1 Летописи 21
1 Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.
And Satan stood up against Israel, and provoked David to number Israel.
2 И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.
And David said to Joab and to the rulers of the people, Go, number Israel from Beersheba even to Dan; and bring the number of them to me, that I may know it.
3 А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?
And Joab answered, The LORD make his people an hundred times so many more as they be: but, my lord the king, are they not all my lord’s servants? why then does my lord require this thing? why will he be a cause of trespass to Israel?
4 Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.
Nevertheless the king’s word prevailed against Joab. Why Joab departed, and went throughout all Israel, and came to Jerusalem.
5 И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди, мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.
And Joab gave the sum of the number of the people to David. And all they of Israel were a thousand thousand and an hundred thousand men that drew sword: and Judah was four hundred three score and ten thousand men that drew sword.
6 А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иеова.
But Levi and Benjamin counted he not among them: for the king’s word was abominable to Joab.
7 Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.
And God was displeased with this thing; therefore he smote Israel.
8 Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.
And David said to God, I have sinned greatly, because I have done this thing: but now, I beseech you, do away the iniquity of your servant; for I have done very foolishly.
9 И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:
And the LORD spoke to Gad, David’s seer, saying,
10 Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе.
Go and tell David, saying, Thus says the LORD, I offer you three things: choose you one of them, that I may do it to you.
11 Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ:
So Gad came to David, and said to him, Thus says the LORD, Choose you
12 Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.
Either three years’ famine; or three months to be destroyed before your foes, while that the sword of your enemies overtakes you; or else three days the sword of the LORD, even the pestilence, in the land, and the angel of the LORD destroying throughout all the coasts of Israel. Now therefore advise yourself what word I shall bring again to him that sent me.
13 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господ, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна.
And David said to Gad, I am in a great strait: let me fall now into the hand of the LORD; for very great are his mercies: but let me not fall into the hand of man.
14 И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.
So the LORD sent pestilence on Israel: and there fell of Israel seventy thousand men.
15 И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше юдеите: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.
And God sent an angel to Jerusalem to destroy it: and as he was destroying, the LORD beheld, and he repented him of the evil, and said to the angel that destroyed, It is enough, stay now your hand. And the angel of the LORD stood by the threshing floor of Ornan the Jebusite.
16 И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си.
And David lifted up his eyes, and saw the angel of the LORD stand between the earth and the heaven, having a drawn sword in his hand stretched out over Jerusalem. Then David and the elders of Israel, who were clothed in sackcloth, fell on their faces.
17 И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? и наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.
And David said to God, Is it not I that commanded the people to be numbered? even I it is that have sinned and done evil indeed; but as for these sheep, what have they done? let your hand, I pray you, O LORD my God, be on me, and on my father’s house; but not on your people, that they should be plagued.
18 Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на Евусеца Орна.
Then the angel of the LORD commanded Gad to say to David, that David should go up, and set up an altar to the LORD in the threshing floor of Ornan the Jebusite.
19 И така Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.
And David went up at the saying of Gad, which he spoke in the name of the LORD.
20 И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).
And Ornan turned back, and saw the angel; and his four sons with him hid themselves. Now Ornan was threshing wheat.
21 И Като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята.
And as David came to Ornan, Ornan looked and saw David, and went out of the threshing floor, and bowed himself to David with his face to the ground.
22 Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.
Then David said to Ornan, Grant me the place of this threshing floor, that I may build an altar therein to the LORD: you shall grant it me for the full price: that the plague may be stayed from the people.
23 А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.
And Ornan said to David, Take it to you, and let my lord the king do that which is good in his eyes: see, I give you the oxen also for burnt offerings, and the threshing instruments for wood, and the wheat for the meat offering; I give it all.
24 А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за жертва Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.
And king David said to Ornan, No; but I will truly buy it for the full price: for I will not take that which is your for the LORD, nor offer burnt offerings without cost.
25 И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка.
So David gave to Ornan for the place six hundred shekels of gold by weight.
26 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън паднал върху олтара за всеизгарянето.
And David built there an altar to the LORD, and offered burnt offerings and peace offerings, and called on the LORD; and he answered him from heaven by fire on the altar of burnt offering.
27 Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.
And the LORD commanded the angel; and he put up his sword again into the sheath thereof.
28 В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, започна да принася жертви там.
At that time when David saw that the LORD had answered him in the threshing floor of Ornan the Jebusite, then he sacrificed there.
29 Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.
For the tabernacle of the LORD, which Moses made in the wilderness, and the altar of the burnt offering, were at that season in the high place at Gibeon.
30 Но Давид не можа да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.
But David could not go before it to inquire of God: for he was afraid because of the sword of the angel of the LORD.
