1 Летописи 16

1 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.

De førte saa Guds Pagts Ark ind og stillede den midt i det Telt, David havde rejst den; og de ofrede Brændofre og Takofre for Guds Aasyn.

2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.

Og da David var færdig med Brændofrene og Takofrene, velsignede han Folket i HERRENS Navn

3 И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.

og uddelte til hver enkelt Israelit, baade Mand og Kvinde, en Brødskive, et Stykke Kød og en Rosinkage.

4 И определи известни левити, да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господ Израилевия Бог:

Foran HERRENS Ark stillede han nogle af Leviterne til at gøre Tjeneste og til at takke, love og prise HERREN, Israels Gud;

5 първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

Asaf var Leder, og næst efter ham kom Zekarja, saa Uzziel, Sjemiramot, Jehiel, Mattitja, Eliab, Benaja, Obed-Edom og Je'iel med Harper og Citre, medens Asaf lod Cymblerne klinge,

6 а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

og Præsterne Benaja og Jahaziel stadig blæste i Trompeterne foran Guds Pagts Ark.

7 Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи:

Den Dag, ved den Lejlighed, overdrog David for første Gang Asaf og hans Brødre at lovsynge HERREN.

8 Славословете Господа: призовавайте името Му, Възвестявайте между народите делата Му.

Pris HERREN, paakald hans Navn, gør hans Gerninger kendte blandt Folkeslag!

9 Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.

Syng og spil til hans Pris, tal om alle hans Undere,

10 Хвалете Го с неговото Свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

ros jer af hans hellige Navn, eders Hjerte glæde sig, I, som søger HERREN,

11 Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

spørg efter HERREN og hans Magt, søg bestandig hans Aasyn;

12 Помнете пречудните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му.

kom i Hu de Undere, han øved, hans Tegn og hans Munds Domme,

13 Вие, потомство на неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

I, hans Tjener, Israels Sæd, hans udvalgte, Jakobs Sønner!

14 Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

Han, HERREN, er vor Gud, hans Domme naar ud over Jorden;

15 Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,

han ihukommer for evigt sin Pagt, i tusind Slægter sit Tilsagn,

16 Завета, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,

Pagten, han slutted med Abraham, Eden, han tilsvor Isak:

17 Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

han holdt dem i Hævd som Ret for Jakob, en evig Pagt for Israel,

18 Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

idet han sagde: »Dig giver jeg Kana'ans Land som eders Arvelod.«

19 Когато бяха малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

Da de kun var en liden Hob, kun faa og fremmede der,

20 И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царства в други люде.

og vandred fra Folk til Folk, fra et Rige til et andet,

21 Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,

tillod han ingen at volde dem Men, men tugted for deres Skyld Konger:

22 Казвайки: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

»Rør ikke mine Salvede, gør ikke mine Profeter ondt!«

23 Пейте Господу, жители на целия свят; Благовествувайте от ден в ден спасението Му.

Syng for HERREN, al Jorden, fortæl om hans Frelse Dag efter Dag;

24 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

kundgør hans Ære blandt Folkene, hans Undere blandt alle Folkeslag!

25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

Thi stor og højlovet er HERREN, forfærdelig over alle Guder;

26 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

thi alle Folkeslagenes Guder er Afguder, HERREN er Himlens Skaber.

27 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

For hans Aasyn er Højhed og Hæder, Pris og Fryd i hans Helligdom.

28 Отдайте Господу вие семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

Giv HERREN, I Folkeslags Slægter, giv HERREN Ære og Pris,

29 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.

giv HERREN hans Navns Ære, bring Gaver og kom for hans Aasyn, tilbed HERREN i helligt Skrud,

30 Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

bæv for hans Aasyn, al Jorden! Han grundfæsted Jorden, den rokkes ikke.

31 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

Himlen glæde sig Jorden juble, det lyde blandt Folkene: »HERREN har vist, han er Konge!«

32 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.

Havet med dets Fylde bruse, Marken juble og alt, hvad den bærer.

33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света,

Da fryder sig Skovens Træer for HERRENS Aasyn, thi han kommer, han kommer at dømme Jorden.

34 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;

Lov HERREN, thi han er god, og hans Miskundhed varer evindelig!

35 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

Og sig: »Frels os, vor Frelses Gud, saml os og fri os fra Folkene, at vi maa love dit hellige Navn; med Stolthed synge din Pris!«

36 Благословен да бъда Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

Lovet være HERREN, Israels Gud, fra Evighed og til Evighed! Da sagde hele Folket: »Amen!« og: »Lov HERREN!«

37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

Saa lod han Asaf og hans Brødre blive der foran HERRENS Pagts Ark for altid at gøre Tjeneste foran Arken efter hver Dags Behov;

38 остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;

og Obed-Edom, Jedituns Søn, og Hosa med deres Brødre, i alt otte og tresindstyve, lod han blive som Dørvogtere.

39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,

Men Præsten Zadok og hans Brødre Præsterne lod han blive foran HERRENS Bolig paa Offerhøjen i Gibeon

40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;

for daglig, baade Aften og Morgen, at ofre HERREN Brændofre paa Brændofferalteret ganske som det er foreskrevet i den Lov, HERREN havde paalagt Israel;

41 и са тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото неговата милост е до века;

og sammen med dem Heman og Jedutun og de øvrige før nævnte udvalgte Mænd til at love HERREN med Ordene »thi hans Miskundhed varer evindelig!«

42 и при тях, то ест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

Og de havde hos sig Trompeter og Cymbler til dem, der spillede, og Instrumenter til Guds Sange; men Jedutuns Sønner var Dørvogtere.

43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си

Derpaa gik alt Folket hver til sit, og David vendte hjem for at velsigne sit Hus.