1 Летописи 16
1 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.
| וַיָּבִיאוּ אֶת־אֲרוֹן הָאֱלֹהִים וַיַּצִּיגוּ אֹתוֹ בְּתוֹךְ הָאֹהֶל אֲשֶׁר נָטָה־לוֹ דָּוִיד וַיַּקְרִיבוּ עֹלוֹת וּשְׁלָמִים לִפְנֵי הָאֱלֹהִֽים׃ |
2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.
| וַיְכַל דָּוִיד מֵהַעֲלוֹת הָעֹלָה וְהַשְּׁלָמִים וַיְבָרֶךְ אֶת־הָעָם בְּשֵׁם יְהֹוָֽה׃ |
3 И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.
| וַיְחַלֵּק לְכׇל־אִישׁ יִשְׂרָאֵל מֵאִישׁ וְעַד־אִשָּׁה לְאִישׁ כִּכַּר־לֶחֶם וְאֶשְׁפָּר וַאֲשִׁישָֽׁה׃ |
4 И определи известни левити, да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господ Израилевия Бог:
| וַיִּתֵּן לִפְנֵי אֲרוֹן יְהֹוָה מִן־הַלְוִיִּם מְשָׁרְתִים וּלְהַזְכִּיר וּלְהוֹדוֹת וּלְהַלֵּל לַיהֹוָה אֱלֹהֵי יִשְׂרָאֵֽל׃ |
5 първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;
| אָסָף הָרֹאשׁ וּמִשְׁנֵהוּ זְכַרְיָה יְעִיאֵל וּשְׁמִירָמוֹת וִיחִיאֵל וּמַתִּתְיָה וֶאֱלִיאָב וּבְנָיָהוּ וְעֹבֵד אֱדֹם וִיעִיאֵל בִּכְלֵי נְבָלִים וּבְכִנֹּרוֹת וְאָסָף בַּֽמְצִלְתַּיִם מַשְׁמִֽיעַ׃ |
6 а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.
| וּבְנָיָהוּ וְיַחֲזִיאֵל הַכֹּהֲנִים בַּחֲצֹצְרוֹת תָּמִיד לִפְנֵי אֲרוֹן בְּרִית־הָאֱלֹהִֽים׃ |
7 Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи:
| בַּיּוֹם הַהוּא אָז נָתַן דָּוִיד בָּרֹאשׁ לְהֹדוֹת לַיהֹוָה בְּיַד־אָסָף וְאֶחָֽיו׃ |
8 Славословете Господа: призовавайте името Му, Възвестявайте между народите делата Му.
| הוֹדוּ לַֽיהֹוָה קִרְאוּ בִשְׁמוֹ הוֹדִיעוּ בָעַמִּים עֲלִילֹתָֽיו׃ |
9 Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.
| שִׁירוּ לוֹ זַמְּרוּ־לוֹ שִׂיחוּ בְּכׇל־נִפְלְאֹתָֽיו׃ |
10 Хвалете Го с неговото Свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
| הִֽתְהַלְלוּ בְּשֵׁם קׇדְשׁוֹ יִשְׂמַח לֵב מְבַקְשֵׁי יְהֹוָֽה׃ |
11 Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.
| דִּרְשׁוּ יְהֹוָה וְעֻזּוֹ בַּקְּשׁוּ פָנָיו תָּמִֽיד׃ |
12 Помнете пречудните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му.
| זִכְרוּ נִפְלְאֹתָיו אֲשֶׁר עָשָׂה מֹפְתָיו וּמִשְׁפְּטֵי־פִֽיהוּ׃ |
13 Вие, потомство на неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.
| זֶרַע יִשְׂרָאֵל עַבְדּוֹ בְּנֵי יַעֲקֹב בְּחִירָֽיו׃ |
14 Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.
| הוּא יְהֹוָה אֱלֹהֵינוּ בְּכׇל־הָאָרֶץ מִשְׁפָּטָֽיו׃ |
15 Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,
| זִכְרוּ לְעוֹלָם בְּרִיתוֹ דָּבָר צִוָּה לְאֶלֶף דּֽוֹר׃ |
16 Завета, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,
| אֲשֶׁר כָּרַת אֶת־אַבְרָהָם וּשְׁבוּעָתוֹ לְיִצְחָֽק׃ |
17 Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,
| וַיַּעֲמִידֶהָ לְיַֽעֲקֹב לְחֹק לְיִשְׂרָאֵל בְּרִית עוֹלָֽם׃ |
18 Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,
| לֵאמֹר לְךָ אֶתֵּן אֶֽרֶץ־כְּנָעַן חֶבֶל נַחֲלַתְכֶֽם׃ |
19 Когато бяха малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,
| בִּהְיֽוֹתְכֶם מְתֵי מִסְפָּר כִּמְעַט וְגָרִים בָּֽהּ׃ |
20 И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царства в други люде.
| וַיִּֽתְהַלְּכוּ מִגּוֹי אֶל־גּוֹי וּמִמַּמְלָכָה אֶל־עַם אַחֵֽר׃ |
21 Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,
| לֹֽא־הִנִּיחַ לְאִישׁ לְעׇשְׁקָם וַיּוֹכַח עֲלֵיהֶם מְלָכִֽים׃ |
22 Казвайки: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.
| אַֽל־תִּגְּעוּ בִּמְשִׁיחָי וּבִנְבִיאַי אַל־תָּרֵֽעוּ׃ |
23 Пейте Господу, жители на целия свят; Благовествувайте от ден в ден спасението Му.
| שִׁירוּ לַֽיהֹוָה כׇּל־הָאָרֶץ בַּשְּׂרוּ מִיּֽוֹם־אֶל־יוֹם יְשׁוּעָתֽוֹ׃ |
24 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.
| סַפְּרוּ בַגּוֹיִם אֶת־כְּבוֹדוֹ בְּכׇל־הָעַמִּים נִפְלְאֹתָֽיו׃ |
25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.
| כִּי גָדוֹל יְהֹוָה וּמְהֻלָּל מְאֹד וְנוֹרָא הוּא עַל־כׇּל־אֱלֹהִֽים׃ |
26 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,
| כִּי כׇּל־אֱלֹהֵי הָֽעַמִּים אֱלִילִים וַיהֹוָה שָׁמַיִם עָשָֽׂה׃ |
27 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.
| הוֹד וְהָדָר לְפָנָיו עֹז וְחֶדְוָה בִּמְקֹמֽוֹ׃ |
28 Отдайте Господу вие семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.
| הָבוּ לַֽיהֹוָה מִשְׁפְּחוֹת עַמִּים הָבוּ לַיהֹוָה כָּבוֹד וָעֹֽז׃ |
29 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.
| הָבוּ לַֽיהֹוָה כְּבוֹד שְׁמוֹ שְׂאוּ מִנְחָה וּבֹאוּ לְפָנָיו הִשְׁתַּחֲווּ לַֽיהֹוָה בְּהַדְרַת־קֹֽדֶשׁ׃ |
30 Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.
| חִילוּ מִלְּפָנָיו כׇּל־הָאָרֶץ אַף־תִּכּוֹן תֵּבֵל בַּל־תִּמּֽוֹט׃ |
31 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.
| יִשְׂמְחוּ הַשָּׁמַיִם וְתָגֵל הָאָרֶץ וְיֹאמְרוּ בַגּוֹיִם יְהֹוָה מָלָֽךְ׃ |
32 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
| יִרְעַם הַיָּם וּמְלוֹאוֹ יַעֲלֹץ הַשָּׂדֶה וְכׇל־אֲשֶׁר־בּֽוֹ׃ |
33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света,
| אָז יְרַנְּנוּ עֲצֵי הַיָּעַר מִלִּפְנֵי יְהֹוָה כִּי־בָא לִשְׁפּוֹט אֶת־הָאָֽרֶץ׃ |
34 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;
| הוֹדוּ לַֽיהֹוָה כִּי טוֹב כִּי לְעוֹלָם חַסְדּֽוֹ׃ |
35 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.
| וְאִמְרוּ הוֹשִׁיעֵנוּ אֱלֹהֵי יִשְׁעֵנוּ וְקַבְּצֵנוּ וְהַצִּילֵנוּ מִן־הַגּוֹיִם לְהֹדוֹת לְשֵׁם קׇדְשֶׁךָ לְהִשְׁתַּבֵּחַ בִּתְהִלָּתֶֽךָ׃ |
36 Благословен да бъда Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.
| בָּרוּךְ יְהֹוָה אֱלֹהֵי יִשְׂרָאֵל מִן־הָעוֹלָם וְעַד הָעֹלָם וַיֹּאמְרוּ כׇל־הָעָם אָמֵן וְהַלֵּל לַיהֹוָֽה׃ |
37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
| וַיַּעֲזׇב־שָׁם לִפְנֵי אֲרוֹן בְּרִית־יְהֹוָה לְאָסָף וּלְאֶחָיו לְשָׁרֵת לִפְנֵי הָאָרוֹן תָּמִיד לִדְבַר־יוֹם בְּיוֹמֽוֹ׃ |
38 остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;
| וְעֹבֵד אֱדֹם וַאֲחֵיהֶם שִׁשִּׁים וּשְׁמוֹנָה וְעֹבֵד אֱדֹם בֶּן־יְדִיתוּן וְחֹסָה לְשֹׁעֲרִֽים׃ |
39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,
| וְאֵת ׀ צָדוֹק הַכֹּהֵן וְאֶחָיו הַכֹּהֲנִים לִפְנֵי מִשְׁכַּן יְהֹוָה בַּבָּמָה אֲשֶׁר בְּגִבְעֽוֹן׃ |
40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;
| לְֽהַעֲלוֹת עֹלוֹת לַיהֹוָה עַל־מִזְבַּח הָעֹלָה תָּמִיד לַבֹּקֶר וְלָעָרֶב וּלְכׇל־הַכָּתוּב בְּתוֹרַת יְהֹוָה אֲשֶׁר צִוָּה עַל־יִשְׂרָאֵֽל׃ |
41 и са тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото неговата милост е до века;
| וְעִמָּהֶם הֵימָן וִידוּתוּן וּשְׁאָר הַבְּרוּרִים אֲשֶׁר נִקְּבוּ בְּשֵׁמוֹת לְהֹדוֹת לַֽיהֹוָה כִּי לְעוֹלָם חַסְדּֽוֹ׃ |
42 и при тях, то ест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
| וְעִמָּהֶם הֵימָן וִידוּתוּן חֲצֹצְרוֹת וּמְצִלְתַּיִם לְמַשְׁמִיעִים וּכְלֵי שִׁיר הָאֱלֹהִים וּבְנֵי יְדוּתוּן לַשָּֽׁעַר׃ |
43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си
| וַיֵּלְכוּ כׇל־הָעָם אִישׁ לְבֵיתוֹ וַיִּסֹּב דָּוִיד לְבָרֵךְ אֶת־בֵּיתֽוֹ׃ |
