1 Коринтяни 14
1 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
Follow after charity, be zealous for spiritual gifts; but rather that you may prophesy.
2 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.
For he that speaketh in a tongue, speaketh not unto men, but unto God: for no man heareth. Yet by the Spirit he speaketh mysteries.
3 А който пророкува, той говори но човеци за назидание, за уважение и за утеха.
But he that prophesieth, speaketh to men unto edification, and exhortation, and comfort.
4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
He that speaketh in a tongue, edifieth himself: but he that prophesieth, edifieth the church.
5 Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
And I would have you all to speak with tongues, but rather to prophesy. For greater is he that prophesieth, than he that speaketh with tongues: unless perhaps he interpret, that the church may receive edification.
6 Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?
But now, brethren, if I come to you speaking with tongues, what shall I profit you, unless I speak to you either in revelation, or in knowledge, or in prophecy, or in doctrine?
7 Даже и бездушните неща, като свирка и гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
Even things without life that give sound, whether pipe or harp, except they give a distinction of sounds, how shall it be known what is piped or harped?
8 Защото тръбата ако издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?
For if the trumpet give an uncertain sound, who shall prepare himself to the battle?
9 Също така, ако вие не изговаряте с гласа си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.
So likewise you, except you utter by the tongue plain speech, how shall it be known what is said? For you shall be speaking into the air.
10 Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.
There are, for example, so many kinds of tongues in this world; and none is without voice.
11 Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене.
If then I know not the power of the voice, I shall be to him to whom I speak a barbarian; and he that speaketh, a barbarian to me.
12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
So you also, forasmuch as you are zealous of spirits, seek to abound unto the edifying of the church.
13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.
And therefore he that speaketh by a tongue, let him pray that he may interpret.
14 Защото, ако се моли на непознат език, духът ми се моли а умът ми не дава плод.
For if I pray in a tongue, my spirit prayeth, but my understanding is without fruit.
15 Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.
What is it then? I will pray with the spirit, I will pray also with the understanding; I will sing with the spirit, I will sing also with the understanding.
16 Иначе, ако славословиш с духа си как ще рече: Амин, на твоето блгодарение оня, който е в положението на простите, като знае що говориш?
Else if thou shalt bless with the spirit, how shall he that holdeth the place of the unlearned say, Amen, to thy blessing? because he knoweth not what thou sayest.
17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
For thou indeed givest thanks well, but the other is not edified.
18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;
I thank my God I speak with all your tongues.
19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.
But in the church I had rather speak five words with my understanding, that I may instruct others also; than ten thousand words in a tongue.
20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
Brethren, do not become children in sense: but in malice be children, and in sense be perfect.
21 В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.
In the law it is written: In other tongues and other lips I will speak to this people; and neither so will they hear me, saith the Lord.
22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.
Wherefore tongues are for a sign, not to believers, but to unbelievers; but prophecies not to unbelievers, but to believers.
23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влизат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?
If therefore the whole church come together into one place, and all speak with tongues, and there come in unlearned persons or infidels, will they not say that you are mad?
24 Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и се осъжда от всички;
But if all prophesy, and there come in one that believeth not, or an unlearned person, he is convinced of all, he is judged of all.
25 тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповядва, че наистина Бог е между вас.
The secrets of his heart are made manifest; and so, falling down on his face, he will adore God, affirming that God is among you indeed.
26 Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
How is it then, brethren? When you come together, every one of you hath a psalm, hath a doctrine, hath a revelation, hath a tongue, hath an interpretation: let all things be done to edification.
27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.
If any speak with a tongue, let it be by two, or at the most by three, and in course, and let one interpret.
28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.
But if there be no interpreter, let him hold his peace in the church, and speak to himself and to God.
29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.
And let the prophets speak, two or three; and let the rest judge.
30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.
But if any thing be revealed to another sitting, let the first hold his peace.
31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;
For you may all prophesy one by one; that all may learn, and all may be exhorted:
32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.
And the spirits of the prophets are subject to the prophets.
33 Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.
For God is not the God of dissension, but of peace: as also I teach in all the churches of the saints.
34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва законът.
Let women keep silence in the churches: for it is not permitted them to speak, but to be subject, as also the law saith.
35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно жена да говори в църква.
But if they would learn any thing, let them ask their husbands at home. For it is a shame for a woman to speak in the church.
36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
Or did the word of God come out from you? Or came it only unto you?
37 Ако някой мисли, че е пророк или духовеня, нека признае, че това, което ви пиша е заповед от Господа.
If any seem to be a prophet, or spiritual, let him know the things that I write to you, that they are the commandments of the Lord.
38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае.
But if any man know not, he shall not be known.
39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.
Wherefore, brethren, be zealous to prophesy; and forbid not to speak with tongues.
40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.
But let all things be done decently, and according to order.
