1 Коринтяни 10
1 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,
ου θελω δε υμας αγνοειν αδελφοι οτι οι πατερες ημων παντες υπο την νεφελην ησαν και παντες δια της θαλασσης διηλθον
2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,
και παντες εις τον μωυσην εβαπτισαντο εν τη νεφελη και εν τη θαλασση
3 и всички да са яли от същата духовна храна,
και παντες το αυτο βρωμα πνευματικον εφαγον
4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),
και παντες το αυτο πομα πνευματικον επιον επινον γαρ εκ πνευματικης ακολουθουσης πετρας η δε πετρα ην ο χριστος
5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.
αλλ ουκ εν τοις πλειοσιν αυτων ευδοκησεν ο θεος κατεστρωθησαν γαρ εν τη ερημω
6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.
ταυτα δε τυποι ημων εγενηθησαν εις το μη ειναι ημας επιθυμητας κακων καθως κακεινοι επεθυμησαν
7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".
μηδε ειδωλολατραι γινεσθε καθως τινες αυτων ωσπερ γεγραπται εκαθισεν ο λαος φαγειν και πιειν και ανεστησαν παιζειν
8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
μηδε πορνευωμεν καθως τινες αυτων επορνευσαν και επεσον εν μια ημερα εικοσιτρεις χιλιαδες
9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитваха, и погинаха от змиите.
μηδε εκπειραζωμεν τον χριστον καθως και τινες αυτων επειρασαν και υπο των οφεων απωλοντο
10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
μηδε γογγυζετε καθως και τινες αυτων εγογγυσαν και απωλοντο υπο του ολοθρευτου
11 А всичко това им се случи за примери, и се записа за поука нам, върху които са стигнали последните времена. (aiōn g165)
ταυτα δε παντα τυποι συνεβαινον εκεινοις εγραφη δε προς νουθεσιαν ημων εις ους τα τελη των αιωνων κατηντησεν (aiōn g165)
12 Тако щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
ωστε ο δοκων εσταναι βλεπετω μη πεση
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
πειρασμος υμας ουκ ειληφεν ει μη ανθρωπινος πιστος δε ο θεος ος ουκ εασει υμας πειρασθηναι υπερ ο δυνασθε αλλα ποιησει συν τω πειρασμω και την εκβασιν του δυνασθαι υμας υπενεγκειν
14 Затова, въблюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
διοπερ αγαπητοι μου φευγετε απο της ειδωλολατρειας
15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
ως φρονιμοις λεγω κρινατε υμεις ο φημι
16 Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме обещание в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
το ποτηριον της ευλογιας ο ευλογουμεν ουχι κοινωνια του αιματος του χριστου εστιν τον αρτον ον κλωμεν ουχι κοινωνια του σωματος του χριστου εστιν
17 тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.
οτι εις αρτος εν σωμα οι πολλοι εσμεν οι γαρ παντες εκ του ενος αρτου μετεχομεν
18 Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?
βλεπετε τον ισραηλ κατα σαρκα ουχι οι εσθιοντες τας θυσιας κοινωνοι του θυσιαστηριου εισιν
19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.
τι ουν φημι οτι ειδωλον τι εστιν η οτι ειδωλοθυτον τι εστιν
20 Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
αλλ οτι α θυει τα εθνη δαιμονιοις θυει και ου θεω ου θελω δε υμας κοινωνους των δαιμονιων γινεσθαι
21 Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.
ου δυνασθε ποτηριον κυριου πινειν και ποτηριον δαιμονιων ου δυνασθε τραπεζης κυριου μετεχειν και τραπεζης δαιμονιων
22 Или искаме да подбудим Господа на ревност? Ние по-силни ли сме от Него?
η παραζηλουμεν τον κυριον μη ισχυροτεροι αυτου εσμεν
23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
παντα μοι εξεστιν αλλ ου παντα συμφερει παντα μοι εξεστιν αλλ ου παντα οικοδομει
24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.
μηδεις το εαυτου ζητειτω αλλα το του ετερου εκαστος
25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;
παν το εν μακελλω πωλουμενον εσθιετε μηδεν ανακρινοντες δια την συνειδησιν
26 защото "Господна е земята и всичко що има в нея".
του γαρ κυριου η γη και το πληρωμα αυτης
27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.
ει δε τις καλει υμας των απιστων και θελετε πορευεσθαι παν το παρατιθεμενον υμιν εσθιετε μηδεν ανακρινοντες δια την συνειδησιν
28 Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта,
εαν δε τις υμιν ειπη τουτο ειδωλοθυτον εστιν μη εσθιετε δι εκεινον τον μηνυσαντα και την συνειδησιν του γαρ κυριου η γη και το πληρωμα αυτης
29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?)
συνειδησιν δε λεγω ουχι την εαυτου αλλα την του ετερου ινα τι γαρ η ελευθερια μου κρινεται υπο αλλης συνειδησεως
30 Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
ει εγω χαριτι μετεχω τι βλασφημουμαι υπερ ου εγω ευχαριστω
31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
ειτε ουν εσθιετε ειτε πινετε ειτε τι ποιειτε παντα εις δοξαν θεου ποιειτε
32 Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;
απροσκοποι γινεσθε και ιουδαιοις και ελλησιν και τη εκκλησια του θεου
33 както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.
καθως καγω παντα πασιν αρεσκω μη ζητων το εμαυτου συμφερον αλλα το των πολλων ινα σωθωσιν
