1 Летописи 21
1 Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.
Satan ne dwaro hinyo jo-Israel omiyo nosundo Daudi mondo okwan jo-Israel.
2 И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.
Daudi nowachone Joab kaachiel gi jotend jolweny niya, “Dhiuru kendo ukwan jo-Israel kochakore Bersheba nyaka chop Dan, bangʼe to inyisa kar rombgi mondo mi angʼe ni gin ji adi.”
3 А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?
To Joab nodwoke niya, “Mad Jehova Nyasaye med jolweny madirom nyadi mia achiel. Ruodha kendo jatenda, to donge gin duto gin jo-ruoth? To en angʼo momiyo ruoth ma en ruodha didwar timo richo machal kama ni Israel?”
4 Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.
Kata kamano ruoth notamo Joab omiyo Joab nowuok modhi e piny jo-Israel duto, bangʼe noduogo Jerusalem.
5 И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди, мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.
Joab nokelo ne Daudi kar kwan jolweny kama: Kuom jo-Israel ne nitie ji tara achiel gi alufu mia achiel mane nyalo tingʼo ligangla koriwore gi jo-Juda alufu mia angʼwen gi piero abiriyo.
6 А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иеова.
To Joab ne ok okwano jo-Lawi kod jo-Benjamin nikech nosin gi chik ruoth.
7 Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.
Chikni ne rach ahinya e nyim wangʼ Nyasaye omiyo nokumo jo-Israel.
8 Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.
Eka Daudi nowacho ni Nyasaye niya, “Asetimo richo maduongʼ kuom gima asetimoni. To koro akwayi mondo igol richoni kuom jatichni. Asetimo gima ofuwo ahinya.”
9 И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:
Jehova Nyasaye nowacho ne Gad ma jokor wach mar Daudi niya,
10 Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе.
“Dhiyo iwach ni Daudi ni, ‘Ma e gima Jehova Nyasaye wacho: Aketo weche adek e nyimi. Yier achiel kuomgi monego atimni.’”
11 Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ:
Omiyo Gad nodhi ir Daudi mowachone niya, “Ma e gima Jehova Nyasaye owacho: ‘Kaw achiel kuomgi:
12 Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.
higni adek mag kech, dweche adek ma wasiku biro lawoue gi ligangla ka negou kata ndalo adek mar ligangla mar Jehova Nyasaye (ma en ndalo mag dera marach e piny), ka malaika Jehova Nyasaye neko kamoro amora e piny Israel.’ Koro par ane mondo imiya dwoko matero ni ngʼama ne oora.”
13 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господ, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна.
Daudi nodwoko Gad niya, “An-gi chuny lit ahinya. Ber mondo alwar e lwet Jehova Nyasaye nikech ngʼwonone duongʼ, to kik iweya mondo alwar e lwet ji.”
14 И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.
Omiyo Jehova Nyasaye nokelo masira kuom jo-Israel kendo nonego jo-Israel alufu piero abiriyo.
15 И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше юдеите: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.
Kendo Nyasaye nooro malaika mondo oketh Jerusalem. To kane malaikano timo kamano Jehova Nyasaye noneno mano mi okuyo nikech tim malichno mi nonyiso malaika mane nego ji niya, “Oromo! Koro dwok lweti.” Malaika mar Jehova Nyasaye noyudo ochungʼ e kar dino cham mar Arauna ja-Jebus.
16 И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си.
Daudi nongʼiyo malo ma oneno malaika mar Jehova Nyasaye kochungo e kind polo gi piny ka otingʼo ligangla mager e lwete mane orieyo kuom Jerusalem. Bangʼe Daudi gi jodongo nopodho piny auma ka girwakore gi pien gugru.
17 И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? и наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.
Daudi nowacho ni Jehova Nyasaye niya, “Donge an ema nagolo chik mondo okwan joma nyalo dhi e lweny? An ma an jakwath ema asetimo richo kendo aseketho. Magi to gin mana rombe, angʼo magiseketho? Yaye Jehova Nyasaye ma Nyasacha, akwayi ni an ema ikuma kaachiel gi joga to kik iwe masira odongʼ kuom jogi.”
18 Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на Евусеца Орна.
Bangʼe malaika mar Jehova Nyasaye nochiko Gad mondo onyis Daudi odhi malo kar dino cham ma Arauna ja-Jebus mondo oger kendo mar misango ni Jehova Nyasaye.
19 И така Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.
Omiyo Daudi nodhi malo kaluwore gi wach mane Gad osewachone kuom nying Jehova Nyasaye.
20 И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).
Kane Arauna dino ngano, notingʼo wangʼe ma oneno malaika, yawuote mane ni kode nopondo.
21 И Като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята.
Bangʼe Daudi nodhi ire, kane Arauna ogoyo wangʼe monene, nowuok kar dino mokulore auma nyaka e lowo e nyim Daudi.
22 Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.
Daudi nonyise niya, “Yie imiya laru mar dino cham mondo angʼiew mondo agerie kendo mar misango ni Jehova Nyasaye eka tho manego ji orum. Yie iusnago e kar romb nengone duto.”
23 А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.
Arauna nowacho ne Daudi niya, “Kawe! Mad ruodha ma jatenda okawe kendo otim kode gima chunye dwaro. Ne, anamiyi rwedhi mondo ichiw kaka misango miwangʼo pep, kod gige dino kaka yien kaachiel gi ngano kaka cham michiwo; abiro chiwogi duto.”
24 А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за жертва Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.
To Ruoth Daudi nodwoko Arauna niya, “Ooyo, nyaka achuli nengone duto mowinjore kode.” Ok anayie ngangʼ kawo ne Jehova Nyasaye giri nono kata timo misango miwangʼo pep ma ok achuloe gimoro.
25 И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка.
Omiyo Daudi nochulo Arauna pesa mag dhahabu ma dirom kilo abiriyo mane nengo kar dinono.
26 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън паднал върху олтара за всеизгарянето.
Daudi nogero kendo mar misango ni Jehova Nyasaye kanyo kendo nochiwo misango miwangʼo pep kod chiwo mar lalruok. Noluongo Jehova Nyasaye, kendo Jehova Nyasaye nodwoke gi mach moa e polo kalwar e kendo mar misango miwangʼo pep.
27 Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.
Eka Jehova Nyasaye nowuoyo gi malaika mine odwoko liganglane e olalo mare.
28 В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, започна да принася жертви там.
E sechego Daudi notimo misengini kanyo kane oneno ni Jehova Nyasaye osedwoke e laru mar dino mar Arauna ja-Jebus.
29 Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.
Hekalu mar Jehova Nyasaye mane Musa oloso e thim, kaachiel gi kendo mar misango miwangʼo pep e kindego ne pod nitiere e kar lemo man Gibeon.
30 Но Давид не можа да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.
Kata kamano, Daudi ne ok nyal dhiyo bute mondo openj Nyasaye nikech ne oluoro ligangla mar malaika mar Jehova Nyasaye.
