1 Коринтяни 13
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
Though I speak with the tongues of men and of angels, and have not love, I am become as sounding brass, or a tinkling cymbal.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
And though I have the gift of prophecy, and understand all mysteries and all knowledge, and though I have all faith, so as to remove mountains, and have not love, I am nothing.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
And though I bestow all my goods to feed the poor, and though I give up my body that I may be burned, and have not love, it profiteth me nothing.
4 Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
Love suffereth long, is kind; love envieth not; love vaunteth not herself, is not puffed up,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
doth not behave herself unseemly, seeketh not her own, is not easily provoked, maketh no account of an injury,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
rejoiceth not at iniquity, but rejoiceth in the truth,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
beareth all things, believeth all things, hopeth all things, endureth all things.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
Love never faileth; but whether there are prophesyings, they will come to an end; whether tongues, they will cease; whether knowledge, it will be done away.
9 Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;
For we know in part, and we prophesy in part;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
but when that which is perfect is come, that which is in part will be done away.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
When I was a child, I spoke as a child, I had the feelings of a child, I thought as a child; since I have become a man, I have put away the things of the child.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.
For now we see in a mirror, obscurely; but then face to face; now I know in part, but then I shall fully know even as I also am fully known.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
And now there abide faith, hope, love, these three; but the greatest of these is love.
