1 Коринтяни 13
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
Si yo hablase en lenguas de hombres y de ángeles, y no tuviese caridad, soy hecho como metal que resuena, o platillo que retiñe.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
Y si tuviese el don de profecía, y entendiese todos los misterios, y toda ciencia; y si tuviese toda la fe, de manera que pudiese traspasar las montañas, y no tuviera caridad, nada soy.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
Y si repartiese toda mi hacienda para dar de comer a pobres; y si entregase mi cuerpo para ser quemado, y no tuviere caridad, de nada me sirve.
4 Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
La caridad es sufrida, es benigna: la caridad no tiene envidia: la caridad no es jactanciosa, no es hinchada,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
No se comporta indecorosamente, no busca lo que es suyo, no se irrita, no piensa mal,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
No se huelga en la injusticia, mas huélgase en la verdad:
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Todo lo sufre, todo lo cree, todo lo espera, todo lo soporta.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
La caridad nunca se acaba: aunque las profecías se han de acabar, y cesar las lenguas, y desaparecer la ciencia.
9 Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;
Porque en parte conocemos, y en parte profetizamos.
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
Mas después que venga lo que es lo perfecto, entonces lo que es en parte será abolido.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
Cuando yo era niño, hablaba como niño, pensaba como niño, sabía como niño; mas cuando ya fui hombre hecho, puse a un lado las cosas de niño.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.
Porque ahora vemos por espejo oscuramente; mas entonces, cara a cara. Ahora conozco en parte; mas entonces conoceré como soy conocido.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Y ahora permanece la fe, la esperanza, y la caridad, estas tres; empero la mayor de ellas es la caridad.
