1 Коринтяни 13
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
Se anche parlassi le lingue degli uomini e degli angeli, ma non avessi la carità, sono come un bronzo che risuona o un cembalo che tintinna.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
E se avessi il dono della profezia e conoscessi tutti i misteri e tutta la scienza, e possedessi la pienezza della fede così da trasportare le montagne, ma non avessi la carità, non sono nulla.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
E se anche distribuissi tutte le mie sostanze e dessi il mio corpo per esser bruciato, ma non avessi la carità, niente mi giova.
4 Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
La carità è paziente, è benigna la carità; non è invidiosa la carità, non si vanta, non si gonfia,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
non manca di rispetto, non cerca il suo interesse, non si adira, non tiene conto del male ricevuto,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
non gode dell'ingiustizia, ma si compiace della verità.
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Tutto copre, tutto crede, tutto spera, tutto sopporta.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
La carità non avrà mai fine. Le profezie scompariranno; il dono delle lingue cesserà e la scienza svanirà.
9 Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;
La nostra conoscenza è imperfetta e imperfetta la nostra profezia.
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
Ma quando verrà ciò che è perfetto, quello che è imperfetto scomparirà.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
Quand'ero bambino, parlavo da bambino, pensavo da bambino, ragionavo da bambino. Ma, divenuto uomo, ciò che era da bambino l'ho abbandonato.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.
Ora vediamo come in uno specchio, in maniera confusa; ma allora vedremo a faccia a faccia. Ora conosco in modo imperfetto, ma allora conoscerò perfettamente, come anch'io sono conosciuto.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Queste dunque le tre cose che rimangono: la fede, la speranza e la carità; ma di tutte più grande è la carità!
