1 Коринтяни 13
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
Коли мовами людськими глаголю й ангелськими, любови ж не маю, то став ся я як мідь дзвіняча і бубен гудячий.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
Коли маю пророцтво і знаю всі тайни і все знаннє, і коли маю всю віру, так щоб і гори переставляти, любови ж не маю, то я нїщо.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
І коли роздам увесь маєток мій, і коли тіло моє передам, щоб його спалено, любови ж не маю, то ніякої користи мені (з того).
4 Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
Любов довго терпить, милосердує; любов не завидує; любов не величаєть ся, не надимаєть ся,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
не осоромлює, не шукає свого, не пориваєть ся до гнїву, не думає лихого;
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
не веселить ся неправдою, а веселить ся правдою;
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
все покриває, всьому йме віри, на все вповає, все терпить.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
Любов ніколи не впадає (гине); чи то ж пророцтва, вони впадуть; чи то мови, вони замовкнуть; чи то знаннє, воно зникне.
9 Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;
Бо від части знаємо і від части пророкуємо.
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
Як же прийде звершене, тодї те, що від части, зникне.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
Як був я малоліток, то яко малолїток говорив, яко малолїток розумів, яко малоліток думав; як же став чоловіком, то покинув дитяче.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.
Бачимо бо тепер через дзеркало, в загадці, тоді ж лицем до лиця; тепер пізнаю від части, тоді ж пізнаю, яко ж і я познаний.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Тепер же пробувають віра, надїя, любов, сї троє; більша ж із сих любов.
