1 Летописи 29
1 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Син ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото тоя палат не е за човека, но за Господа Бога.
OLELO mai la hoi o Davida ke alii i ke anainakanaka a pau, O kuu keiki, o Solomona, ka mea a ke Akua i wae mai ai, he opiopio ia, he palupalu, a he nui ka hana: no ka mea, aole no ke kanaka ka halealii, no Iehova ke Akua no.
2 Аз, прочее, приготвих, с всичката си сила, за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, желязото за железните вещи, и дърветата за дървените вещи, тоже ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни, и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.
Ua hoomakaukau iho no wau me kuu ikaika a pau no ka hale o kuu Akua i ke gula no na mea gula, i ke kala no ua mea kala, i ke keleawe no na mea keleawe, i ka hao no na mea hao, a i ka laau no na mea laau: i na pohaku onika e kauia'i, na pohaku hinuhinu, a he onionio hoi, a me na pohaku makamae he nui na ano, a me na pohaku mamora he nui loa.
3 При това, понеже утвърдиха сърцето към дома на моя Бог, освен всичко що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро,
A no ka mea, ua kau aku no wau i ke aloha o'u ma ka hale o ko'u Akua, ua haawi aku no wau i ke gula a me ke kala o kuu waiwai ponoi, no ka hale o ko'u Akua, he pakela aku ia i na mea a pau a'u i hoomakaukau ai no ka hale hoano;
4 а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,
Ekolu no tausani talena gula, no ke gula o Opira, a me na tausani talena kala maemae ehiku, i mea e hoouhi ia i na paia o na hale:
5 златото за златните вещи, и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. Кой, прочее, ще направи днес доброволен принос Господу?
O ke gula no na mea gula, a o ke kala no na mea kala, a no na hana a pau ma na lima o na paahaua. Owai hoi ka mea makemake e hoopiha i kona lima no Iehova i keia la?
6 Тогава първенците на бащините домове, първенците на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертвуваха усърдно;
Alaila, mohai oluolu aku la na makua'lii a me na luna ohana o ka Iseraela, me na lunatausani a me na lunahaneri, a me na luna o ka hana a ke alii.
7 и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.
A haawi aku la lakou no ka oihana o ka hale o ke Akua, i elima tausani talena gula, a me na derama he umi tausani, a me na talena kala he umi tausani, a me na talena keleawe he umikumamawalu tausani, a me na talena hao hookahi haneri tausani.
8 И у които се намериха скъпоценни камъни, и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.
A o ka poe i loaa na pohaku [makamae] ia lakou, haawi oluolu aku lakou no ka waihona waiwai o Iehova, ma ka lima o Iehiela ka Geresona.
9 Тогава людете се зарадваха, защото жертвуваха усърдно, понеже с цялото сърце принасяха доброволно Господу; също и цар Давид се зарадва твърде много.
Alaila, olioli ae la na kanaka, no ka mea, haawi oluolu aku la lakou; a me ka naau pono lakou i haawi oluolu aku ai no Iehova: a olioli iho la hoi o Davida ke alii me ka olioli nui.
10 Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израил.
Nolaila, hoomaikai aku la o Davida ia Iehova imua o ke anaina kanaka a pau: olelo aku la o Davida, E hoomaikaiia oe, e Iehova ke Akua o ka Iseraela, o ko makou makua, a mau loa, a mau loa aku.
11 Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото сичко е Твое що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си на високо, като глава над всичко.
Nou no, e Iehova, ka nui, me ka mana, a me ka nani, a me ka oiaio, a me ka hanohano alii: no ka mea, nou na mea a pau ma ka lani a ma ka honua: nou no ke aupuni, e Iehova, a ua kiekie ae oe ka pookela maluna o na mea a pau.
12 Богатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е магъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.
Nou mai ka waiwai a me ka maikai, a e alii ana oe maluna o na mea a pau: a maloko o kou lima ka mana a me ka ikaika: a iloko hoi o kou lima ka mea e nui ai a e ikaika ai na kanaka a pau.
13 Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим, и хвалим Твоето славно име.
Nolaila hoi, e ko makou Akua, ke aloha aku nei makou ia oe, me ka hoomaikai i kou inoa nani.
14 Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? защото всичко е от Тебе, и от Твоето славно име.
Owai hoi wau, owai hoi ko'u poe kanaka, i hiki ai ia makou ke haawi oluolu aku me keia? No ka mea, nou mai na mea a pau, a o kau ka makou i haawi aku ai ia oe.
15 Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма.
No ka mea, he poe makou no ka aina e imua ou, e noho malihini ana, e like me ko makou poe kupuna a pau; me he aka la ko makou mau la maluna o ka honua, aole no he manaolana.
16 Господи Боже наш, целият тоя куп материал, който сме приготвили за да Ти построим дом за Твоето свето име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое.
E Iehova ko makou Akua, o keia ahu waiwai a pau a makou i hoomakaukau ai e hana i hale no kou inoa hoano, na kou lima mai no ia, a nou wale no ia a pau.
17 И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъствуват тук, принасят на Тебе доброволно.
Ua ike no hoi au, e ko'u Akua, ke hoao mai nei oe i ka naau, a ua oluolu mai i ka pono. A owau nei la, ma ka manao pono o kuu naau ua haawi oluolu aku wau i neia mau mea a pau: a ua ike iho nei hoi au me ka olioli i kou poe kanaka maanei, e haawi oluolu aku ana nou.
18 Господи Боже на бащите ни Авраама, Исаака и Израиля, опази това за винаги в сърдечните размишления на людете Си, и оправи сърцето им към Себе Си;
E Iehova, ke Akua o Aberahama, o Isaaka, a o Iseraela, o ko makou poe kupuna, e hoopaa mau loa mai oe i keia iloko o na manao o ka naau o kou poe kanaka, a e hookupaa i ko lakou naau nou.
19 и дай на сина ми Соломона съвършено сърце за да пази заповедите Ти, изявленията Ти, и повеленията Ти, и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.
A e haawi mai oe i kuu keiki ia Solomona i naau pono, e malama ai i kau mau kauoha, i kau mau olelo, a me kou mau kanawai, a e hana ia mau mea a pau, a e hana hoi ia i ka halealii a'u i hoomakaukau ai.
20 Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа вашия Бог. И тъй, цялото събрание благослови Господа Бога на бащите си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя.
Olelo mai la o Davida i ke anainakanaka a pau, Ano, e hoomaikai oukou ia Iehova i ko oukou Akua. A hoomaikai aku la ke anainakanaka a pau ia Iehova i ke Akua o ko lakou poe kupuna, a kulou iho la i ko lakou mau poo, a kulou loa imua o Iehova, a me ke alii.
21 И на следния ден пожертвуваха жертви Господу, като принесоха във всеизгаряния Господу хиляда юнеца, хиляда овни, и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израил;
A mohai aku la lakou i na mohai na Iehova, a kaumaha aku la i na mohaikuni na Iehova, i ka la mahope mai o ia la, i hookahi tausani bipikane, hookahi tausani hipakane, hookahi tausani hipakeiki, me na mohai inu a lakou, a me na mohai aloha he nui loa no ka Iseraela a pau.
22 и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломона за цар, и помазаха го Господу за управител, а Соломона за свещеник.
Ai iho la a inu hoi lakou imua o Iehova ia la me ka olioli nui. A hoalii hou aku la lakou ia Solomona i ke keiki a Davida, a poni iho la ia ia no Iehova, i alii nui, a ia Zadoka hoi i kahuna nui.
23 Тогава Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давида, и благоуспяваше; и целият Израил му се покори.
Alaila, noho iho la o Solomona maluna o ka nohoalii o Iehova, i alii ma kahi o Davida o kona makuakane, a he pomaikai kona: a hoolohe mai la ka Iseraela a pau ia ia.
24 Също и всичките първенци, и силните мъже, още и всичките цар Давидови синове се покориха на цар Соломона.
A o na alii a pau a me na kanaka koikoi, a o na keikikane hoi a pau a Davida ke alii, kau iho ia lakou i ko lakou lima malalo o Solomona ke alii.
25 И Господ възвеличи Соломона твърде много пред целия Израил, и даде му такова царско величие, каквото никой цар не бе имал преди него в Израиля.
Hoonui iho la o Iehova ia Solomona a nui loa imua o na maka o ka Iseraela a pau, a haawi mai la ia ia i ka hanohano alii, aole i haawiia mai ka mea like maluna o kekahi alii iloko o ka Iseraela mamua ona.
26 Така Давид, Есеевият син, царува над целия Израил.
Pela o Davida ke keiki a Iese i alii ai maluna o ka Iseraela a pau.
27 И времето, през което царува над Израиля, бе четиридесет години7 седем години царува в Хеврон, и тридесет и три в Ерусалим.
A o ka manawa ana i alii ai maluna o ka Iseraela, he kanaha na makahiki: ehiku makahiki ana i alii ai ma Heberona, a he kanakolukumamakolu ana i alii ai ma Ierusalema.
28 И умря в честите старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари син му Соломон.
A make iho la oia i ka wa elemakule loa, a he nui na la, na waiwai, a me ka maikai ona; a alii iho la o Solomona ma kona wahi.
29 А делата на цар Давида, първите и последните, ето, написани са в Книгата на гледача Самуил, и в Книгата на пророка Натан, и в Книгата на гледача Гад,
A o na hana a Davida ke alii, na hana mua a me na hana hope, ua kakauia lakou iloko o ka mooolelo a Samuela ke kaula, a iloko o ka mooolelo a Natana ke kaula, a iloko o ka mooolelo a Gada ke kaula;
30 с всичките събития на царуването му, и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израиля, и над всичките царства на околните страни.
Me kona alii ana a pau a me kona ikaika, a me na manawa i hiki mai ia ia, a i ka Iseraela, a i na aupuni a pau o na aina.
