1 Коринтяни 11
1 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.
Follow my example, as I do that of Christ.
2 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.
Now I praise you, brethren, that in all things ye remember me, and hold fast the instructions, as I delivered them to you.
3 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.
But I would have you know, that the head of every man is Christ; and the head of the woman is the man; and the head of Christ is God.
4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.
Every man that prayeth or prophesieth having his head covered, dishonoreth his head.
5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.
But every woman that prayeth or prophesieth with her head uncovered dishonoreth her head; for it is one and the same thing as if her head were shaved.
6 Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.
For if a woman is not veiled, let her also be shorn; but if it be a shame for a woman to be shorn or shaven, let her be veiled.
7 Защото мъжът не трябва да си покрива си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.
For a man indeed ought not to cover his head, since he is the image and glory of God; but the woman is the glory of the man;
8 (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;
for the man is not from the woman, but the woman from the man;
9 понеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).
and the man was not created for the woman, but the woman for the man.
10 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.
For this cause the woman ought to have a sign of authority on her head, because of the angels.
11 (Обаче, нито жената е без мъжа, нита мъжът без жената, в Господа;
But neither is the woman without the man, nor the man without the woman, in the Lord.
12 защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).
For as the woman is from the man, so also is the man by the woman; but all things from God.
13 Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?
Judge in your own selves; is it comely that a woman pray to God uncovered?
14 Не учи ли и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,
Doth not even nature itself teach you, that if a man have long hair, it is a shame to him,
15 но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?
but that if a woman have long hair, it is a glory to her? for her hair is given for a covering.
16 Но, ако някой мисли да се препира за това,
But if any one seemeth to be contentious, we have no such custom, nor the churches of God.
17 А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.
But I give you this charge, not praising you, because ye come together not for the better, but for the worse.
18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
For in the first place, when ye come together in assembly of the church, I hear that there are divisions among you; and I partly believe it;
19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са удобрените помежду ви);
for there must be also parties among you, that they who are approved may also become manifest among you.
20 прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
When ye come together then in the same place, there is no eating of the Lord's supper.
21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.
For, when ye eat, every one taketh before any distribution his own supper, and one is hungry, and another is drunken.
22 Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалявам.
What! have ye not houses to eat and to drink in? Or despise ye the church of God, and shame those who have nothing? What am I to say to you? Shall I praise you? In this I do not praise you.
23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
For I received of the Lord, what I also delivered to you, that the Lord Jesus, the same night in which he was betrayed, took a loaf,
24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето Тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоменание.
and when he had given thanks, he broke it, and said, This is my body, which is for you; this do in remembrance of me.
25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.
In like manner also the cup, when he had supped, saying, This cup is the new covenant, in my blood; this do, as oft as ye drink, in remembrance of me.
26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
For as often as ye eat this bread, and drink the cup, ye show forth the Lord's death, till he come.
27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
So that whoever eateth the bread or drinketh the cup of the Lord in an unworthy manner will be guilty with respect to the body and the blood of the Lord.
28 Но да изпитва човек себе си, и така да от хляба и да пие от чашата;
But let a man examine himself, and thus let him eat of the bread, and drink of the cup;
29 защото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
for he that eateth and drinketh eateth and drinketh judgment to himself, if he do not discern the body.
30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
For this cause many among you are weak and sickly, and some are falling asleep.
31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени заедно със света.
But if we judged ourselves, we should not be judged;
32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
but when we are judged, we are chastened by the Lord, that we may not be condemned with the world.
33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
Wherefore, my brethren, when ye come together to eat, wait for one another.
34 Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.
If any one hunger, let him eat at home; that ye may not come together to condemnation. And the rest I will set in order when I come.
