1 Коринтяни 15
1 Още, братя, напомнювам ви благовестието, което ви проповядвах, което приехте, в което стоите,
Připomínámť pak vám, bratří, evangelium, kteréž jsem zvěstoval vám, kteréž jste i přijali, v němž i stojíte,
2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил,
Skrze kteréž, (jestliže, kterak jsem vám kázal, v paměti máte, ) i spasení béřete, leč byste na darmo uvěřili.
3 Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;
Vydal jsem zajisté vám nejpředněji, což jsem i vzal, že Kristus umřel za hříchy naše podlé písem,
4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;
A že jest pohřben, a že vstal z mrtvých třetího dne podlé písem,
5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
A že vidín jest od Petra, potom od dvanácti.
6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
Potom vidín více než od pěti set bratří spolu, z nichž mnozí ještě živi jsou až dosavad, a někteří zesnuli.
7 че после се яви на Якова, тогава на всички апостоли;
Potom vidín jest od Jakuba, potom ode všech apoštolů.
8 а най-после от всички яви се на мене, като на някой изверг.
Nejposléze pak ze všech, jako nedochůdčeti, ukázal se i mně.
9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека защото гоних Божията църква,
Nebo já jsem nejmenší z apoštolů, kterýž nejsem hoden slouti apoštol, proto že jsem se protivil církvi Boží.
10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях,
Ale milostí Boží jsem to, což jsem, a milost jeho ve mně daremná nebyla, ale hojněji, než oni všickni, pracoval jsem, a však ne já, ale milost Boží mně přítomná.
11 И тъй, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядвахме и те и аз, и вие така сте повярвали.
Protož i já i oni tak kážeme, a tak jste uvěřili.
12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
Poněvadž se pak káže o Kristu, že z mrtvých vstal, kterakž někteří mezi vámi praví, že by nebylo z mrtvých vstání?
13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;
Nebo není-liť z mrtvých vstání, anižť Kristus z mrtvých vstal.
14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра.
A nevstal-liť z mrtvých Kristus, tedyť jest daremné kázaní naše, a daremnáť jest i víra vaše.
15 При това, ние се намираме лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не възкресяват;
A byli bychom nalezeni i křiví svědkové Boží; nebo vydali jsme svědectví o Bohu, že vzkřísil z mrtvých Krista. Kteréhož nevzkřísil, (totiž) jestliže mrtví z mrtvých nevstávají.
16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;
Nebo jestližeť mrtví z mrtvých nevstávají, anižť Kristus vstal.
17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяря, вие сте още в греховете си.
A nevstal-liť z mrtvých Kristus, marná jest víra vaše, ještě jste v svých hříších.
18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.
A takť i ti, kteříž zesnuli v Kristu, zahynuli.
19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
Jestližeť pak v tomto životě toliko naději máme v Kristu, nejbídnější jsme ze všech lidí.
20 Но сега Христос е бил възкесен, първият плод на починалите.
Ale vstalť z mrtvých Kristus, prvotiny těch, kteříž zesnuli.
21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.
Nebo poněvadž skrze člověka smrt, skrze člověka i vzkříšení z mrtvých.
22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
Nebo jakož v Adamovi všickni umírají, tak i skrze Krista všickni obživeni budou.
23 Но всеки на своя ред: Христос първия плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови;
Ale jeden každý v svém pořádku: Prvotiny Kristus, potom ti, kteříž jsou Kristovi, v příští jeho.
24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
Potom bude konec, když vzdá království Bohu a Otci, když vyprázdní všeliké knížatstvo, i všelikou vrchnost i moc.
25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
Neboť musí on kralovati, dokudž nepoloží všech nepřátel pod nohy jeho.
26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,
Nejposlednější pak nepřítel zahlazen bude smrt.
27 защото Бог "е покорил всичко под нозете Му" А когато ще е казъл, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
Nebo všecky věci poddal pod nohy jeho. Když pak praví, že všecky věci poddány jsou, zjevnéť jest, že kromě toho, kterýž jemu poddal všecko.
28 когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще покори Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.
A když poddáno jemu bude všecko, tehdy i sám Syn poddá se tomu, kterýž jemu poddati má všecko, aby byl Bůh všecko ve všech.
29 Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо и ще се кръщават заради тях?
Sic jinak co činí ti, kteříž se křtí za mrtvé? Jestližeť jistotně nevstávají mrtví z mrtvých, i proč se křtí za mrtvé.
30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?
Proč i my nebezpečenství trpíme každé hodiny?
31 Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.
Na každý den umírám, skrze slávu naši, kterouž mám v Kristu Ježíši Pánu našem.
32 Ако, по човешки казано, съм се борил с зверовете в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".
Jestližeť jsem obyčejem jiných lidí bojoval s šelmami v Efezu, co mi to prospěje, nevstanou-liť mrtví? Jezme tedy a píme, nebo zítra zemřeme.
33 Не се мамете. "Лошите другари покваряват добрите нрави".
Nedejte se svoditi. Porušujíť dobré obyčeje zlá rozmlouvání.
34 Отрезнявайте към правдата. и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.
Prociťte k konání spravedlnosti, a nehřešte. Nebo někteří neznají Boha; k zahanbení vašemu mluvím.
35 Но някой ще рече; Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?
Ale řekneť někdo: Kterakž vstanou mrtví? V jakém pak těle přijdou?
36 Безумецо, това което ти сееш, не оживявя, ако не умира.
Ó nemoudrý, to, což ty rozsíváš, nebývá obživeno, leč umře.
37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;
A což rozsíváš, ne to tělo, kteréž potom zroste, rozsíváš, ale holé zrno, jaké se trefí, pšenice neb kteréžkoli jiné.
38 но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.
Bůh pak dává jemu tělo, jakž ráčí, a jednomu každému z těch semen jeho vlastní tělo.
39 Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.
Ne každé tělo jest jednostejné tělo, ale jiné zajisté tělo lidské, jiné pak tělo hovadí, jiné pak rybí, a jiné ptačí.
40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, друга на земните.
A jsou těla nebeská, a jsou těla zemská, ale jináť jest zajisté sláva nebeských, a jiná zemských,
41 Друг е блясъкът на слънцето, друг на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.
Jiná sláva slunce, a jiná sláva měsíce, a jiná sláva hvězd; nebo hvězda od hvězdy dělí se v slávě.
42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;
Takť bude i vzkříšení z mrtvých. Rozsívá se porušitelné, vstane neporušitelné;
43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
Rozsívá se nesličné, vstane slavné; rozsívá se nemocné, vstane mocné;
44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.
Rozsívá se tělo tělesné, vstane tělo duchovní. Jest tělo tělesné, jest i duchovní tělo.
45 Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворещ дух.
Takť i psáno jest: Učiněn jest první člověk Adam v duši živou, ale ten poslední Adam v ducha obživujícího.
46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.
Však ne nejprvé duchovní, ale tělesné, potom duchovní.
47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.
První člověk z země zemský, druhý člověk sám Pán s nebe.
48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.
Jakýž jest ten zemský, takoví jsou i zemští, a jakýž ten nebeský, takovíž budou i nebeští.
49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
A jakož jsme nesli obraz zemského, takť poneseme obraz nebeského.
50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението.
Totoť pak pravím, bratří: Že tělo a krev království Božího dědictví dosáhnouti nemohou, aniž porušitelnost neporušitelnosti dědičně obdrží.
51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
Aj, tajemství vám pravím: Ne všickni zajisté zesneme, ale všickni proměněni budeme, hned pojednou, v okamžení, k zatroubení poslednímu.
52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
Neboť zatroubí, a mrtví vstanou neporušitelní, a my proměněni budeme.
53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
Musí zajisté toto porušitelné tělo obléci neporušitelnost, a smrtelné toto obléci nesmrtelnost.
54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".
A když porušitelné toto obleče neporušitelnost, a smrtelné toto obleče nesmrtelnost, tehdy se naplní řeč, kteráž napsána jest: Pohlcena jest smrt v vítězství.
Kde jest, ó smrti, osten tvůj? Kde jest, ó peklo, vítězství tvé? (Hadēs g86)
56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
Osten pak smrti jestiť hřích, a moc hřícha jest zákon.
57 но благодарение Богу, Който ни дава победа чрез нашия Господ Исус Христос.
Ale Bohu díka, kterýž dal nám vítězství skrze Pána našeho Jezukrista.
58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празден.
Protož, bratří moji milí, stálí buďte a nepohnutelní, rozhojňujíce se v díle Páně vždycky, vědouce, že práce vaše není daremná v Pánu.
