1 Летописи 28

1 Тогава Давид събра в Ерусалим всичките Израилеви първенци, първенците на племената, началниците на отредите, които слугуваха на царя на ред, и хилядниците, стотниците и надзирателите на царя и на синовете му, както и скопците му, юнаците му и всичките силни и храбри мъже.

Hina bagade Da: ibidi da Isala: ili fi ouligisu dunu huluane Yelusalemega gilisima: ne sia: i. Amaiba: le, fi ouligisu dunu huluane, Isala: ili soge eagene ouligisu dunu, sosogo fi ilia bisilua dunu, hina bagade amola egefelali, ilia liligi amola ohe fofoi ouligisu dunu, hina bagade diasu ouligisu dunu, dadi gagui wa: i ouligisu dunu amola mimogo dunu huluane, ilia da Yelusaleme moilai bagadega gilisi.

2 И цар Давид се изправи на нозете си та рече: Чуйте ме, братя мои и люде мои. Аз имах в сърцето си желание да построя успокоителен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог; и бях направил приготовление за построяването.

Da: ibidi da ilia midadi aligili, amane sia: i, “Na na: iyado! Na sia: be nabima! Gode Ea Gousa: su Sema Gagili da ninia Hina Gode Ea emo ligisisu gala. Na da amo ligisima: ne, gasa bagade diasu gagumusa: dawa: i galu. Na da Ema nodoma: ne, agoai diasu gaguma: ne momagei.

3 Но Бог ми каза: Ти няма да построиш дом на името Ми, защото си войнствен мъж и си пролял много кръв.

Be Gode da amo diasu na mae gaguma: ne sia: i. Bai na da dadi gagui dunu, amola na da dunu bagohame medole lelegei.

4 А Господ Израилевият Бог избра мене, измежду целия ми бащин дом, за да бъда цар над Израиля до века; защото избра Юда за вожд, а от Юдовия дом избра моя бащин дом, и между синовете на баща ми благоволи да направи мене цар над целия Израил.

Isala: ili fi ilia Hina Gode da na amola nagaga fi amo eso huluane Isala: ili fi ouligilaloma: ne ilegei dagoi. E da Isala: ili ouligima: ne, Yuda fi ilegei, amola Yuda fi amoga e da na ada ea sosogo fi ilegei.

5 А измежду всичките ми синове, (защото Господ ми даде много синове), Той избра сина ми Соломона да седи на престола на Господното царство над Израиля;

E da nama dunu mano bagohame i, amola na sosogo fi amoga E da Isala: ili (Hina Gode Ea Hinadafa soge) amo ouligima: ne, Soloumane ilegei.

6 и рече ми: Син ти Соломон, той ще построи дома Ми и дворовете Ми; защото него избрах да бъде Мой син, и Аз ще бъда негов Отец.

Hina Gode da nama amane sia: i, “Diagofe Soloumane, e da Na Debolo Diasu gagumu. E da Nagofe esaloma: ne, Na da e ilegei. Na da ea Eda agoane esalumu.

7 И ако постоянствува да изпълнява заповедите Ми и съдбите Ми, както прави днес, Аз ще утвърдя царството му до века.

E da Na Sema amola hamoma: ne sia: i amo nabawane hamonana. E da mae fisili, ea wali hamobe hou hamonanea, Na da ea ouligibi eso huluane dialoma: ne hamomu.”

8 Сега, прочее, пред целия Израил - Господното общество, и при слушането на нашия Бог, заръчвам ви: Пазете и изпитвайте всички заповеди на Господа вашия Бог, за да продължавате да владеете тая добра земя и да я оставите след себе си за наследството на потомците си за винаги.

Amaiba: le, na fi dunu! Ninia Gode amola Hina Gode Ea Isala: ili fi dunu huluane gilisi da na ba: su dunu esala! Na da dilima gasa bagadewane hamoma: ne sia: sa! Dilia da Isala: ili soge noga: idafa eso huluane gaguiwane esaloma: ne, amola amo diligaga fifi misunu ilima hahawane dogolegele ima: ne, nini Hina Gode Ea hamoma: ne sia: i liligi huluane, dilia gebewane nabawane hamonanoma.”

9 И ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума; ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе; но ако Го оставиш, ще те отхвърли за винаги.

Amola Da: ibidi da Soloumanema amane sia: i, “Nagofe! Na da dima gasa bagadewane sia: sa! Dia ada ea Gode noga: le dafawaneyale dawa: ma! Dia gasa huluane amoga, amola dia asigi dawa: su huluane amoga, Hina Godema fa: no bobogema amola Ea hawa: hamoma. Hina Gode da ninia asigi dawa: su amola ninia hanai liligi huluane dawa: Di da Ema ahoasea, E da di hahawane laleguda: mu. Be di da E higasea, E da di fisidigimu amola di bu hame lamu.

10 Внимавай сега; защото Господ избра тебе да построиш дом за светилище; бъди твърд и действувай.

Noga: le dawa: ma! Hina Gode da di Ea hadigi Debolo Diasu gaguma: ne, ilegei dagoi. Amaiba: le, di gasa fili, gaguma!”

11 Тогава Давид даде на сина си Соломона чертежа на трема на храма, на обиталищата му, на съкровищниците му, на горните му стаи, на вътрешните му стаи и на мястото на умилостивилището,

Da: ibidi da Soloumanema, Debolo Diasu amola liligi ligisisu sesei, sesei huluane amola Hadigi Momei Sesei (amo ganodini ninia wadela: i hou gogolema: ne olofosu ba: sa), amo huluane ilegesu dedei, ema i dagoi.

12 и чертежа на всичко, което прие чрез Духа за дворовете на Господния дом, за всичките околни стаи, за съкровищниците на Божия дом и съкровищниците на посветените неща,

Amolawane, Da: ibidi da Debolo Diasu dogoa dibi fisi, sesei amo da dibi sisiga: mu, Debolo hawa: hamosu liligi ligisisu sesei amola hahawane iasu Hina Godema modale ligiagale i, amo ligisisu sesei, amo ilegesu dedei huluane Gode Ea A; silibu Hadigidafa da ema olelei, amo huluane e da Soloumanema i.

13 и разписанието за отредите на свещениците и левитите и за всяка работа по службата в Господния дом, и чертежа на всичките вещи за службата в Господния дом.

Amolawane, Da: ibidi da gobele salasu dunu amola Lifai fi dunu ilia Debolo Diasu ouligisu hou amola Debolo hawa: hamosu liligi ouligima: ne hou ilegesu dedei, amo huluane Soloumanema i dagoi.

14 Даде му наставления и за златото, по колко на тегло да се употреби за златните вещи, за всичките вещи, за всякакъв вид служба; и за среброто, по колко на тегло за всичките сребърни вещи, за всичките вещи, за всякакъв вид служба;

E da silifa amola gouli amo da Debolo hawa: hamoma: ne lai, amo dioi defei Soloumanema olelei.

15 също наставления за теглото на златните светилници и на златните им светила, с теглото на всеки светилник и на светилата му; и теглото на сребърните светилници, с теглото на светилника и на светилата му, според употребата на всеки светилник.

E da gamali amola gamali bai, silifa fafai amoga ilia da agi ga: gi Godema imunusa: ligisi, amo hamoma: ne hou huluane Solouma: nema olelei.

16 Даде му наставления и за златото, по колко на тегло да се употреби за трапезите на присъствените хлябове, колко за всяка трапеза; и за среброто за сребърните трапези;

17 и за чистото злато, за вилиците, за легените и за поливалниците, и за златните паници с теглото на всяка паница; също и за сребърните паници с теглото на всяка паница;

Amolawane, e da gouli amola silifa amoga ilia da guili nasu, faigelei, yaeya amola gaga hahamomu, amo dioi defei afae afae Soloumanema olelei.

18 и за пречистеното злато, колко на тегло да се употреби за кадилния олтар; и колко злато за начертаната колесница, то ест, херувимите, ковчега на Господния завет.

E da oloda amo da: iya ilia da gabusiga: manoma gobele salimu amola ougia hamoi liligi (Selabe) amo da Gode Ea Gousa: su Sema Gagili ga: lu agoane hamoi, amo gouliga hamoma: ne ilegei. E da amo hamoma: ne, gouli defei Soloumanema olelei.

19 Всичко това каза Давид, Господ ми даде да разбера, като написа с ръката Си всичките подробности на чертежа.

Hina bagade Da: ibidi da amane sia: i, “Amo hamoma: ne ilegesu hou huluane, Hina Gode da nama olelei dagoiba: le, na da amo dedene legei dagoi.”

20 Давид още каза на Сина си Соломона: Бъди твърд и насърчен и действувай; не бой се, нито се страхувай; защото Господ Бог, моят Бог, е с теб; няма да те остави, нито да те напусне докле свършиш всичката работа за службата на Господния дом.

Hina bagade Da: ibidi da egefe Soloumanema amane sia: i, “Mae beda: ma amola gasa fili hamoma. Bai muni hawa: hamoma! Liligi afae da dia hawa: hamosu logo mae hedofa: ma: ma! Na da Hina Gode Ea hawa: hamosu dunu, amola E da ali esalumu. E da di hame fisiagamu. E da di ouligilaleawane, di da Debolo Diasu gaguli dagomu.

21 И, ето, определени са отредите на свещениците и левитите за всяка служба на Божия дом; и с тебе ще бъдат, за всякаква работа, всичките усърдни люде, изкусни за всяка работа; също първенците и всичките люде ще бъдат всецяло с тебе да изпълняват твоите заповеди.

Na da gobele salasu dunu amola Lifai fi dunu amo Debolo Diasu ganodini hawa: hamoma: ne ilegei dagoi. Medenegi hawa: hamosu dunu amo da hawa: hamosu hisu hisu bagade dawa: , ilia da di fidimusa: hanaiwane momagele esala. Isala: ili fi dunu huluane amola ilia ouligisu dunu, ilia da dia hamoma: ne sia: i nabawane hamomu.”