, his favour, which was unto me, hath not been made void, —but, much more abundantly than they all, have I toiled, albeit not, I, but the favour of God with me.
11 И тъй, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядвахме и те и аз, и вие така сте повярвали.
Whether therefore, I, or, they, thus do we proclaim, and, thus did ye believe.
12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
Now, if, Christ is proclaimed, that, from among the dead, he hath been raised, how say some, among you—resurrection of the dead, there is none?
13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;
But, if, resurrection of the dead, there is none, not even Christ, hath been raised;
14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра.
And, if Christ, hath not been raised, void, after all, is our proclamation, void also, our faith, —
15 При това, ние се намираме лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не възкресяват;
And we are found, even false-witnesses of God, because we have witnessed respecting God, that he raised the Christ, —whom he did not raise, if, indeed, after all, the dead are not raised!
16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;
For, if the dead are not raised, not even Christ, hath been raised;
17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяря, вие сте още в греховете си.
And, if Christ hath not been raised, to no purpose, is your faith, yet, are ye in your sins!
18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.
Hence also, they who are fallen asleep in Christ, are lost:
19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
If, in this life, in Christ, we have hoped—and that is all, we are, of all men, most to be pitied.
20 Но сега Христос е бил възкесен, първият плод на починалите.
But, now, hath Christ been raised from among the dead, —a firstfruit of them who have fallen asleep;
21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.
For, since indeed, through a man, came death, through a man, also cometh the raising of the dead;
22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
For, just as, in the Adam, all die, so, also, in the Christ, shall all be made alive.
23 Но всеки на своя ред: Христос първия плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови;
But, each, in his own rank: —A firstfruit, Christ, after that, they who are the Christ’s, in his presence,
24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
Afterwards, the end—whensoever he delivereth up the kingdom unto his God and Father, whensoever he shall bring to nought all rule and all authority and power;
25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
For he must needs reign, until he shall put all his enemies under his feet:
26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,
As a last enemy, death, is to be destroyed;
27 защото Бог "е покорил всичко под нозете Му" А когато ще е казъл, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
For—He put, all things, in subjection under his feet. But, whensoever it shall be said—all things are in subjection!—it is evident that it means, —Except him who did put into subjection, unto him, the all things—
28 когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще покори Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.
But whensoever have been put into subjection, unto him, the all things, then, the Son himself, [also] shall be put in subjection unto him who put in subjection, unto him, the all things, —that, God, may be, all things in all.
29 Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо и ще се кръщават заради тях?
Else, what will they do, who are being immersed in behalf of the dead? If, not at all, are the dead to be raised, why are they even being immersed in their behalf?
30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?
Why also are, we, running into peril every hour?
31 Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.
Day by day, am I dying!—Yea! by your own boasting, brethren, which I have in Christ Jesus our Lord.
32 Ако, по човешки казано, съм се борил с зверовете в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".
If, after the manner of men, I have fought with wild-beasts at Ephesus, what, to me, the profit? If the dead are not raised, Let us eat and drink, for, tomorrow, we die.
33 Не се мамете. "Лошите другари покваряват добрите нрави".
Be not deceiving yourselves, —evil communications corrupt gentle manners: —
34 Отрезнявайте към правдата. и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.
Wake up to sobriety, in righteousness, and be not committing sin; for some have, an ignorance of God: for shame, unto you, am I speaking!
35 Но някой ще рече; Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?
But some one will say—How, are the dead raised? and, with what kind of body, do they come?
36 Безумецо, това което ти сееш, не оживявя, ако не умира.
Simple one! What, thou, sowest, is not quickened, except it die;
37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;
And, what thou sowest, not the body that shall come into existence, dost thou sow, but a naked kernel—if it so happen, of wheat, or of any of the rest, —
38 но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.
Howbeit, God, giveth it a body, as he pleased, and, unto each of the seeds, a body of its own.
39 Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.
Not all flesh, is the same flesh; but, one, indeed, is, [the flesh] of men, and, another, the flesh of beasts, and, another, the flesh of birds, and, another, of fishes;
40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, друга на земните.
And there are heavenly bodies, and earthly bodies, —but, of one kind, indeed, is the glory of the heavenly, and, of another kind, is the glory of the earthly; —
41 Друг е блясъкът на слънцето, друг на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.
One, is the glory of a sun, and, another, the glory of a moon, and, another, the glory of stars, —nay! star from star, differeth in glory.
42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;
Thus, also the resurrection of the dead: it is sown in corruption, it is raised in incorruption,
43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
It is sown in dishonour, it is raised in glory, it is sown in weakness, it is raised in power,
44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.
It is sown a body of the soul, it is raised a body of the spirit; if there is a body of the soul, there is also of the spirit: —
45 Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворещ дух.
Thus, also, it is written—The first man, Adam, became, a living soul, the last Adam, a life-giving spirit.
46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.
Howbeit, not first, is the [body] of the spirit, but that, of the soul, —afterwards, that of the spirit.
47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.
The first man, is of the ground, earthy, the second man, is, of heaven:
48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.
As, the man of earth, such, also, the men of earth, and, as, the man of heaven, such, also, the men of heaven;
49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
And, even as we have borne the image of the man of earth, let us also bear the image of the man of heaven.
50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението.
And, this, I say, brethren, —that, flesh and blood, cannot inherit, God’s kingdom. Neither doth, corruption, inherit, incorruption.
51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
Lo! a sacred secret, unto you, do I declare: —we shall not, all, sleep, but we shall, all, be changed, —
52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
In a moment, in the twinkling of an eye, during the last trumpet; for it shall sound, and, the dead, shall be raised, incorruptible, and, we, shall be changed.
53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
For this corruptible must needs clothe itself with incorruptibility, and this mortal, clothe itself, with immortality.
54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".
But, whensoever, this mortal, shall clothe itself with immortality, then, shall be brought to pass the saying that is written—Death hath been swallowed up, victoriously;
Where, O death, is thy victory? Where, O death, is thy sting? (Hadēs g86)
56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
Now, the sting of death, is, sin, and, the power of sin, is, the law; —
57 но благодарение Богу, Който ни дава победа чрез нашия Господ Исус Христос.
But, unto God, be thanks, who is giving unto us the victory, through our Lord Jesus Christ.
58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празден.
So, then, my beloved brethren, —become ye, steadfast, immovable, superabounding in the work of the Lord, at all times; knowing that, your toil, is not in vain in the Lord.
