1 Летописи 16
1 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.
I kad donesoše kovèeg Božji, namjestiše ga usred šatora, koji mu razape David; i prinesoše žrtve paljenice i žrtve zahvalne pred Bogom.
2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.
Potom prinesavši David žrtve paljenice i žrtve zahvalne, blagoslovi narod u ime Gospodnje.
3 И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.
I razdade svijem Izrailjcima, i ljudima i ženama, svakom po jedan hljeb i komad mesa i vrè vina.
4 И определи известни левити, да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господ Израилевия Бог:
Potom postavi pred kovèegom Gospodnjim sluge izmeðu Levita da pominju i slave i hvale Gospoda Boga Izrailjeva:
5 първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;
Asafa poglavara, a drugoga za njim Zahariju, i Jeila i Semiramota i Jehila i Matatiju i Elijava i Venaju i Ovid-Edoma; i Jeilo udaraše u psaltire i gusle, a Asaf u kimvale,
6 а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.
A Venaja i Jazilo sveštenici bijahu jednako s trubama pred kovèegom zavjeta Gospodnjega.
7 Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи:
U taj dan naredi David prvi put da hvale Gospoda Asaf i braæa njegova:
8 Славословете Господа: призовавайте името Му, Възвестявайте между народите делата Му.
Hvalite Gospoda; glasite ime njegovo; javljajte po narodima djela njegova.
9 Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.
Pjevajte mu, slavite ga, kazujte sva èudesa njegova.
10 Хвалете Го с неговото Свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
Hvalite se svetijem imenom njegovijem; neka se veseli srce onijeh koji traže Gospoda.
11 Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.
Tražite Gospoda i silu njegovu; tražite lice njegovo bez prestanka.
12 Помнете пречудните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му.
Pamtite èudesa njegova, koja je uèinio, znake njegove i sudove usta njegovijeh.
13 Вие, потомство на неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.
Sjeme Izrailjevo sluge su njegove, sinovi Jakovljevi izbrani njegovi.
14 Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.
On je Gospod Bog naš, po svoj su zemlji sudovi njegovi.
15 Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,
Pamtite uvijek zavjet njegov, rijeè koju je dao na tisuæu koljena.
16 Завета, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,
Što je zavjetovao Avramu i za što se kleo Isaku,
17 Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,
To je postavio Jakovu za zakon i Izrailju za zavjet vjeèni,
18 Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,
Govoreæi: tebi æu dati zemlju Hanansku u našljedni dio.
19 Когато бяха малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,
Tada vas još bijaše malo na broj, bijaše vas malo, i bijaste došljaci.
20 И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царства в други люде.
Iðahu od naroda do naroda, i iz jednoga carstva k drugomu plemenu.
21 Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,
Ne dade nikomu da im naudi, i karaše za njih careve:
22 Казвайки: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.
Ne dirajte u pomazanike moje, i prorocima mojim ne èinite zla.
23 Пейте Господу, жители на целия свят; Благовествувайте от ден в ден спасението Му.
Pjevaj Gospodu, sva zemljo! javljajte od dana na dan spasenje njegovo.
24 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.
Kazujte po narodima slavu njegovu, po svijem plemenima èudesa njegova.
25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.
Jer je velik Gospod i valja ga hvaliti veoma; strašniji je od svijeh bogova.
26 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,
Jer su svi bogovi u naroda ništa; a Gospod je nebesa stvorio.
27 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.
Slava je i velièanstvo pred njim, sila i radost u stanu njegovu.
28 Отдайте Господу вие семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.
Dajte Gospodu, plemena narodna, dajte Gospodu slavu i èast.
29 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.
Dajte Gospodu slavu prema imenu njegovu, nosite dare i idite preda nj, poklonite se Gospodu u svetoj krasoti.
30 Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.
Strepi pred njim, sva zemljo; zato je vasiljena tvrda i neæe se pomjestiti.
31 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.
Nek se vesele nebesa i zemlja se raduje; i neka govore po narodima: Gospod caruje.
32 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
Neka pljeska more i što je u njemu; neka skaèe polje i sve što je na njemu.
33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света,
Tada neka se raduju drveta šumska pred Gospodom, jer ide da sudi zemlji.
34 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;
Hvalite Gospoda, jer je dobar, jer je dovijeka milost njegova.
35 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.
I recite: spasi nas, Bože spasenja našega, i skupi nas i izbavi nas od naroda da slavimo sveto ime tvoje, da se hvalimo tvojom slavom.
36 Благословен да бъда Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.
Blagosloven Gospod Bog Izrailjev od vijeka i do vijeka. Tada sav narod reèe: amin; i hvališe Gospoda.
37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
I ostavi ondje pred kovèegom zavjeta Gospodnjega Asafa i braæu njegovu da služe pred kovèegom bez prestanka kao što treba od dana na dan,
38 остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;
I Ovid-Edoma i braæu njegovu, šezdeset i osam, Ovid-Edoma sina Jedutunova i Osu, da budu vratari;
39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,
A Sadoka sveštenika i braæu njegovu sveštenike pred šatorom Gospodnjim na visini u Gavaonu,
40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;
Da prinose žrtve paljenice Gospodu na oltaru za žrtve paljenice bez prestanka jutrom i veèerom, i da èine sve što je napisano u zakonu Gospodnjem što je zapovjedio Izrailju,
41 и са тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото неговата милост е до века;
I s njima Emana i Jedutuna i druge izabrane, koji biše poimence imenovani da hvale Gospoda, jer je dovijeka milost njegova,
42 и при тях, то ест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
S njima Emana i Jedutuna, da trube u trube i udaraju u kimvale i u druge sprave muzièke Bogu; a sinove Jedutunove da budu vratari.
43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си
Potom se razide sav narod, svak svojoj kuæi, a David se vrati da blagoslovi dom svoj.
