1 Коринтяни 10
1 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,
I want you to bear in mind, Brothers, that all our ancestors were beneath the cloud, and all passed through the sea;
2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,
that in the cloud and in the sea they all underwent baptism as followers of Moses;
3 и всички да са яли от същата духовна храна,
and that they all ate the same supernatural food,
4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),
and all drank the same supernatural water, for they used to drink from a supernatural rock which followed them, and that rock was the Christ.
5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.
Yet with most of them God was displeased; for they were ‘struck down in the desert.’
6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.
Now these things happened as warnings to us, to teach us not to long for evil things as our forefathers longed.
7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".
Do not become idolaters, as some of them became. Scripture says — ‘The people sat down to eat and drink, and stood up to dance.’
8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
Nor let us act immorally, as some of them acted, with the result that twenty-three thousand of them fell dead in a single day.
9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитваха, и погинаха от змиите.
Nor let us try the patience of the Lord too far, as some of them tried it, with the result that they ‘were, one after another, destroyed by the snakes.’
10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
And do not murmur, as some of them murmured, and so ‘were destroyed by the Angel of Death.’
11 А всичко това им се случи за примери, и се записа за поука нам, върху които са стигнали последните времена. (aiōn g165)
These things happened to them by way of warning, and were recorded to serve as a caution to us, in whose days the close of the ages has come. (aiōn g165)
12 Тако щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
Therefore let the man who thinks that he stands take care that he does not fall.
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
No temptation has come upon you that is not common to all mankind. God will not fail you, and he will not allow you to be tempted beyond your strength; but, when he sends the temptation, he will also provide the way of escape, so that you may have strength to endure.
14 Затова, въблюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
Therefore, my dear friends, shun the worship of idols.
15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
I speak to you as man of discernment; form your own judgment about what I am saying.
16 Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме обещание в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
In the Cup of Blessing which we bless, is not there a sharing in the blood of the Christ? And in the Bread which we break, is not there a sharing in the Body of the Christ?
17 тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.
The Bread is one, and we, though many, are one body; for we all partake of that one Bread.
18 Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?
Look at the people of Israel. Do not those who eat the sacrifices share with the altar?
19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.
What do I mean? you ask. That an offering made to an idol, or the idol itself, is anything?
20 Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
No; what I say is that the sacrifices offered by the Gentiles ‘are offered to demons and to a Being who is no God,’ and I do not want you to share with demons.
21 Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.
You cannot drink both the Cup of the Lord and the cup of demons. You cannot partake at the Table of the Lord and at the table of demons.
22 Или искаме да подбудим Господа на ревност? Ние по-силни ли сме от Него?
Or ‘are we to rouse the jealousy of the Lord’? Are we stronger than he?
23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
Everything is allowable! Yes, but everything is not profitable. Everything is allowable! Yes, but everything does not build up character.
24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.
A man must not study his own interests, but the interests of others.
25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;
Eat anything that is sold in the market, without making inquiries to satisfy your scruples;
26 защото "Господна е земята и всичко що има в нея".
for ‘the earth, with all that is in it, belongs to the Lord.’
27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.
If an unbeliever invites you to his house and you consent to go, eat anything that is put before you, without making inquiries to satisfy your scruples.
28 Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта,
But, if any one should say to you ‘This has been offered in sacrifice to an idol,’ then, for the sake of the speaker and his scruples, do not eat it.
29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?)
I do not say ‘your’ scruples, but ‘his.’ For why should the freedom that I claim be condemned by the scruples of another?
30 Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
If, for my part, I take the food thankfully, why should I be abused for eating that for which I give thanks?
31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
Whether, then, you eat or drink or whatever you do, do everything to the honour of God.
32 Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;
Do not cause offence either to Jews or Greeks or to the Church of God;
33 както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.
for I, also, try to please everybody in everything, not seeking my own advantage, but that of men in general, that they may be saved.
