1 Летописи 17
1 А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет стои под завеси.
Now when David was living in his house, he said to the prophet Nathan: “Behold, I live in a house of cedar. But the ark of the covenant of the Lord is under tent skins.”
2 И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.
And Nathan said to David: “Do all that is in your heart. For God is with you.”
3 Но през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече:
And yet, that night the word of God came to Nathan, saying:
4 Иди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,
“Go, and speak to my servant David: Thus says the Lord: You shall not build a house for me as a dwelling place.
5 защото от деня, когато изведох Израиля от Египет, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния в скиния.
For I have not stayed in a house from the time when I led out Israel, even to this day. Instead, I have been continually changing places, in a tabernacle and tent,
6 В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом?
dwelling with all of Israel. When did I ever speak to any one at all, among the judges of Israel whom I placed in charge so that they might pasture my people, saying: ‘Why have you not built a house of cedar for me?’
7 Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля;
And so, now you shall say this to my servant David: Thus says the Lord of hosts: I took you when you were following the flock in the pastures, so that you would be the leader of my people Israel.
8 и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих, всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.
And I have been with you wherever you have gone. And I have slain all your enemies before you, and I have made a name for you like one of the great ones who are celebrated upon the earth.
9 И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, то ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред,
And I have given a place to my people Israel. They shall be planted, and they shall live in it, and they shall no longer be moved. Neither shall the sons of iniquity wear them away, as in the beginning,
10 и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.
from the days when I gave judges to my people Israel, and I humbled all your enemies. Therefore, I announce to you that the Lord will build a house for you.
11 Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синова, и ще утвърдя царството му.
And when you will have completed your days, so that you go to your fathers, I will raise up your offspring after you, who shall be from your sons. And I will establish his kingdom.
12 Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.
He shall build a house for me, and I will make firm his throne, even unto eternity.
13 аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе;
I will be a father to him, and he shall be a son to me. And I will not take away my mercy from him, as I took it away from the one who was before you.
14 но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.
And I will station him in my house and in my kingdom, even forever. And his throne will be very firm, in perpetuity.”
15 И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.
According to all these words, and according to this entire vision, so did Nathan speak to David.
16 Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това положение?
And when king David had departed, and had sat down before the Lord, he said: “Who am I, O Lord God, and what is my house, that you would grant such things to me?
17 Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже.
But even this has seemed little in your sight, and therefore you have also spoken about the house of your servant even for the future. And you have made me a spectacle above all men, O Lord God.
18 Какво повече може да Ти рече Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си.
What more can David add, since you have so glorified your servant, and have known him?
19 Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички тия велики дела.
O Lord, because of your servant, in accord with your own heart, you have brought about all this magnificence, and you have willed all these great things to be known.
20 Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.
O Lord, there is no one like you. And there is no other God apart from you, out of all whom we have heard about with our ears.
21 И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет?
For what other single nation upon earth is like your people Israel, to whom God reached out, so that he might free them, and might make a people for himself, and by his greatness and terribleness cast out the nations before the face of those whom he had freed from Egypt?
22 Защото си направил Людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.
And you have set your people Israel to be your people, even unto eternity. And you, O Lord, have become their God.
23 И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил.
Now therefore, O Lord, let the word that you have spoken to your servant, and over his house, be confirmed in perpetuity, and do just as you have spoken.
24 Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида.
And may your name remain and be magnified even for all time. And let it be said: ‘The Lord of hosts is the God of Israel. And the house of his servant David remains forever before him.’
25 Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери сърцето си разположено да се помоли пред Тебе.
For you, O Lord my God, have revealed to the ear of your servant that you will build a house for him. And therefore your servant has found faith so that he might pray before you.
26 И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си;
Now then, O Lord, you are God. And you have spoken to your servant such great benefits.
27 сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Ти, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си го благословил и ще бъде благословен до века.
And you have begun to bless the house of your servant, so that it may be always before you. For since it is you who is blessing, O Lord, it shall be blessed forever.”
